Алкохолен градус (означение °), наричан също обемен процент (об. %, vol % или % vol), е единица за измерване на съдържанието на етилов спирт в алкохолна напитка, и се изразява чрез отношението на обема на етанола към общия обем на течността. Измерва се при температура на течността 20 °С. Измерването в обемни проценти се използва в цял свят. Международната организация по законодателна метрология (МОЗМ) публикува таблици за плътността на смесите вода–етанол при различни концентрации и температури.

За измерване на алкохола по-рядко се ползва и масов процент, който е отношение на масата на разтворения етанол към общата маса на течността. Тъй като алкохолът има различна плътност от водата, масовият и обемният процент се различават. Приблизителните формули за връзка между масови и обемни проценти са:

Йохан Георг Тралес
(1763 – 1822)
Жозеф Луи Гей-Люсак
(1778 – 1850)
Дмитрий Менделеев
(1834 – 1907)
масов % = 0,78924 · обемен %
обемен % = 1,26704 · масов %

Обичайни стойности

редактиране
 
Етикет на бутилка абсент с 60 об. % съдържане на алкохол
Съдържание на алкохол в някои напитки, об. %[1]
Напитка Обемни проценти
Плодов сок 0 – 0,09 %
Безалкохолна бира 0 – 0,5 % (обикновено 0,4 – 0,6 %)
Квас 0,05 – 1,5 %
Кефир 0,2 – 2,0 %
Боза 1 %
Бира 2 – 12 % (обикновено 4 – 6 %)
Сайдер 2 – 12 % (обикновено 4 – 8 %)
Малц ликьор 5 % +
Медовина 8 – 16 %
Вино 9 – 16 % (обикновено 12,5 – 14,5 %)
Десертно вино 14 – 25 %
Саке 15 %
Вермут 14,5 – 21,9 %
Шери, Портвайн, Самос 15 – 22 %
Ликьор 11 – 55 %
Ликьорно вино 15,5 – 20 % (18 – 22 % в Европа)
Битер 28 – 45 %
Водка 35 – 95 % (обикновено 40 %)
Ром 37,5 – 80 % (обикновено 40 %)
Бренди 35 – 60 % (обикновено 40 %)
Грапа 37,5 – 60 %
Узо 37,5 %+
Палинка 37,5 – 86 % (обикновено 52 %)
Кашаса 38 – 54 %
Сотол 38 – 60 %
Джин 37,5 – 50 %
Шотландско (скоч) уиски 40 – 63,5 %
Уиски 40 – 68 % (обикновено 40, 43 или 46 %)
Ракия 40 – 86 %
Мастика 47 %
Маотай 43 – 53 %
Абсент 45 – 89,9 %
Сентербе 70 %

Връзка с други единици

редактиране
 
Герман Хенри Хес

В Руската империя

редактиране

В Русия през XIX век алкохолното съдържание на напитките се е измервало в две единици:

Руският учен-енциклопедист Дмитрий Иванович Менделеев показва, че това, което Тралес приема за алкохол, е само 88,55 % воден разтвор на спирт. Така 40-градусова напитка по Тралес съответства на съдържание на чист спирт 35,42 % по Менделеев.

Основната акцизна мярка за алкохолно съдържание се е наричала полугар (38 % спирт, 0 градуса по Хес).

Заедно с полугара, вече към 1839 – 1843 г., са се продавали още няколко сорта „вина“ (водки):[2][3]

Название Градус Хес Процент алкохол
Полугар 0 38
Пенливо вино 20 44,25
Трипробно вино 33⅓ 47,4
Четирипробен спирт 50 56
Двоен спирт 100 74,7

Градусът Хес показва не съдържанието на алкохол, а броя кофи с вода с температура +12,44 °R (градуси по Реомюр, +60 °F, +15,56 °C), които трябва да се добавят към 100 кофи тестван алкохол, за да се получи полугар, определен като 38 % алкохол.

В англоезичните държави

редактиране

Съществува и стара английска система за определяне на алкохолния градус с единицата пруф (англ. proof). В САЩ 100 proof е равно на 50 об. %. По британската дефиниция съотношението британски градус (proof) / обемен процент е от около 7/4 до 8/4, т.е. 80 proof е 40 об. %. Опитно е установено, че във Великобритания до 1980 г. 100 proof = 57,15 об. % и съответства на отношение на обема на чистия спирт към обема на сместа 4/7. От 1980 г. единицата пруф не се използва.

Във Франция

редактиране

Във Франция обемният процент на алкохола често се нарича „градус на Гей-Люсак“ (по името на химика Жозеф Луи Гей-Люсак),[4] въпреки че има малка разлика, тъй като конвенцията на Гей-Люсак използва международната стандартна атмосферна стойност за температурата 15 °C (а не 20 °C).

Източници

редактиране
  1. Bis auf die Untergrenze für „Leichtbier“ entstammen die nicht verlinkten Werte Thomas Gilg: Rechtsmedizinische Aspekte von Alkohol und Alkoholismus. In: Alkohol und Alkoholfolgekrankheiten: Grundlagen – Diagnostik – Therapie. 2., vollständig überarbeite und aktualisierte Auflage. Springer, Berlin Heidelberg 2005, ISBN 978-3-540-22552-2, S. 551 – 576 (Google Buch).
  2. Обзор различных отраслей мануфактурной промышленности России. Т. 3. Тип. И. Огрызко, 1865. С. 425.
  3. Л. Б. Бондаренко. Из истории русской спиртометрии. // Вопросы истории естествознания и техники. № 2, 1999.
  4. Joseph Louis Gay-Lussac (1778 – 1850) // chemistry.about.com. Архивиран от оригинала на 2011-06-06. Посетен на 2008-07-05.