Анастасия (дем Зиляхово)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Анастасия.
Анастасѝя или Анасташа̀ (на гръцки: Αναστασία) е село в Република Гърция, дем Зиляхово, област Централна Македония с 362 жители (2001).
| Анастасия Αναστασία | |
| — село — | |
  Анастасия  Анастасия  Анастасия | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Зиляхово |
| Географска област | Зъхна |
| Надм. височина | 419 m |
| Население | 362 души (2001) |
География редактиране
Селото е в историко-географската област Зъхна, в южното подножие на планината Сминица (Меникио). От демовия център Зиляхово (Неа Зихни) е отдалечено на около 4 километра в северна посока.
История редактиране
В селото е запазена средновековната църква „Света Анастасия Узорешителница“ (Фармаколитрия).
В Османската империя редактиране
Гръцка статистика от 1866 година показва Анастасия (Αναστασιά) като село със 125 жители гърци.[1]
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Анастасия (Anastasia) живеят 90 гърци.[2]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Анастасия (Anastasia) е посочено като село с 16 домакинства и 54 гърци.[3]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Анасташія като село с 25 български къщи.[4] Според Георги Стрезов към 1891 Анастасия е гръцко село.[5]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Анасташа̀ (Анастасия) брои 260 българи-християни.[6]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Анастасия (Anastassia) има 200 гърци.[7]
В Гърция редактиране
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Карабас баир[8] | Καραμπάς Μπαϊρ | Маврокефалос | Μαυροκέφαλος[9] | връх в Сминица на С от Анастасия (1045 m)[8] |
| Зъхна махала[8] | Ζίχνα Μαχαλέ | Ерипия Зихнис | Έρείπια Ζίχνης[9] | бивше село в Сминица на С от Анастасия[8] |
| Коджа Орман | Κοτζά Όρμάν | Мегало Дасос | Μεγάλο Δάσος[9] | |
| Махмут[8] | Μαχμούτ Ράχη | Плая | Πλαγιά[9] | възвишение в Сминица З от Анастасия (363 m)[8] |
| Цицолити[8] или Цицили | Τσιτσιλή | Лулудорема | Λουλουδόρεμα[9] | сминишка река З от Анастасия[8] |
Бележки редактиране
- ↑ Σχινά, Ν. "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 144-145.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240-241. (на руски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 3.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202-203. (на френски)
- ↑ а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1045. (на гръцки)