Кофчаз или Кофчас (срещат се и формите Ковчаз и Ковчас, на турски: Kofçaz) е малък град, околийски център на околия Кофчаз, вилает Лозенград (Къркларели), Турция. Според оценки на Статистическия институт на Турция през 2018 г. населението на града е 644 души.[1]

Кофчаз
Kofçaz
град
Страна Flag of Turkey.svg Турция
Регион Мармара
Вилает Лозенград
Околия Кофчаз
Надм. височина 455 m
Население 644 души (Оценки на TÜİK през 2018 г.)
Пощенски код 39700
Телефонен код (+90) 288
МПС код 39
Часова зона FET (UTC+3)

ГеографияРедактиране

Градът се намира в историко–географската област Източна Тракия, в западното подножие на Странджа, на 26 километра северно от вилаетския център Лозенград (Къркларели) и на 31 североизточно от Люлебургас.

ИсторияРедактиране

През 19 век Кофчаз е българско село, център на нахия в Кърклисийска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Кофча (Couftcha) има 220 домакинства и 1250 жители българи.[2] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в града живеят 50 български семейства или 227 души.[3]

В 1908 година следната дописка от Дерекьой е публикувана във вестник „Одрински глас“:

Нашето положение тук постоянно се влошава. Турските власти непрекъснато ни преследват и затварят. Защо мислите, само затова, че сме българи. От село Каракоч са затваряне 11 души, от Ковчаз затвориха Станко Мечката и освободиха го срещу 10 лири откуп. Ще ограбят и каракоченци, че това ще ги освободят. Турската власт от един месец насам започна една ловитба на всички по-заможни българи из Лозенградско. Разкарва ги до Одрин, ограбва ги и ги освобождава срещу големи откупи.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Ковчаз са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Българското население на Кофчаз се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. Изселници от Кофчаз образуват редица села в свободната част на Странджа като Росеново и др.

ЛичностиРедактиране

Родени в Ковчаз
  •   Бойчо Дражев Костадинов (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, родом от Ковчаз, жител на Батаджик, 1 отделна партизанска рота, носител на бронзов медал[6]
  •   Костадин Георгиев (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, родом от Ковчаз, жител на Батаджик, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, носител на бронзов медал[7]
  •   Стойко Кючуков (1855 – ?), български революционер
  •   Станко Стоянов Кешишев – Кукурданския цар (1874 – ?), четник при Лазар Маджаров през 1903 година[8]
  •   Петко Росен (1880 – 1944), български писател
  •   Тодор Черелов (1909- ?) – Участник в Междусъюзническата война, при което се заселва в с. Близнак. Родом от Кофчаз, жител на Батаджик, носител на няколко медали.

БележкиРедактиране

  1. „Kırklareli Belde ve Köy Nüfusları“. // trakyanet.com. Посетен на 31 декември 2019. (на турски)
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 34-35.
  3. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.297.
  4. Одрински глас, брой 4, 3 февруари 1908, стр. 4.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.852.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.362.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.158.
  8. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.57