Алпийски тритон

вид земноводно

Алпийският тритон (Ichthyosaura alpestris) е дребно опашато земноводно от семейство саламандрови (Salamandridae). На дължина достига 9 cm при мъжките и 12 cm при женските екземпляри.

Алпийски тритон
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
VU
Уязвим (1997 г.)[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
клас:Земноводни (Amphibia)
разред:Опашати земноводни (Caudata)
семейство:Саламандрови (Salamandridae)
род:Алпийски тритони (Ichthyosaura)
вид:Алпийски тритон (I. alpestris)
Научно наименование
Latreille, 1801
(Laurenti, 1768)
Разпространение
Алпийски тритон в Общомедия
[ редактиране ]

През размножителния сезон през пролетта мъжките имат синьо оцветяване по гърба, отстрани са с черни и бели точки, а на корема имат оранжева ивица. Малкият гребен на гърба е оцветен в жълто и черно. Женските са на сиви, кафяви и зелени петна, за да се прикриват във водата. Коремът и при двата пола е ярко оранжев. След размножителния период възрастните екземпляри придобиват по-тъмна, почти черна, окраска, предназначена за прикриване на сушата.

Подвидове

редактиране
  • T. a. alpestris
  • T. a. apuanus
  • T. a. cyreni
  • T. a. lacusnigri
  • T. a. montenegrinus
  • T. a. piperianus
  • T. a. serdarus
  • T. a. inexpectatus
  • T. a. veluchiensis

Разпространение и местообитание

редактиране

Основният ареал на алпийския тритон е в Средна Европа – от Северна Франция до източните склонове на Карпатите и от Южна Дания до Алпите. В Южна Европа се среща на отделни изолирани находища (Северна Португалия, Централна Испания, Кантабрия, Южна Италия, Балканския полуостров до Пелопонес), останали при оттеглянето на ледовете след последния ледников период.

В България алпийският тритон също се среща в изолирани групи в Стара планина (Петрохан), Осоговска планина, Рила (Седемте Рилски езера, Якорудските езера, Юндола), Родопите (Смолянските езера и други) и Средна гора. Всички местообитания са с надморска височина от 1200 до 2500 m.

Алпийският тритон предпочита гъсти широколистни гори с изобилие на вода в хълмисти и планински райони. Почти не се среща извън горите.

Начин на живот и хранене

редактиране
 

Алпийският тритон живее в близост до планински езера и мочурливи местности. Той се среща и във водоеми със съвсем малка площ и дълбочина. През размножителния период живее по-често във водата, а през останалата част от годината главно на сушата. Там той се крие под изсъхнали листа, гниещи дървета и пънове. След събуждане от зимния сън се премества във водата, подготвяйки се за размножаване. Храни се с дребни безгръбначни.

Размножаване

редактиране

Алпийският тритон се размножава през май-юни в различни водоеми с гъста подводна и надводна растителност. Женската снася по 100-200 яйца.

Природозащитен статут

редактиране

Източници

редактиране
  1. Ichthyosaura alpestris (Laurenti, 1768). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Алпийски Тритон. Посетен на 18 февруари 2012
  3. Arntzen, J.W. et al. 2004. Triturus alpestris. В: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 19 август 2008.
  • Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Alpine Newt в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​