Ангел Панев
Ангел Иванов Панев е български военен деец, герой от Сръбско-българската война, генерал-майор от пехотата, дипломат.
Ангел Панев | |
---|---|
български генерал | |
![]() |
|
|
|
Звание | |
Години на служба | 1878 – 1907 г. |
Командвания |
29-и пехотен полк 9-и пехотен полк 10-и пехотен полк 15-и пехотен полк 4-ти пехотен полк 1-ви пехотен полк 6-и пехотен полк |
Битки/войни | Сръбско-българска война |
Образование | Национален военен университет |
|
|
Дата и място на раждане | |
Дата и място на смърт |
БиографияРедактиране
Ангел Иванов Панев е роден на 30.10.1859 г. в Свищов в семейството на търговеца Иван Панев и жена му Мария.
Първоначалното и гимназиалното си образование получава в родния си град Свищов. През 1878 г. постъпва на служба с Първия набор в 15-а пеша Систовска /Свищовска/ дружина на Земската войска.
Като войник с гимназиално образование, Ангел Панев е преведен за обучение в Командата на волноопределяющите се в новосъздаденото военно училище. Випускът е подготвен в съкратени срокове и на 10 май 1879 г. първо офицерско звание получават 163 юнкери, завършили старшия клас. С Приказ № 40 са обявени произведените в чин прапорщици от I, II и III разряд юнкери, според постигнатите резултати в учебния процес. Ангел Панев се дипломира с първия випуск, като е произведен в чин прапорщик II разряд. [1]
Първият випуск на военното училище по-късно е наречен „Генералски випуск“, тъй като от завършилите 163 юнкери 36 достигат до генералско звание.
Назначен е на служба в 29-та пеша Варненска дружина. На 30.08.1882 г. е произведен в поручик.
През 1884 г. е сформиран 8-ми пеши Приморски полк, в състава на който е включена и 20-та пеша дружина. Ангел Панев остава на служба в новосформирания полк.
През 1884 г. е назначен за командир на 2-ра рота в 8-ми Приморски полк. На 30 август 1885 г. е произведен в чин капитан и е назначен за дружинен командир в същия полк.
В навечерието на Сръбско-българската война Ангел Панев е командир на 1-ва дружина в 8-ми пеши Приморски полк, под командването на капитан Сарафов. [2] След Съединението на Княжество България с Източна Румелия и във връзка с готвения отпор срещу очакваното турско нападение, младият дружинен командир Ангел Панев получава заповед да замине с дружината си за южната граница при с. Голям манастир, Ямболско. Едва пристигнал на южната граница, с избухването на Сръбско-българската война, капитан Ангел Панев получава заповед незабавно да се отправи към западната граница. За две денонощия те трябва да изминат пеша 400 км. За 20 часа е достигнат Пловдив. Мокри, гладни и изморени, българските войници достигат заветните позиции при Сливница. Oсми пехотен приморски полк записва ненадминат до днес в световната военна история рекорд, изминавайки 95 километра за 32 часа.[3]
Като част от младата тогава и неопитна българска армия, но с дълбоко съзнание за дълг и висок патриотизъм, Ангел Панев се включва с дружината си в сраженията при Драгоман на 10. ноември, а на 11. ноември участва в преследването на сръбските войски от Драгоман до Цариброд. На 12. ноември участва в сраженията при Цариброд и в преследването на неприятеля до Пирот. На 15. ноември се сражава с дружината си в Пирот, където след силен оръжеен и артилерийски бой, героичният 8-ми Приморски полк влиза в щикова борба из улиците на Пирот, а сърбите отстъпват в безпорядък.[4]
Действията на подчинената си 1-ва дружина в перида 08.11. – 15.11.1885 г, в който настъпва обрат във войната, описва собственоръчно.
През 1886 г. е преведен в 9-ти пехотен Пловдивски полк. Следващата година е произведен в чин майор.
През 1889 г. е назначен за комендант на Пловдивския гарнизон.
През 1890 г. е преведен за командир на 10-ти пехотен Родопски полк.
През 1891 г. е произведен в чин подполковник и назначен за командир на 9-ти пехотен Пловдивски на Нейно Височество княгиня Клементина полк.
През юли същата година е командирован от военния министър майор Савов в гр. Щайер, Австрия, за да участва в надзора върху производството на поръчани за българската армия оръжия. Назначен е за председател на комисията за приемане на произведените пушки.[5]
През 1893 г. е преведен за командир на 15-ти пехотен Ломски полк.[6][7][8][9]
През 1894 г. е назначен за командир на 4-ти пехотен Плевенски на Негово Царско височество Престолонаследника полк. Встъпил в командването на 10.04.1894 г.
На 29.10.1894 г. е преведен за командир на 1-ви пехотен Софийски на Негово Височество княз Александър I полк. Встъпил в командването на 25.11.1894 г. През 1895 г. е произведен в чин полковник. [10] Назначен е в състава на пенсионния комитет.
