Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Али паша.

Али паша (на гръцки: Νεροχώρι, Нерохори, до 1927 Αλή Πασά, Али Паса[1]) е бивше село в Република Гърция, Егейска Македония, дем Долна Джумая (Ираклия).

Али паша
Νεροχώρι
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Долна Джумая
Географска област Серско поле
Надм. височина 30 m
Население изселено души (?)
Пощенски код -
Телефонен код -

ГеографияРедактиране

Руините на селото са разположени на няколко километра западно от демовия център Долна Джумая (Ираклия) в посока село Хазнатар (Хрисохорафа).

ИсторияРедактиране

През XIX век и началото на XX век Али паша е чисто българско чифликчийско селище, числящо се към Серската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Али паша (Ali-pacha) е посочено като селище в Серска каза с 40 домакинства, като жителите му са 140 българи.[2]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Али паша, чифлик на Париш Андонаки от Сяр; до Джумая 3/4 час; път равен. Земя плодородна до немай-къде. Черкуват се в Хазнатар.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 384 жители българи християни.[4]

В първото десетилетие на XX век населението на Али паша (Ali-Pacha) е в лоното на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото се състои от 280 българи патриаршисти гъркомани.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Али паша са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

ЛичностиРедактиране

Родени в Али паша
  •   Иван Парашкалиев (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Таско Спасов[7]

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Αλή Πασά -- Νεροχώρι
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 120-121
  3. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 849.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
  5. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.198-199.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.826.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.539.