Андонис Влахакис
Андониос или Андонис Влахакис (на гръцки: Αντώνης Βλαχάκης), е капитан на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония в началото на XX век.
|
Андонис Влахакис Αντώνης Βλαχάκης |
|
|---|---|
| гръцки андартски капитан | |
 |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал | |
| Андонис Влахакис в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Влахакис е роден през 1874 година в село Паница в областта Мани, Пелопонес. Служи в армията и като сержант от артилерията взима участие в Гръцко-турската война в 1897 година и е ранен в сражението при Фарсал, за което е награден със сребърен кръст.
.jpg)
През септември 1905 година се уволнява от армията като лейтенант под претекст, че ще учи във Франция, но формира чета от 48 души, с която заминава за Македония, за да се включи в борбата на гръцкия комитет срещу ВМОРО. Действа в района на Костенарията под псевдонима капитан Лицас. Влиза в сражение с Митре Влаха при село Старичани.[1]
На 20 декември/2 януари 1905/06 четата на капитан Лицас заедно с тази на капитан Лукас и Константинос Пулос (Платанос)[2] нападат село Езерец, като изгарят две къщи и убиват няколко души от селската милиция. На 1/14 януари съединените чети на Лицас и Лукас отново нападат Езерец, но андартите са отблъснати от четата на Митре Влаха и селската милиция, като дават осем убити и един ранен.[3][4]
Влахакис се връща в Атина за преорганизиране на четата си и след един месец през април 1906 година се връща в Македония, начело на 85 души.
На 7 май 1906 голяма андартска чета, начело с Андонис Влахакис и подпоручик Леонидас Петропулакис, напада село Осничани от Жиковищкия манастир. В селото присъстват двама членове на районната чета на ВМОРО Нумо Кировски и Колю Бараков, които ръководят отбраната на селската милиция, в която се сражава и Тана Кировска[5]. В няколкочасовото сражение са убити командирите на андартската чета Влахакис и Петропулакис. След пристигането на османска войска андартите се оттеглят.[6] Според гръцки сведения андартските загуби са 15 убити и 11 ранени.[7]
Германос Каравангелис казва за него:
| „ | Друг мъжествен офицер, от по-мъжествените от Македонската борба, беше Лицас (истинското му име мисля е Влахакис). Той влезе в Костенарията с периферия, която се намира западно от Бистрица. Българските комитаджии заеха защитна позиция в една каменна къща и започнаха оттам битката. За съжаление, Лицас отиде сам да сложи една бомба на къщата и там го убиха него, Петропулакис и над десет мъже от неговата чета. Петропулакис беше студент по право и произхождаше от аристократично семейство на Пелопонес. Лицас, неговите мъже и Петропулакис ги погребаха във Винтилуст и аз самият извърших панихидата на гроба им.[8] | “ |
БележкиРедактиране
- ↑ Αντώνης Βλαχάκης - Καπετάν Λίτσας
- ↑ Basil K. Gounaris, The Macedonian Struggle 1903-1912. Paving the Way for the Liberation, стр.12.
- ↑ Douglas Dakin, Ο Ελληνικός Αγώνας στη Μακεδονία, εκδ. οίκος αδελφών Κυριακίδη, 1996
- ↑ Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.196, стр.220. Според Силянов нападението е станало на 9 януари.
- ↑ „Илюстрация Илинден“, 1937 г., бр.88, стр.11
- ↑ Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, стр.221.
- ↑ Douglas Dakin, Ο Ελληνικός Αγώνας στη Μακεδονία, εκδ. οίκος αδελφών Κυριακίδη, 1996
- ↑ Каравангелис, Германос, „МАКЕДОНСКАТА БОРБА (СПОМЕНИ)“, приложение към „ВАСИЛ ЧЕКАЛАРОВ, ДНЕВНИК 1901-1903 г.“, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001 г., стр. 364.