На 25 .01.1896 г. е командирован в Лондон като представител на принц Фердинанд за церемонията по погребението на Хенрих Батенберг – брат на покойния княз Александър I и зет на кралица Виктория. След завръщането си, полковник Ангел Панев получава благодарствено писмо от принцеса Беатрис, най-малката дъщеря на кралица Виктория и съпруга на покойния.[11]
През същата година Ангел Панев е назначен за член на върховната проверовъчна на наборите комисия в 1-ва софийска дивизионна област.
През 1898 г. се жени за Недялка Касабова. От брака се раждат две деца – Богдана и Теодор. Племенницата му – Мария Панева (дъщеря на брат му Пантелей) се жени за генерал Пантелей Киселов.[12]
През 1898 г. е назначен за командир на 6-ти пехотен Търновски на Негово Царско височество полк.
В началото на м. март 1900 г. полковник Панев подава молба и от 3 март 1900 г. до 19 март 1904 г. е в запас.
На 20 март 1904 г. е назначен за командир на 29-ти пехотен Ямболски полк. [13]
На 12 май 1905 г. е назначен за командир на 1-ва бригада от 8-а пехотна Тунджанска дивизия.
През 1906 г. е назначен за бригаден командир в 3-а пехотна Балканска дивизия. [14]
На 17 ноември 1907 г. е произведен в чин генерал – майор и същия ден подава молба и по собствено желание е уволнен в запаса.[15][16]
Aнгел Панев умира в София, на 26. декември 1911 г. Смъртта му е неочаквана и твърде преждевременна. Дъщерята на Ангел Панев – Богдана се жени за инж. Иван Табаков, собственик на метална фабрика Титания в София. Синът Теодор завършва електроинженерство в Германия и работи като началник при Дирекцията на трамваите в София. Разстрелян без съд и присъда през 1945 г.[17][18][19][20]
Домът му, на улица Оборище 35, е възстановен и обявен за паметник на архитектурата от местно значение. [21]
Военни званияРедактиране
- Прапоршчик (10 май 1879)
- Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван)
- Поручик (30 август 1882)
- Капитан (30 август 1885)
- Майор (17 април 1887)
- Подполковник (2 август 1891)
- Полковник (2 август 1895)
- Генерал-майор (17 ноември 1907)
НаградиРедактиране
- Орден Свети Александър 5 ст. с мечове по средата (1885)
- Медал за участие в сръбско-българската война 1885 г. (1887)
- Орден „За заслуга“ (1888)
- Кръст за Възшествието на княз Фердинанд офицерски (1888)
- Кръст за 10 годишна отлична служба (1890)
- Орден „Свети Александър“ 4 ст. с розетка (1893)
- Сръбски кралски орден Таково 3 степен на шия (1897)
- Кръст за 20 годишна отлична служба (1899)
ИзточнициРедактиране
- ↑ Военна библиотека 57 „Първи випускъ на Софисйкото военно училище. По случай 50-годишнината отъ производството му. (1879 – 1929)“ [1]
- ↑ 8-й пехотенъ Приморски на Нейно Царско Височество Княгиня Мария Луиза полкь – часть I,Автор: Стайчев, Н., полк., Издателство: Издание на Щаба на 8-а пехотна Приморска дружина, Варна [2]
- ↑ История на Сръбско-българската война 1885 г.. София, Държавна печатница, 1925.
- ↑ ДВИА, ф.756, оп.IV. Велико Търново.
- ↑ ДВИА, ф.I, оп.V. Велико Търново.
- ↑ www.boiniznamena.com
- ↑ М. Михайлов, К. Михайлова. 15-ти пехотен Ломски полк. Исторически музей Белоградчик.
- ↑ Мусаков, Илия. Полувековният път на 15-ти пехотен Ломски полк. Военно-издателски фонд, 1939.
- ↑ Кожухарова Емилия, Димоларева Мария. Илюстрована история на 15-ти пехотен Ломски полк. 2019.
- ↑ www.boiniznamena.com
- ↑ Supplement to the London Gazette, p. 955; Личен архив. // London Gazette. 17 February 1896.
- ↑ „Генерал от пехотата Пантелей Киселов“ – Илия Мусаков, библ. „Прослава“ [3]
- ↑ История на 29-и Ямболски полк
- ↑ www.boiniznamena.com
- ↑ вестник Военен Глас, бр.176 от 05.01.1912
- ↑ ДВИА, ф.I, оп.I, оп.V.
- ↑ Дърваров, Светозар. Безследно изчезналите от Дирекция на трамваите. Про&Анти, 2003.
- ↑ Морфов, Богдан. Трагедия, умножена по хиляда. Про&Анти, 1995.
- ↑ Станилов, Васил. Писахме да се знае: Кн. 1.. София, 2007.
- ↑ Лилков, Вили. Погубената България. Сиела, 2019.
- ↑ www.europeana.eu