Вижте пояснителната страница за други значения на Старичани.

Старѝчани или Старѝчени (на гръцки: Λακκώματα, Лако̀мата, до 1927 година Σταρίτσανη, Старицани[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.

Старичани
Λακκώματα
— село —
Изглед от селото
Изглед от селото
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемХрупища
Географска областКостенария
Надм. височина670 m
Население97 души (2011 г.)
Старичани в Общомедия

География редактиране

Селото се намира на 15 километра югозападно от град Костур (Кастория) и на 8 километра югозападно от демовия Хрупища (Аргос Орестико), на 670 m надморска височина на десния бряг на река Галешово в полите на планината Одре (Одрия).[2]

История редактиране

В Османската империя редактиране

 
Гробищната църква „Благовещение Богородично
 
Църквата „Свети Георги“

Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Истаричани и Ан Истаричани. В двете махали са 12 християнски семейства.[3] В църквата на Старичани се пази ценна икона на Света Богородица от XIV век.[4] Според местни легенди селото първоначално било по-близо до Бистрица (Алиакмонас) и се казвало Порино. Порино имало 10 църкви – Илия, Атанас, Богородица, Троица, Спасовден, Никола, Петка, Костадин и Благоевец. Залято от реката, селото се преместило на сегашното му място.[2]

Църквата „Благовещение Богородично“ в селото е изписана в 1827 година от видния зограф Аргир Михайлов.[5]

В края на XIX век Старичани е чисто българско село. Жителите му са прочути зидари, ходели на печалба в Цариград и Анадола. Част от тях остават в България.[6] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Старичани има 350 жители българи.[7]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Старичани е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 65 къщи.[8]

В началото на XX век цялото население на Старичани е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[9] Същата година турските власти не допускат учителите Илия Живков от Битоля и Калиопа Зисова от Хрупища да отворят българско училище.[10] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Старичани има 520 българи екзархисти.[11]

Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват Старицани като село с 450 жители гърци.[12] Според Георги Константинов Бистрицки Старичени преди Балканската война има 60 български къщи,[13] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[14]

Селото е опора на българщината в Костенарията и многократно е нападано от гръцки андартски чети. По думите на Христо Силянов:

Имената на селата Старичени, Езерец, Осничени станаха символи на героизъм и мъченичество.[15]

През нощта на 23 срещу 24 (или 19) декември 1905 година селото е нападнато от 200 андарти, които обаче са отблъснати от местната милиция и четата на ВМОРО, начело с Киряк Шкуртов.[16] Загиват две жени и са опожарени 15 плевни.[17] В 1909 година в Старичани има 52 български екзархийски къщи и 8 гъркомански, като гъркоманите държат черквите и училището.[18]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, пишещ в 1910 година:

Старичани (Σταρίτσανη), на брега на Голешево или Голешино, приток на Бистрица и на 3/4 час югозападно от Хрупища. Имаше около 50 семейства, но от 1900 година, когато в него стъпиха комитаджиите много от жителите му се пръснаха по различни части на света и числото на семействата се намали до 30, от които 12 схизматични. Гърците имаха църква и училище с учител и учителка и около 30 ученици и ученички. И схизматиците поддържат пропагандно училище, в което преподава комитаджия, за да задържат схизматиците към българската идея чрез образованието на децата. Но нима има българско училище в Македония, което да не се стреми към тази цел? Поради близостта до Корещата комитаджиите използват Старичани като своя основна база и поради това гръцките андарти на два пъти под ръководството на капитаните Лицас, Платанос и Вардас и други нападат местните комитаджии и нанасят много поражения.[19]

По време на Балканската война 4 души от Старичани се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[20]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Стариченъ е обозначено като българско селище.[21]

В Гърция редактиране

 
Старичанската чета на Охрана през 1943 година

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. От 1914 до 1919 година 41 жители на Старичани, а след 1919 още 6 емигрират в България по официален път.[22] Някои жители на Старичани се заселват в село Бошинос (Каламонас), Драмско.[23] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Старичани има 50 къщи славяни християни и 4 къщи погърчени славяни и власи и гърци.[24] В 1927 година селото е прекръстено на Лакомата.

