Отваря главното меню

Англо-египетски Судан

Англо-египетски Судан е историческа държава, кондоминиум на Египет и Великобритания в област Судан в периода 1899 – 1956 г. На практика британското влияние е много силно и Великобритания осъществява пълен контрол, докато египетското влияние е само номинално. Страната получава независимост като република Судан през 1956 година, но след дългогодишна гражданска война е разделена на Судан и Южен Судан през 2011 г.

Англо-египетски Судан
السودان اﻹنجليزي المصري
Anglo-Egyptian Sudan
— кондоминиум на Великобритания и Кралство Египет —
1899 – 1956
Знаме
Знаме
      
Национален химн
Бог да пази Кралицата/Краля
Зелено: Англо-египетски Судан Светлозелено: отстъпено на Италианска Либия през 1934 г. Тъмносиво: Египет и Великобритания
Зелено: Англо-египетски Судан
Светлозелено: отстъпено на Италианска Либия през 1934 г.
Тъмносиво: Египет и Великобритания
Континент
Столица Хартум
Официален език английски, арабски
Религия сунитски ислям, анимизъм, християнство
Форма на управление колониален кондоминиум
История
основаване 19 юни 1899 г.
самоуправление 22 октомври 1952 г.
независимост 1 янаури 1956 г.
Площ
Общо (1951) 2 505 800 km2
Население
Преброяване 8 079 800 (1951)
Валута египетска лира
Предшественик
Махдистки Судан Махдистки Судан
Дарфурски султанат Дарфурски султанат
Наследник
Судан Судан
Днес част от Флаг на Египет Египет
Флаг на Либия Либия
Флаг на Судан Судан
Флаг на Южен Судан Южен Судан
Англо-египетски Судан в Общомедия

До 1814 г. Египет е номинално част от Османската империя. През XIX век, започвайки с нахлуването на войските на Мохамед Али паша и края на султаната Сенар, египтяните установяват контрол над територията чак до района на Големите езера. Политиката му за присъединяване на суданската територия към Египет завършва през 1870-те години при Исмаил паша[1], когато цялата днешна територия на Судан се оказва под египетска власт. Египетската администрация полага усилия за модернизиране на страната, като главно в северните райони е изградена инфраструктура за напояване и отглеждане на памук. През 1881 в Судан избухва въстание на религиозна основа, насочено срещу чуждото присъствие, предвождано от Мухамад Ахмад, който се обявява за Махди. По същото време в Египет бушува въстанието на националистите под водачеството на Ахмед Араби паша, потушено с помощта на английски военни части и Египет става де факто британски протекторат. Британски и египетски войски постепенно си възвръщат Судан (1896 – 1899) и през 1899 официално се съгласяват на съвместен протекторат над Судан[2].

Между 1914 и 1922 и двете страни са официално част от Британската империя. Судан се управлява от генерал-губернатор, назначен от Египет с британско съгласие, като Великобритания систематично се противопоставя на обединението на Судан и Египет. След като Египет обявява едностранно независимост през 1922 г., британската администрация увеличава контрола си в Судан, измествайки напълно Египет към 1924 г. и управлява страната като две на практика отделни области – северна мюсюлманска и южна християнска. Растящото египетско недоволство от това положение е една от причините за Юлската революция от 1952 и свалянето на египетската монархия. През 1954 г. правителствата на Великобритания и Египет се споразумяват за създаването на независим Судан от 1 януари 1956 г.

ИзточнициРедактиране

  1. Henderson, K.D.D. „Survey of the Anglo-Egyptian Sudan 1898 – 1944“, Longmans, Green and Co. Ltd., London, 1946
  2. Anglo-Egyptian Condominium | British-Egyptian history. // Енциклопедия Британика. Посетен на 25 януари 2019. (на английски)
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Anglo-Egyptian Sudan“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.