Отваря главното меню

Анастас Илиев Чачов (на английски: Anastas Elieff) е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]

Анастас Илиев
Anastas Elieff
български революционер и общественик
Роден

БиографияРедактиране

 
Удостоверение, че Анастас Илиев е бил четник в леринската околийска чета на Кръсте Льондев, както и в тази на битолския окръжен войвода Милан Матов, подписал удостоверението
София, 25 ноември 1913 година
Текст
Удостовѣрение

      Другаря Анастасъ Иловъ [sic]
род. отъ с. Арменско (леринска
околия) бѣ четникъ въ леринската
околиска чета подъ войводството
на Кр. Леондевъ отъ (1913) 15-августъ
до пристигането на съюзнитѣ
войски.
      При откриването на сърб.бълг.
война се зачисли въ мойта чета
отъ 16ти юнии до 15ти юлий 1913 г.
Отъ тая дата е лежалъ въ битол. затворъ
като робъ до 1ви октомври т.г.

Битолски окрѫженъ войвода
М. Матовъ

Анастас Илиев е роден в 1887 година леринското село Арменско, тогава в Османската империя, днес в Гърция в патриотично семейство. На 11-годишна възраст емигрира в България, като работи в различни градове и села.[2][1] Във 1902 година е привлечен от Задграничното представителство на ВМОРО в революционната организация, като преди и след въстанието се занимава с намиране, купуване и пренасяне на оръжие.[1]

През 1906 година заминава за Сент Луис, САЩ, но през 1908 година се завръща в родното Арменско и изпълнява различни революционни задачи.[2]

През 1909 година се установява в Портланд, но през 1910 година заедно с Илия Божинов, Илия Кръстев, П. Анастасов и Л. Куртев заминават за Арменско и се включват в четата на Кръстьо Льондев, с която водят няколко сражения.[2]

След навлизането на гръцки войски в Арменско по време на Балканската война в 1912 година групата е арестувана и осъдена на заточение на Крит. На път за Крит успяват да избягат и през Албания се връщат в България. Взимат участие в Междусъюзническата война като четници в Сборна партизанска рота на Македоно-одринското опълчение, предвождана от Васил Чекаларов.[2] След разгрома на четата Илиев с други четници се прехвърля в окупираната от Сърбия Вардарска Македония, където са арестувани. Освободен се прибира в България и през 1914 година отново заминава за САЩ. Първо се установява в Джексън, Мичигън, след това във Флинт и накрая в Детройт, където заедно с Яне Тодоров Браянов от Буф отварят верига ресторанти. Член е на МПО „Татковина“, а на 18-я конгрес на организацията е избран за член на Централния комитет на Македонската патриотична организация.[2]

БележкиРедактиране

  1. а б в Живитѣ илинденски борци. // Илиндень 1903 - 1953. Published by the Macedonian Tribune, 1953. с. 209.
  2. а б в г д е Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр. 326-327.