Алмаджик
Алмаджик (на турски: Elmacık, Елмаджик) е село в Източна Тракия, Турция, Околия Кофчаз, Вилает Лозенград (Къркларели). Населението му в 2000 година е 354 души.
| Алмаджик Elmacık | |
| — село — | |
  Алмаджик  Алмаджик | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Лозенград |
| Надм. височина | 506 m |
| Население | 354 души (2000) |
География редактиране
Селото се намира в западното подножие на Странджа, на 3 километра южно от околийския център Кофчаз и на 23 километра северно от вилаетския център Лозенград (Къркларели).
История редактиране
В 19 век Алмаджик е българско село в Кърклисийска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Алмаджик (Almadjik) има 43 домакинства и 56 мюсюлмани и 157 българи.[1]
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 40 български екзархийски семейства, заедно с гърци.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Алмаджик е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]
Българското население на Алмаджик се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.
Личности редактиране
- Родени в Алмаджик
Яни Петков Черелов (1879 – 1946), македоно-одрински опълченец, жител на Бургас, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина[4]- Тодор Стоянов Черелов – Българин живял в Турция при изселване се заселил в село Близнак, област Малко Търново, допринесъл много Междусъюзническата война. Той е един от оцелелите след войната.
Бележки редактиране
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 34-35.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.297.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 797 и 826.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 797.