Уикипедия

Медовина (напитка)

Тази статия е за напитката Медовина. За селото в Североизточна България със същото име вижте Медовина (село).

Медовина или медено вино е алкохолна напитка, която се прави от мед и вода посредством ферментация с дрожди.[1] Алкохолното съдържание варира от това на лека бира до силно вино. Медовината може да бъде още газирана или пенлива; суха, полусладка или сладка.[2]

Медовина
Mead
Информация
ТипАлкохолна напитка
Медовина в Общомедия

В зависимост от местните традиции и специфични рецепти, може да се вари с билки, плодове или зърнена каша. Може да се произвежда от ферментация на мед с малцова каша;[3] може да се ароматизира с хмел до постигане на горчив подобен на бира аромат.[4] Някои манастири все още поддържат старата традиция за направа на медовина като страничен продукт на пчеларството, особено в тези райони, в които не може да расте грозде.

История

редактиране

Произходът на медовината се губи в праисторията.[5] Тя е известна от много източници от древната история на Европа, Азия и Африка, но археологическите доказателства за нея са неясни. Най-ранните, отнасящи се за използване на мед в алкохолни напитки датират от 7000 пр.н.е. В Северен Китай са открити грънчарски съдове, съдържащи смес от мед, ориз и различни плодове, заедно с органични съединения на ферментация.[6] В Европа първите установени проби са намерени в керамични съдове, датиращи от културата „Бел Бейкър“ (2400 – 1800 пр.н.е.[7]).

Най-ранното оцеляло описание на медовина вероятно е под формата на химни в "Ригведа" ,[8] една от свещените исторически книги на ведическата религия и индуизма датиращи от 1700 – 1100 г. пр.н.е. По времето на „Златният век“ на древногръцката цивилизация се смята, че медовината е била предпочитана напитка.[9] Аристотел (384 – 322 г. пр.н.е.) разисква медовината в "Метеорологика" и в други свои произведения, а Плиний Стари (23 – 79 г.) я нарича „militites“ в неговата Naturalis Historia и разграничава виното подсладено с мед (медено вино) от медовината.[10] Римският писател и биолог Луций Колумела, представя рецепта за медовина в своята книга De Re Rustica около 60 г.[11]

Разпространена е и сред прабългарите. Около 550 г. британският бард Талиесин пише "Kanu y med " („Песен за Медовината“). [12] Легендарни пиянства и надпивания с медовина, празници и хвалби на бойци, случили се някъде около 700 г. са отразени в средновековната уелска епичната поема "Y Gododdin". Тя е позната и на германските племена в Северна Европа, била е широко използвано питие сред скандинавските народи. В староанглийската епична поема "Беоулф", датските (от племето дани) бойци пият медовина.

Производство и вариации

редактиране
 
Етиопска медовина

Разработки

редактиране

Исторически погледнато, медовината е ферментация на диви дрожди и бактерии живеещи в обелките на плодовете или в самия мед. Дивите дрожди общо взето имат противоречив резултат и в наше време някои пивоварни, имат изолирани щамове, които използват за направата на напитката. Определени щамове постепенно стават свързани (асоциират се) с определени видове медовина. В по-голямата си част тези щамове се използват също и за производството на бира и вино. Все пак някои лаборатории като: „White Labs“, „WYeast“,[13] „Vierka“, са разработили специални щамове дрожди, които се използват за производството на медовина. Тези специални дрожди са създадени за да запазват по-добре деликатният аромат на мед от бирените и винените дрожди.

Медовината може да има широка гама от вкусове, в зависимост от произхода на меда, добавките включващи плодове и подправки, закваската употребена по време на ферментацията и времето на отлежаване.[14] Някои медовини може да запазят оригиналния аромат от използвания мед или да бъдат считани за десертни вина. Сухи медовини също се произвеждат, а някои производители предлагат газирана медовина. Медовината може да бъде дестилирана с алкохолно съдържание, колкото на бренди или ликьор. Тази версия се нарича „honey jack“ (медена ракия).

Медовината може се окаже трудна за намиране в търговската мрежа и поради подвеждаща или неясна информация. Има много видове „faux-meads“ (фалшива-медовина), които всъщност са евтини вина с голямо количество добавен мед, използвайки се също и за направата на сладки ликьори. Някои производители представят бяло вино с добавен мед (подсладено) за медовина,[14] докато в други случаи това, че напитката е медовина може да не се упоменава изрично в наименованието - например медовина, направена с канела, може да бъде посочена като „канелен сайдер“.

Регионални варианти

редактиране

Във Финландия медовината се нарича sima и е съществена сезонна напитка, свързваща се с финландската „Валпургиева нощ“. Обикновено се подправя като се добавят и вътрешността и резени от лимон. По време на вторичната ферментация се добавят стафиди, като средство за контролиране нивата на захарта, и показател за готовността за консумация (стафидите се надуват, абсорбирайки въглеродният диоксид и се издигат в горната част на бутилката, когато питието е готово).

В Етиопия медовината се нарича tej (амхарски: ጠጅ) и обикновено се приготвя в домашни условия. Ароматизира се със стрити на прах кора и листа от зърнастец (Rhamnus frangula), които съдържат хмело-подобен горчив агент.[15] По-сладката и по-слабо алкохолна версия на питието се нарича berz – прави се чрез по-кратък период на стареене. Традиционния съд за пиене на tej е с кръгла вазо-подобна форма и се нарича berele. Медовина, позната като iQhilika по традиция се приготвя от народността кхоса в Южна Африка.[16]

Глинтвайн (на немски: gluhender Wein, буквално: „пламтящо вино“, напитка от червено вино с добавка на подправки и захар, може да се добавят плодове, сухи плодове, канела, карамфил, анасон, джинджифил, а също така и мед, както и кора на цитрусови плодове. В някои рецепти се използва и по-силен алкохол като ром или коняк), също може да се нарече медовина.

