Андониос или Андонис Влахакис (на гръцки: Αντώνης Βλαχάκης), е капитан на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония в началото на XX век.[1]

Андонис Влахакис
Αντώνης Βλαχάκης
гръцки андартски капитан
Роден
Починал
7 май 1906 г. (31 г.)
Андонис Влахакис в Общомедия

Биография редактиране

Влахакис е роден през 1874 година в село Паница в областта Мани, Пелопонес. Служи в армията и като сержант от артилерията взима участие в Гръцко-турската война в 1897 година и е ранен в сражението при Фарсал, за което е награден със сребърен кръст.

 
Андонис Влахакис

През септември 1905 година се уволнява от армията като лейтенант под претекст, че ще учи във Франция, но формира чета от 48 души, с която заминава за Македония, за да се включи в борбата на гръцкия комитет срещу ВМОРО. Действа в района на Костенарията под псевдонима капитан Лицас. Влиза в сражение с Митре Влаха при село Старичани.[2]

На 20 декември/2 януари 1905/06 четата на капитан Лицас заедно с тази на капитан Лукас и Константинос Пулос (Платанос)[3] нападат село Езерец, като изгарят две къщи и убиват няколко души от селската милиция. На 1/14 януари съединените чети на Лицас и Лукас отново нападат Езерец, но андартите са отблъснати от четата на Митре Влаха и селската милиция, като дават осем убити и един ранен.[4][5]

Влахакис се връща в Атина за преорганизиране на четата си и след един месец през април 1906 година се връща в Македония, начело на 85 души.

 
Андонис Влахакис
 
Бюст на Влахакис в Осничани

На 7 май 1906 голяма андартска чета, начело с Андонис Влахакис и подпоручик Леонидас Петропулакис, напада село Осничани от Жиковищкия манастир. В селото присъстват двама членове на районната чета на ВМОРО Нумо Кировски и Колю Бараков, които ръководят отбраната на селската милиция, в която се сражава и Тана Кировска[6]. В няколкочасовото сражение са убити командирите на андартската чета Влахакис и Петропулакис. След пристигането на османска войска андартите се оттеглят.[7] Според гръцки сведения андартските загуби са 15 убити и 11 ранени.[8]

Германос Каравангелис казва за него:

Друг мъжествен офицер, от по-мъжествените от Македонската борба, беше Лицас (истинското му име мисля е Влахакис). Той влезе в Костенарията с периферия, която се намира западно от Бистрица. Българските комитаджии заеха защитна позиция в една каменна къща и започнаха оттам битката. За съжаление, Лицас отиде сам да сложи една бомба на къщата и там го убиха него, Петропулакис и над десет мъже от неговата чета. Петропулакис беше студент по право и произхождаше от аристократично семейство на Пелопонес. Лицас, неговите мъже и Петропулакис ги погребаха във Винтилуст и аз самият извърших панихидата на гроба им.[9]

Бележки редактиране

  1. Mαζαράκης - Αινιάν, I. K. Ο Μακεδονικός αγώνας : με ένα χάρτη των σχολείων της Μακεδονίας και εικόνες εκτός κειμένου. Αθήνα, Δωδώνη, 1981. σ. 112. (на гръцки)
  2. Αντώνης Βλαχάκης - Καπετάν Λίτσας
  3. Basil K. Gounaris, The Macedonian Struggle 1903-1912. Paving the Way for the Liberation, стр.12.
  4. Douglas Dakin, Ο Ελληνικός Αγώνας στη Μακεδονία, εκδ. οίκος αδελφών Κυριακίδη, 1996, архив на оригинала от 6 март 2016, https://web.archive.org/web/20160306011517/http://clubs.pathfinder.gr/MAKEDONIKOS_AGON/567230, посетен на 2008-12-20 
  5. Според Силянов нападението е станало на 9 януари. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 196, 220.
  6. Бѣлев, Г. Ив. Изъ живота на четитѣ // Илюстрация Илиндень 8 (88). Илинденска организация, октомврий 1937. с. 11.
  7. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 221.
  8. Douglas Dakin, Ο Ελληνικός Αγώνας στη Μακεδονία, εκδ. οίκος αδελφών Κυριακίδη, 1996 Архив на оригинала от 2016-03-06 в Wayback Machine.
  9. Каравангелис, Германос, „МАКЕДОНСКАТА БОРБА (СПОМЕНИ)“, приложение към „ВАСИЛ ЧЕКАЛАРОВ, ДНЕВНИК 1901-1903 г.“, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001 г., стр. 364.