Ампир
Ампир (от фр. empire империя) е стил в архитектурата и изкуството, който се развива в началото на 19 век.
Зараждане на ампирРедактиране
Заражда се във Франция. Ранният му период се развива като естествено продължение на класицизма. Стилът е пряко свързан с военната диктатура и личните амбиции на Наполеон. Той изисква от всички изкуства да се прокламират (представят) в парадно великолепие идеалите за национална гордост и дълг. Вече не се изисква вдъхновение от античността, а пълна вярност към нея и дори копиране. В архитектурата сградите са украсени предимно с релефна украса, в която преобладават военни доспехи, мечове, лаврови венци. В този период се строи и Триумфалната арка в Париж в чест на Наполеон и неговите победи. Художниците обаче не са доволни от ограничаването на творческата им свобода и са потърсили нови изразни средства като бунт срещу класицизма.
Ампир в архитектуратаРедактиране
Той е малко неочаквано продължение на идеите, вложени в стила класицизъм. Този стил е повлиян от управлението и амбициите на Наполеон. Не случайно и името му идва от „император“. Желанието на Наполеон е неговата империя да достигне величието на Римската. В съответствие с това архитектите са задължени да обкръжат императора с блясъка и пищността на Рим, като за целта трябва да имитират Духа, принципите на античността. Вече не става дума за вдъхновяване от античността, а за пълно копиране на нейните материални форми. Разбира се, независимо от стремежите на Наполеон романтизмът остава най-голямата сила на 19 век и неговата мечтателност успява да омекоти сухотата на административно наложения стил ампир.
Вандомска колона, Париж
Триумфална арка (Карусел), Париж
Казанска катедрала (Санкт Петербург)
Триумфалната арка (Москва)
Колоната на Нелсън, Лондон
ФасадиРедактиране
По Наполеоново време не достигат средства за голямо строителство. Времето, с което разполага е достатъчно за пристрояване само на гръко-римски входове пред някои от църквите и дворците и за изграждането на сгради, чиито фасади са украсени с тромави, но излъчващи стабилност ранногръцки колони, фронтони / с елипсовиден прозорец вместо с изображения на легендарни богове/, тежки римски розети, лаврови венци и гирлянди, релефни плочи, триумфални арки и възпоменателни колони. Стилът е съвсем неподходящ за фасадите на частните къщи с неговото сурово великолепие и надменност, с входове като на храмове, а понякога дори с цялостен облик на гръцки храм.
Вътрешна архитектураРедактиране
Стаите, в които се развива интериорът на стила ампир са правоъгълни, високи, с издължени за нашите представи врати и прозорци. Таваните са бели. Те се отделят от стените с леко декорирани фризове или по римски образец се сливат с тях чрез силно заоблен ъгъл. Стените са покрити с тапети или с драпиращи тъкани. Само в представителните помещения те са разчленени на симетрично обрамчени полета и са украсени с орнаменти и рисунки. В по-големите салони, подобно на античния Рим пред стените са разположени свободностоящи колони. Обикновено подовете са покрити с паркет от различни видове дървесина, а завесите са с мощно спуснати драперии като гънките на античното облекло. В много от стаите има камини, напомнящи римски надгробни паметници.
МебелиРедактиране
В мебелите на стила ампир преобладават незаоблените ъгли и неусложнената линия. Удобството отстъпва пред показната представителност. Изключение прави заимствания пряко от Гърция стол „клисмос“, в чиито извивки се чувства грижа и удобство при седене. Типичните за стила столове са с почти ненаклонени назад гърбове и със стеснени в долния си край правоъгълни или кръгли крака. Подлакътниците на креслата често се поддържат от митични животни: лъвове, лебеди и грифони. Сфинксът се използва при направата на ръкохватки. Новост е шезлонгът с извита в елегантна лебедова линия част за главата. Масите напомнят за древния Рим. Краката им са скулптирани като кариатиди с тъжни лица. Креватите със или без разкошно издигнат в центъра балдахин са с форма на ладии или на римски саркофази.
