Алкивиад Диаманди
Алкивиад Диаманди (на арумънски: Alcibiadi Diamandi; на румънски: Alcibiade Diamandi; на гръцки: Αλκιβιάδης Διαμάντης) е арумънски политик от Гърция. По време на Първата световна война Диаманди участва в опита за установяване на влашка автономия в Пинд, а по време на окупацията на Гърция през Втората световна война основава колаборационистката проиталианска организация Римски легион, която има същата цел.
| Алкивиад Диаманди Alcibiadi Diamandi, | |
| арумънски политик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Биография
редактиранеРоден е на 13 август 1893 г.[1] в пиндското влашко село Самарина в семейството на богати търговци от влашки произход. Завършва основно румънско училище в Самарина и се записва в гръцки лицей в Солун. През 1912 г. заминава за Румъния, където завършва Търговската академия в Букурещ. През 1916 г. е доброволец в румънската армия по време на Първата световна война.
Опит за влашка автономия в 1917 г.
редактиранеВероятно като румънски пратеник се озовава в Албания, по време на войната между Австро-Унгария, Италия и Франция. По време на кратката окупация от Италия на Янина и влашките селища в Пинд е в родната си Самарина и е част от седемчленния комитет разпращал различни декларации до различни страни с цел търсене на италианска, румънски и друга подкрепа за евентуална влашка автономия.[2] Усилията на Диаманди не срещат подкрепа нито от Италия, нито от Румъния, италианските войски се изтеглят, а Диаманди се установява в Саранда. От там заминава за Рим. Включва се във фашисткото движение на Бенито Мусолини. Успява да си издейства паспорт от румънската легация и пътува за Гърция. Според гръцкия автор Ставрос Антeмидис Диаманди е помилван от гръцките власти през 1927 г.
Римски легион
редактиранеПристига в Атина като вицепрезидент на Националната петролна компания на Румъния.[3] Занивама се също така и с внос на дървен материал от Румъния и други бизнес начинания. Пътува често до Родос, който е италиански, и привлича вниманието на гръцкото контраразузнаване, което подозира, че е румънски агент. По време на диктатурата на Йоанис Метаксас е издадена заповед за експулсирането му, но той успява да го избегне поради приятелските си отношения с министъра на обществената сигурност Константинос Маниадакис[4]
След началото на инвазията на Италия в Гърция през октомври 1940 г. Диаманди се намира в Коница на албанско-гръцката граница. Италианците му предлагат офицерски чин и той работи като преводач и асистент на началника на щаба генерал Алфредо Гуцони. След първоначалните неуспехи на италианците Диаманди се оттегля в Тирана и навлиза отново в Гърция след 5 месеца заедно с италианската армия през пролетта на 1941 година.
Създава колаборационистката влашка организация Римски легион, подкрепян от живеещия в Лариса адвокат Никола Матуси и Васил Рапотика.[5]
Манифест
редактиранеНа 1 март 1942 г. Диаманди публикува в местни вестници обширен манифест, който е публикуван отново от Ахилеас Антемидис през 1997 г. в книтата му „Гръцките власи“. Манифестът е подписан от водещи арумънски интелектуалци като:
- адвоката Никола Матуси
- проф. Димас Тютрас
- адвоката Василакис Георгиос
- з-л Франгос Георгиос
- учителя А. Бека
- търговеца Гаки Папас
- д-р Никос Мицибуна
- проф. Димитриос Хаджигогу
- адвоката А. Калометрос
- инженера Нико Телейонис
- Василис Цьодзьос
- проф. Коста Николеску
- проф. Толи Паста
- Димимтриос Тахас
- проф. Стефанос Коциос
- Проф. Г. Контоинани
- д-р Калоера
- проф. Толи Хаджи
- Йоанис Мердзос от Невеска, чийто син Николаос Мердзос е известен прогръцки настроен влашки автор в Гърция
- Перикли Папас
- проф. Виргилиу Баламаче, роднина на Ник Баламаче, секретар на Фрашеротското общество в САЩ
- инж. С. Пелекис
- К. Питули
- адвокат Толи Хадзис
- Дим. Барба
Двама власи от Албания и България Василис Вартолис и родения в Самарина Зику Арая също одробряват манифеста. В Румъния той е подписан от родения в Бер Георге Мурну, професор в Букурещкия университет.
Последни години
редактиранеПо време на втората година на италианска окупация действията на гръцката съпротива се засилват и през юни 1942 година Диаманди заминава или е извикан обратно в Румъния.
След войната е арестуван на 21 февруари 1948 г. Умира на 9 юли 1948 г. в полицейското управление в Букурещ.[1]
Библиография
редактиране- Evangelos Averof-Tositsas, Η πολιτική πλευρά του κουτσοβλαχικού ζητήματος [The political aspects of the Aromanian question], Trikala reprint 1992 (1st edition Athens 1948), p. 94
- Stauros A. Papagiannis, Τα παιδιά της λύκαινας. Οι ‘επίγονοι’ της 5ης Ρωμαϊκής Λεγεώνας κατά την διάρκεια της Κατοχής 1941-1944 ["Wolf children. The ‘descendants’ of the 5th Roman Legion during the occupation 1941-1944"], Athens, 1998
- Anthemidis, Axilleas, The Vlachs of Greece. Thessaloniki: Malliaris 1998 (Greek).
- Tim Salmon, Unwritten Places, Athens Lycabettus Press, 1995 (see p. 149 and 215)
- T. J. Winnifrith, The Vlachs: The History of a Balkan People, Palgrave Macmillan, 1987
- Kahl, Thede, Ethnizität und räumliche Verteilung der Aromunen in Südosteuropa, Münstersche geographische Arbeiten, 43, Münster 1999. ISBN 3-9803935-7-7 (see pp. 55–56 on Diamandi)
- Koliopoulos, John, Greece: The Modern Sequel, Hurst 2001
- Herakles & the Swastika: Greek Volunteers in the German Police, Army and & SS 1943-1945, New York 2000 Архив на оригинала от 2012-07-16 в Wayback Machine.
Бележки
редактиране- ↑ а б Andreiovici, Mihaela. Victimele terorii comuniste. Arestaţi, torturaţi, întemniţaţi, ucişi. Vol. 3: Dicţionar D-E. Editura Maşina de scris, 2002. с. 73. Посетен на 20 август 2015.
- ↑ Lascu, Stoica. Evenimentele din iulie-august 1917 în regiunea Munţilor Pind – încercare de creare a unei statalităţi a aromânilor. documente inedite şi mărturii. studiu istoriografic şi arhivistic // Revista Romana de Studii Eurasiatice Anul III (1-2). 2007. с. 93. Архивиран от оригинала на 2016-03-03. Посетен на 16 август 2015.
- ↑ Κολτσίδας, Αντώνης Μιχ. Οι Κουτσόβλαχοι (Εθνογραφική και λαογραφική μελέτη). 1976. σ. 115.
- ↑ Παπαγιάννης, Σταύρος. Τα παιδιά της λύκαινας. Οι "επίγονοι" της 5ης Ρωμαϊκής Λεγεώνας κατά τη διάρκεια της Κατοχής (1941-1944). Εκδόσεις Σοκόλη, 2004. ISBN 978-960-7210-71-5. σ. 196 - 198.
- ↑ Παπαγιάννης, Σταύρος. Τα παιδιά της λύκαινας. Οι "επίγονοι" της 5ης Ρωμαϊκής Λεγεώνας κατά τη διάρκεια της Κατοχής (1941-1944). Εκδόσεις Σοκόλη, 2004. ISBN 978-960-7210-71-5. σ. 107 - 112.