Седемте рилски езера

група ледникови езера в България
(пренасочване от Седемте Рилски езера)
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за езерата. За хижата в Рила, вижте Седемте езера (хижа).

Седемте рилски езера е група езера с ледников произход, разположена в планината Рила. Това е най-посещаваната от туристи езерна група в България и е един от стоте национални туристически обекта. Езерата се намират в Дамгския дял на Северозападна Рила и са разположени стъпаловидно между 2095 и 2535 m н.в. Заемат вдлъбнатини по склона на планината, като отделните езера са свързани помежду си чрез малки поточета. При преминаването на водата по тези поточета са образувани малки водоскоци и водопади. Първите три езера – Сълзата, Окото и Бъбрека – се оттичат всяко поотделно в Близнака, от който водата преминава последователно през Трилистника, Рибното и Долното езеро. През последните две езера минава един вече по-мощен поток, който, изтичайки от най-долното езеро, дава началото на река Джерман (ляв приток на Струма).

Карта на Седемте рилски езера

Името на всяко от седемте рилски езера отразява някоя особеност на съответното езеро. Езерото, което е разположено на най-голяма надморска височина, носи името Сълзата заради прозрачността на водите. Следващо по височина на разположение е Окото (наричано още Сърцето), което е с приблизително овална форма. Окото е най-дълбокото циркусно езеро в България – дълбочината му е 37,5 m. Бъбрека е езерото с най-стръмните брегове от цялата група. Четвъртото езеро е Близнака; то е най-голямото по площ от седемте. Езерото Трилистника е с неправилна форма и невисоки брегове. Най-плитко е Рибното езеро; на североизточния му бряг се намира хижата „Седемте езера“. Най-ниско разположено е Долното езеро, от което води началото си река Джерман.

ЛегендаРедактиране

Легендата за седемте рилски езера разказва, че преди хиляди години, когато на земята още нямало хора, в планината Рила живеели двама великани – мъж и жена. Те се обичали безумно и боготворели красотата и уюта на своя дом.

Домът им бил толкова привлекателен, слънчев, топъл и уютен, че нямало как да не очарова всяко живо същество, а на любовта им се радвали всички стихии и целият свят.

За нещастие, един ден зли сили минали покрай техния дом. Като зърнали това красиво място, завидели на семейното щастие на великаните, ядосали се и решили да унищожат всичко и да заличат любовта им завинаги. Започнали да пращат черни облаци и опустошителни ветрове. Страшни земетресения разтърсили земята.

Великанът защитавал яростно всяко стръкче тревичка, всяко малко поточе или цвете, бранел своята любима и отбивал атаките на злите сили. Това обаче само разпалвало огромната им злоба и жестокост и те решили да свършат пъкленото си дело докрай.

В една тежка битка младият великан паднал убит. Доволни от своята победа, злите сили си тръгнали, оставяйки след себе си разчупени скали, опропастени долини и една съсипана от скръб жена. Мъката на младата вдовица била толкова голяма, че сълзите ѝ бликали безспир и се стичали по хребетите право в долините. Леели се и се събирали в доловете, докато образували бистри езера с изумителна чистота.

Преди езерото Бъбрека планинските водачи показват огромна скала, намираща се в посока към езерото Сълзата. Формата на скалата наподобява фигурите на мъж и жена с огромни размери. Според легендата това са двамата влюбени, които ще останат да пазят вечно своя красив дом.[1]

Панорама
Основни показатели на Седемте рилски езера
Езеро Географски координати Надморска височина
(m)
Площ
(дка)
Обем
(хил. m3)
Дълбочина
(m)
Сълзата 42°11′50″ с. ш. 23°18′39″ и. д. / 42.197222° с. ш. 23.310833° и. д. 2535 7 15 4,5
Окото 42°11′58″ с. ш. 23°18′23″ и. д. / 42.199444° с. ш. 23.306389° и. д. 2440 68 37,7
Бъбрека 42°12′19″ с. ш. 23°18′27″ и. д. / 42.205278° с. ш. 23.3075° и. д. 2282 85 1117 28,0
Близнака 42°12′02″ с. ш. 23°18′57″ и. д. / 42.200556° с. ш. 23.315833° и. д. 2243 91 590 27,5
Трилистника 42°12′22″ с. ш. 23°19′06″ и. д. / 42.206111° с. ш. 23.318333° и. д. 2216 26 6,5
Рибното езеро 42°12′24″ с. ш. 23°19′24″ и. д. / 42.206667° с. ш. 23.323333° и. д. 2184 23 2,5
Долното езеро 42°12′39″ с. ш. 23°19′32″ и. д. / 42.210833° с. ш. 23.325556° и. д. 2095 59 11,0

В близкото минало стъпаловидният циркус на Седемте езера и самата езерна група са се наричали Еди гьол, а езерата – Едигьолски. Отделните езера са носили имена, различни от днешните: Сълзата – Баш гьол, Окото – Чанак гьол, Бъбрека – Кара гьол, Близнака – Чифте гьол, Трилистника – Средния гьол. Последните две езера – Рибното и Долното – не са имали собствени имена.[1]

Маршрути до Седемте рилски езераРедактиране

  • Сапарева баня → асфалтов път до хижа „Пионерска“ → хижа „Пионерска“ → лифт към Рилските езера → хижа „Рилски езера“.
  • Говедарци → асфалтов път до хижа Вада → хижа „Рилски езера“
  • Говедарци → асфалтов път до курортен комплекс Мальовица → хижа Мальовица → хижа „Рилски езера“

ГалерияРедактиране

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Радевъ, Жеко. Природна скулптура по високитѣ български планини, 1920, стр. 81.