Новости в интериораРедактиране
Въпреки неблагоприятните за творчество условия интериорът се обогатява с нови видове предмети. Появяват се витрините за трофеи и скъпоценности с кристални фасетирани стъкла, стоящите огледала и клавесинът. Повечето от тях са разкрасени с елементи от античността: фронтони, корнизи, колони, капители и кариатиди. Наполеон е против лукса и много от мебелите са оцветени с бял лак или са патинирани в зелено. Тапицириите са твърди, но облечени в коприна и кадифе.
БронзътРедактиране
Бронзът е любимият материал за изработване на декоративни вещи. Гравиран, патиниран, матово позлатен, той се превръща в богато украсени часовници, свещници, канделабри, художествена пластика, предмети за бита. Много от тях имат гръцки форми. Срещат се дори жардениери с формата на гръцки олтари, пепелници: пробити отгоре капители, вази урни и дори храмоподобни умивалници. Бронзът участва и в украсата на мебелите, но тъй като епохата изисква повече блясък, отколкото искреност, при тях той понякога се заменя с бронзиран скулптират картон. В чист вид той служи за обеци с изобразени глави на войници или за гривни, които по римски образец войствено настроените дами носят на китките и глезените си.
Картини и декорацииРедактиране
Жак-Луи Давид – Наполеон
Жак-Луи Давид – „Мадам Рекамие“ 1800.
Чаша, 1823
Египетски сервиз Виван-Денон
Енгър
Наполеон като император на трон
Картините в интериора изобилстват с героични и трагични сцени, с романтично-героични персонажи, чиито патетични жестове и мъжествен драматизъм подхождат на целия интериор. Живописността и многоцветието на класицизма са изцяло заличени в интериора на стила ампир. Цветовете са преобладаващо гълъбовосиви, зелени и матово-златисти, а в комбинация с розово, лилаво, зелено и жълто напомнят за Помпей.
Декоративните мотиви по мебелите и вещите са пропити със същия униформен патос. Навсякъде преобладават победни трофеи, гирлянди и венци от дъбови и лаврови листа, мечове и жълъди, запалени факли, крилати вестоносци и пр. Често буквата N се вплита в украсата на повечето официални предмети и паметници на Франция по онова време. Интарзиите и инкрустациите почти липсват. Тяхната красота е твърди изтънчена, за да се предпочете пред по-ярките ефекти на позлатените сфинксове, грифони и др. фантастични животни. Понякога вътрешната украса се допълва с точни копия на помпейските стенописи.
Взети като цяло всички елементи на интериора ни навяват малко хладна и преднамерена тържественост, която напомня не толкова за обитаемост, колкото за театрален декор.
Постижения на стилаРедактиране
Голямото постижение на стила са официалните му бели салони, създаващи атмосфера на покой и порядък. В тях преобладава белият цвят с бледосив оттенък. Обградени от ритмично разпределени колони или пиластри без риск за монотонност, тъй като всяко поле между тях е с богата, но сдържана декорация, и с равномерно подредени до стените столове и кресла, тези салони излъчват спокойствие и сигурност. Техните оцветени в бяло мебели са може би най-голямото постижение на стила. С простите си лаконични форми те остават като пример за представителни, аристократично сдържани творби.
Ампир е последният голям стил в Западна Европа. Той е логичен край на европейския дворцов интериор. Този интериор отразява силата на замогващата се буржоазия в стила рококо, мощта ѝ в бароковите форми, показа опиянението ѝ от властта чрез рококо, отрезвява се заедно с нея при класицизма, а при войника-император бе създаден стила на императорската власт. Този стил бързо завладява европейските дворци и получава своите названия: руски, немски, френски, австрийски ампир.
По-късно демократизацията на интериора започва от формите на стила ампир. Драпировките, бронзът и героичните мотиви остават в историята. Запазена е най-вече формата на мебелите, от които е премахната всяка самоцелна украса. Така, лишена от декоративния си блясък, заложената в стила конструктивна искреност дава образа на много от жилищата от средата на миналия век.[1]
ИзточнициРедактиране
- ↑ Иван Беджев, „Интериорът през вековете“.