Христо Филипов
Христо Георгиев Филипов е български общественик, просветен деец, революционер и свещеник, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
| Христо Филипов | |
| български общественик и свещеник | |
 Филипов като семинарист в Цариград. Фото Николас Андриоменос | |
| Роден |
19 февруари 1880 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Сярско българско педагогическо училище Цариградска българска духовна семинария Софийски университет |
| Христо Филипов в Общомедия | |
Биография
редактиранеХристо Филипов е роден през 1880 година в Петрич, тогава в Османската империя. Завършва последователно Сярското педагогическо училище и Българската духовна семинария в Цариград.[1]
От 1903 година Филипов преподава в класното училище в Петрич. Присъединява се към ВМОРО и е избран в ръководството на местния комитет на организацията. През 1907 година е арестуван и прекарва заедно с баща си 6 месеца в затвора Еди куле в Солун.[1]
След освобождаването си заминава за Сан Франциско, САЩ. Тук записва философия в университета. През 1911 година се завръща в родния си край и отново става учител в Мелник. През Балканската война е секретар и преводач на Фредерик Палмър, кореспондент на вестник „Ню Йорк Таймс“. В годините 1913 - 1914 е кмет на Петрич. През 1914 година е сред основателите на местното читалище „Братя Миладинови“ и член на първото му настоятелство.[2] От 1914 до 1919 година е член на Окръжната постоянна комисия в Струмица.[1]
След войните за национално обединение Филипов пак учителства. В 1928 година завършва философия в Софийския университет. Развива широка обществена дейност - основава школа за изучаване на чужди езици, включва се активно в дейността на Червенокръстката здравна организация, създава ученически лагер в местността Вършилото в Беласица.[1]
През 1931 година е ръкоположен за свещеник в църквата „Свети Николай“ в Петрич, където служи до 1946 година.[3] В последните години от живота се установява в София, където служи в храм „Свети Седмочисленици“.
Външни препратки
редактиране- 60 години от смъртта на свещеник Христо Георгиев Филипов, petrichhistorymuseum.bg
Бележки
редактиране- ↑ а б в г д е Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 360.
- ↑ Народно читалище „Братя Миладинови - 1914“ Петрич.
- ↑ Освобождението на Петрич // Исторически музей Петрич. Архивиран от оригинала на 2021-03-01. Посетен на 8 февруари 2018.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 487.
- ↑ Сандански, Борис, „Поборници от Пиринско“, в. „Трета възраст“, бр. 30, 28.7 – 3.8.10 г., стр.10
| Анастас Антикаджиев | → | Кмет на Петрич (1 октомври 1913 – 20 февруари 1914) |
→ | Георги Чапразов |