Али паша (Сярско)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Али паша.
Али паша (на гръцки: Νεροχώρι, Нерохори, до 1927 година Αλή Πασά, Али Паса[1]) е бивше село в Република Гърция, Егейска Македония, дем Долна Джумая (Ираклия).
Али паша Νεροχώρι | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Долна Джумая |
Географска област | Сярско поле |
Надм. височина | 30 m |
Население | изселено души (?) |
Пощенски код | - |
Телефонен код | - |
География
редактиранеРуините на селото са разположени на няколко километра западно от демовия център Долна Джумая (Ираклия) в посока село Хазнатар (Хрисохорафа).
История
редактиранеПрез XIX век и началото на XX век Али паша е чисто българско чифликчийско селище, числящо се към Сярската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Али паша (Ali-pacha) е посочено като селище в Сярска каза с 40 домакинства, като жителите му са 140 българи.[2]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
„ | Али паша, чифлик на Париш Андонаки от Сяр; до Джумая 3/4 час; път равен. Земя плодородна до немай-къде. Черкуват се в Хазнатар.[3] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 384 жители българи християни.[4]
В първото десетилетие на XX век населението на Али паша (Ali-Pacha) е в лоното на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото се състои от 280 българи патриаршисти гъркомани.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Али паша са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
Личности
редактиране- Родени в Али паша
- Иван Парашкалиев (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Таско Спасов[7]
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 120-121.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 849.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 826.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 539.