Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Старичани.

Старѝчани или Старѝчени (на гръцки: Λακκώματα, Лако̀мата, до 1927 година Σταρίτσανη, Старицани[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.

Старичани
Λακκώματα
— село —
Изглед от селото
Изглед от селото
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Хрупища
Географска област Костенария
Надм. височина 670 m
Население 97 души (2011 г.)
Старичани в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото се намира на 15 километра югозападно от град Костур (Кастория) и на 8 километра югозападно от демовия Хрупища (Аргос Орестико), на 670 m надморска височина на десния бряг на река Галешово в полите на планината Одре (Одрия).[2]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

 
Гробищната църква „Благовещение Богородично
 
Църквата „Свети Георги“

Селото се споманава в османски дефтер от 1530 година под името Истаричани и Ан Истаричани. В двете махали са 12 християнски семейства.[3] В църквата на Старичани се пази ценна икона на Света Богородица от XIV век.[4] Според местни легенди селото първоначално било по близо до Бистрица (Алиакмонас) и се казвало Порино. Порино имало 10 църкви – Илия, Атанас, Богородица, Троица, Спасовден, Никола, Петка, Костадин и Благоевец. Залято от реката селото се преместило на сегашното му място.[2]

Църквата „Благовещение Богородично“ в селото е изписана в 1827 година от видния зограф Аргир Михайлов.[5]

В края на XIX век Старичани е чисто българско село. Жителите му са прочути зидари, ходели на печалба в Цариград и Анадола. Част от тях остават в България.[6] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Старичани има 350 жители българи.[7]

В началото на XX век цялото население на Старичани е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[8] Същата година турските власти не допускат учителите Илия Живков от Битоля и Калиопа Зисова от Хрупища да отворят българско училище.[9] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Старичани има 520 българи екзархисти.[10]

Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват Старицани като село с 450 жители гърци.[11] Според Георги Константинов Бистрицки Старичени преди Балканската война има 60 български къщи,[12] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[13]

Селото е опора на българщината в Костенарията и многократно е нападано от гръцки андартски чети. По думите на Христо Силянов:

Имената на селата Старичени, Езерец, Осничени станаха символи на героизъм и мъченичество.[14]

През нощта на 23 срещу 24 (или 19) декември 1905 година селото е нападнато от 200 андарти, които обаче са отблъснати от местната милиция и четата на ВМОРО, начело с Киряк Шкуртов.[15] Загиват две жени и са опожарени 15 плевни.[16] В 1909 година в Старичани има 52 български екзархийски къщи и 8 гъркомански, като гъркоманите държат черквите и училището.[17]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, пишещ в 1910 година:

Старичани (Σταρίτσανη), на брега на Голешево или Голешино, приток на Бистрица и на 3/4 час югозападно от Хрупища. Имаше около 50 семейства, но от 1900 година, когато в него стъпиха комитаджиите много от жителите му се пръснаха по различни части на света и числото на семействата се намали до 30, от които 12 схизматични. Гърците имаха църква и училище с учител и учителка и около 30 ученици и ученички. И схизматиците поддържат пропагандно училище, в което преподава комитаджия, за да задържат схизматиците към българската идея чрез образованието на децата. Но нима има българско училище в Македония, което да не се стреми към тази цел? Поради близостта до Корещата комитаджиите използват Старичани като своя основна база и поради това гръцките андарти на два пъти под ръководството на капитаните Лицас, Платанос и Вардас и други нападат местните комитаджии и нанасят много поражения.[18]

По време на Балканската война 4 души от Старичани се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[19]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Стариченъ е обозначено като българско селище.[20]

В ГърцияРедактиране

 
Старичанската чета на Охрана през 1943 година

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. От 1914 до 1919 година 41 жители на Старичани, а след 1919 още 6 емигрират в България по официален път.[21] Някои жители на Старичани се заселват в село Бошинос (Каламонас), Драмско.[22] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Старичани има 50 къщи славяни християни и 4 къщи погърчени славяни и власи и гърци.[23] В 1927 година селото е прекръстено на Лакомата.