Медовината е популярна още в Централна Европа и прибалтийските републики. На полски език медовината се нарича miód pitny (мед за пиене). В Русия медовината е популярна под имената медовуха (напитка, базирана на мед и известна е още от периода на езическите времена) и сбитень (напитка, базирана на мед, примесена с вода, подправки и конфитюр). В сравнение с квас, сбитень е много лесна за приготвяне. Според някои рецепти се приготвя, като продуктите се смесват и се варят заедно. Напитката става алкохолна, когато водата се замени с вино. Може да се гарнира с ментови листа и канела. Двете напитки се споменават в произведения на различни руски писатели от 19 век, включително Гогол, Достоевски и Толстой.

Рецепта

редактиране

В 10 литра мека вода се разтварят при бъркане 3,6 кг. мед, загрява се до кипене и се вари 1 – 2 часа. Горещият разтвор се прелива в чист закрит съд (буре) или емайлиран съд с плътно прилягащ капак (ако се налее в стъклен съд, той ще се спука), вместимостта на който трябва да е приблизително с 3 – 4 л. по-голяма от количеството на приготвения разтвор. Прибавят се корите на 1 – 2 лимона, 2 г. карамфил, 10 – 12 г. канела и накрая 3 – 4 лъжици пресен мед за подкваса. На съда се прикрепя ферментационна тапа и разтворът се оставя да ферментира при обикновена температура (15 – 20 °C). Приблизително след около 7 – 8 седмици медовината става прозрачна (избистря се) и тогава може да се прелее в стъклени дамаджани, които се пълнят догоре. Ферментационната тапа се оставя на втулката на дамаджаната и след 3 – 4 месеца готовата медовина се пълни в бутилки.[17]

Галерия

редактиране

Бележки

редактиране
  1. ↑ John Dilley, Dick Dunn, Thomas Manteufel and Michael Tighe, The Types of Mead (Traditional)
  2. ↑ Роуз, Антъни. Алкохолни напитки. Michigan, Academic Press, 1977. с. 413.
  3. ↑ Бирата се произвежда от ферментация на зърнени култури, но зърно може да се използва и в медовината, при условие че се прецежда веднага. Докато основната съставка на ферментацията е мед, дотогава и питието е медовина. Fitch, Edward. Rites of Odin. St. Paul, Minnesota, Llewellyn Worldwide, 1989. ISBN 0875422241, ISBN 978-0-87542-224-4. с. 290.
  4. ↑ Хмелът е по-известен като горчивата съставка на бирата. Въпреки това хмел също се използва и за направата на медовина, както в древни, така и в модерни времена. В Legend of Frithiof се споменава хмел: Mohnike, G.C.F. Tegner's Legend of Frithiof // The Foreign Quarterly Review III. London, Treuttel and Würtz, Treuttel, Jun and Richter, September 1828 – January 1829. He next ... bids ... Halfdan recollect ... that to produce mead hops must be mingled with the honey; че тази формула е все още е в употреба е показано в рецептата за „Истинска манастирска медовина“ в Molokhovets, Elena и др. Classic Russian Cooking. Indiana University Press, 1998. ISBN 0-253-21210-3, ISBN 9780253212708. с. 474.
  5. ↑ Hornsey, Ian. A History of Beer and Brewing. Royal Society of Chemistry, 2003. ISBN 0-85404-630-5. с. 7. ...медовината е позната в Европа много преди виното, макар че археологическите доказателства за това са двусмислени. Главната причина затова е, че намерените наличности на пчелен восък или полен... просто доказват използването на мед, който може да е използван за подслаждане на някаква друга напитка, а не задължително за производството на медовина.
  6. ↑ McGovern, PE; Zhang, J; Tang, J; Zhang, Z; Hall, GR; Moreau, RA; Nuñez, A; Butrym, ED et al.(6 декември 2004) „Fermented beverages of pre- and proto-historic China“ Proceedings of the National Academy of Sciences.
  7. ↑ Richard Bradley The prehistory of Britain and Ireland, Cambridge University Press, 2007, ISBN 0-521-84811-3
  8. ↑ Книга 5 в. 43:3 – 4, Книга 8 в. 5:6
  9. ↑ Kerenyi, Karl. Dionysus: Archetypal Image of Indestructible Life. Princeton University Press, 1976. ISBN 0-691-09863-8. с. 35.
  10. ↑ Плиний Стари, Naturalis Historia XIV | стр. XII:85
  11. ↑ Maguelonne Toussaint-Samat, A History of Food стр. 31
  12. ↑ Ръкопис „Книга за Талиесин“ XIX
  13. ↑ Wyeast Laboratories, Meaderies Архив на оригинала от 2010-09-21 в Wayback Machine.
  14. ↑ а б Eoghan Odinsson, Northern Lore, стр 160
  15. ↑ The Journal of Food Technology in Africa, Vol. 6, No. 3, стр. 104 – 108
  16. ↑ Science in Africa, iQhilika – a product with a golden future Архив на оригинала от 2010-12-23 в Wayback Machine.
  17. ↑ Медовината – напитка на крале и рицари // pchelarstvo.com. Посетен на 28 април 2013.

Външни препратки

редактиране
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Медовина_(напитка)&oldid=12400408“.