През Втората световна война в селото е създадено подразделение на Централния македонобългарски комитет, както и чета на българската паравоенна организация Охрана, начело с Васил Маниолов.[25] На 29 април 1943 година гръцка паравоенна чета от около 600 души напада Старичани, отбранявано от 33 милиционери. Селото е изгорено, ограбено и част от жителите му изклани.[26] Според Тодор Симовски нападението става на 1 април 1943 година и е от части на ЕЛАС, като загиват 40 души и селският поп. След нападението местното население се въоръжава от италианските окупационни власти. 45 семейства от селото емигрират в България и другите социалистически страни.[2]

По време на Гражданската война (1946 - 1949) селото също пострадва силно и 45 семейства емигрират в източноевропейските страни.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Старичани на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Саматско[27] Σαμάτσκο Корфула Κορφούλα[28] връх в Одре (826 m), И от Старичани[27]
Суйтско[27] Σουΐτσκο Омало Ομαλό[28]
Соища Σόϊστα Ватирема Βαθύρεμα[28] река
Бодацина[27] Μποδατσίνα Дасорема Δασόρεμα[28] река С от Госно, десен приток на Осман бей, ляв приток на Галешово[27]
Друм[27] Ντροῦμος Дримос Δρυμὸς[28] връс С от Госно (696 m)[27]
Лесков трап Λέσκου Τρὰπ Лептокарияс Рема Λεπτοκαρυᾶς Ρέμα[28] река
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 340[2] 238[2] 290[2] 434[2] 201[2] 226[2] 176[2] 176[2] 217[2] 194 97

Личности редактиране

 
Васил Живков, помощник войвода Македонобългарския комитет в Старичани
 
Паметник на Македонската борба
Родени в Старичани
  •   Атанас Панайотов (1887 - ?), македоно-одрински опълченец, жител на Гевгели, 1 рота на 11 сярска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[29]
  •   Васил Живков, български революционер, подвойвода на селската чета на Македонобългарския комитет[30]
  •   Васил Манолов (? - 1943), български революционер, войвода на селската чета на Македонобългарския комитет
  •   Киряк Шкуртов (1872 - 1965), български революционер, войвода на ВМОРО
  •   Манол Панайотов, македоно-одрински опълченец, Костурска съединена чета[31]
  •   Митко Анастасовски (1926 - 2006), политик от Северна Македония
  •   Михаил Атанасов (Μιχαήλ Αθανασιάδης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[32]
  •   Никола Клюшов, български революционер от Охрана, ръководител на местния комитет[33]
  •   Никола Иванов Каюшев, български революционер от ВМОРО[34]
  •   Никола П. Христов (1877 - 1913), македоно-одрински опълченец, 1 и Нестроева рота на 8-а костурска дружина, загинал при Радкова скала на 22 юни 1913 година[35]
  •   Нули Йотов (1887 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Васил Чекаларов[36]
  •   Стерьо Дачов (1917 - ?), гръцки партизанин и деец на НОФ

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 43. (на македонска литературна норма)
  3. Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 110. (на турски)
  4. Сайт на Дем Хрупища, архив на оригинала от 7 февруари 2008, https://web.archive.org/web/20080207013432/http://www.argosorestiko.gr/4/88/162/, посетен на 2008-03-11 
  5. Αλεξίου, Γεώργιος Τ. Ο ναός του προφήτη Ηλία (1836) στο Ασπρονέρι Άργους Ορεστικού. Ο άριστος αγιογράφος Αργύρης Μιχάλη από το χωριό Τσούκα Νεστορίου. περίπου (1790 – 1850). // Посетен на 10 януари 2015.
  6. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 44. (на македонска литературна норма)
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 268.
  8. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 99. (на македонска литературна норма)
  9. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
  10. Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.
  11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  12. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Lakkomata Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  13. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 9.
  14. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 199.
  15. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 196.
  16. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 142.
  17. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 64.
  18. s:Телеграма от Иларион от Костур
  19. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 136. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 880.
  21. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  22. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Lakkomata Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  23. Официален сайт на Дем Каламбаки, архив на оригинала от 27 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090227070219/http://www.kalabaki.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=7&Itemid=20, посетен на 2008-11-27 
  24. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
  25. Миноски, Михајло. Минчо Фотев и националноослободителното движење на македонскиот народ од егејскиот дел на Македонија (1941-1949). Toronto, Canada, Risto Stefov Publications, 2017. с. 27.
  26. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  27. а б в г д е ж По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  28. а б в г д е Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 712. (на гръцки)
  29. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 530.
  30. Даскалов, Георги. Между реваншизма на Атина, македонизма на Белград и нихилизма на София, МНИ, София, 2007, с. 259.
  31. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 531.
  32. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 85. (на гръцки)
  33. Шандански, Иван. Въоръжената самозащита на българите в Егейска Македония (март – септември 1943 г.) // Известия на Държавните архиви 94. София, Държавна агенция „Архиви“, 2007. с. 73.
  34. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  35. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 776.
  36. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 329.