През Втората световна война в селото е създадено подразделение на Централния македонобългарски комитет, както и чета на българската паравоенна организация Охрана, начело с Васил Маниолов.[24] На 29 април 1943 година гръцка паравоенна чета от около 600 души напада Старичани, отбранявано от 33 милиционери. Селото е изгорено, ограбено и част от жителите му изклани.[25] Според Тодор Симовски нападението става на 1 април 1943 година и е от части на ЕЛАС, като загиват 40 души и селският поп. След нападението местното население се въоръжава от италианските окупационни власти. 45 семейства от селото емигрират в България и другите социалистически страни.[2]

По време на Гражданската война (1946 - 1949) селото също пострадва силно и 45 семейства емигрират в източноеврорейските страни.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 340[2] 238[2] 290[2] 434[2] 201[2] 226[2] 176[2] 176[2] 217[2] 194 97

ЛичностиРедактиране

 
Васил Живков, помощник войвода Македоно-българския комитет в Старичани
 
Паметник на Македонската борба
Родени в Старичани
  •   Атанас Панайотов (1887 - ?), македоно-одрински опълченец, жител на Гевгели, 1 рота на 11 сярска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[26]
  •   Васил Живков, български революционер, подвойвода на селската чета на Македоно-българския комитет[27]
  •   Васил Манолов (? - 1943), български революционер, войвода на селската чета на Македоно-българския комитет
  •   Киряк Шкуртов (1872 - 1965), български революционер, войвода на ВМОРО
  •   Манол Панайотов, македоно-одрински опълченец, Костурска съединена чета[28]
  •   Митко Анастасовски (1926 - 2006), политик от Северна Македония
  •   Михаил Атанасов (Μιχαήλ Αθανασιάδης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[29]
  •   Никола Иванов Каюшев, български революционер от ВМОРО[30]
  •   Никола П. Христов (1877 - 1913), македоно-одрински опълченец, 1 и Нестроева рота на 8 костурска дружина, загинал при Радкова скала на 22 юни 1913 година[31]
  •   Нули Йотов (1887 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Васил Чекаларов[32]
  •   Стерьо Дачов (1917), гръцки партизанин и деец на НОФ

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 43. (на македонска литературна норма)
  3. Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 110. (на турски)
  4. „Сайт на Дем Хрупища“, архив на оригинала от 7 февруари 2008, https://web.archive.org/web/20080207013432/http://www.argosorestiko.gr/4/88/162/, посетен 7 февруари 2008 
  5. Αλεξίου, Γεώργιος Τ. Ο ναός του προφήτη Ηλία (1836) στο Ασπρονέρι Άργους Ορεστικού. Ο άριστος αγιογράφος Αργύρης Μιχάλη από το χωριό Τσούκα Νεστορίου. περίπου (1790 – 1850).. // Посетен на 10 януари 2015.
  6. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 44. (на македонска литературна норма)
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 268.
  8. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 125.
  9. Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.
  10. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  11. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Lakkomata Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  12. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 9.
  13. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 199.
  14. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 196.
  15. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 142.
  16. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 64.
  17. s:Телеграма от Иларион от Костур
  18. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 136.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 880.
  20. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  21. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Lakkomata Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  22. „Официален сайт на Дем Каламбаки“, архив на оригинала от 27 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090227070219/http://www.kalabaki.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=7&Itemid=20, посетен 27 февруари 2009 
  23. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
  24. Миноски, Михајло. Минчо Фотев и националноослободителното движење на македонскиот народ од егејскиот дел на Македонија (1941-1949). Toronto, Canada, Risto Stefov Publications, 2017. с. 27.
  25. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  26. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 530.
  27. Даскалов, Георги. Между реваншизма на Атина, македонизма на Белград и нихилизма на София, МНИ, София, 2007, с. 259.
  28. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 531.
  29. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 85. (на гръцки)
  30. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том II, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  31. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 776.
  32. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 329.