Жиковищкият или Зиковищкият манастир „Свети Атанасий“ (понякога Жиковийски манастир, на гръцки: Άγιος Αθανάσιος Ζηγκοβίστης или Ζηκόβιστας) е православен манастир в Егейска Македония, Гърция.[1][2][3][4]

„Свети Атанасий“
Άγιος Αθανάσιος Ζηγκοβίστης
Общ изглед на църквата
Карта
Местоположение в дем Хрупища
Вид на храмаправославен манастир
Страна Гърция
Населено мястоЖиковища
ВероизповеданиеВселенска патриаршия
ЕпархияСисанийската и Сятищка
Архиерейско наместничествоСятища
Изграждане1629 година
Статутпаметник на културата
Състояниедействащ храм
„Свети Атанасий“ в Общомедия

Местоположение редактиране

Манастирът е разположен в областта Костенария, на територията на западномакедонския дем Хрупища, на хълм между селата Жиковища (Спилиос) и Либешево (Агиос Илияс).

История редактиране

Според два турски фермана, по-късно изгубени, манастирът е построен в 1629 година и това го прави най-стария архитектурен паметник в Костенарията. Митрополит Филарет Костурски (1889 - 1899) пише, че на северното крило на манастира има плоча за обновление от Партений с надпис от 1747 година.[4] През 1759 година е построен метохът, а година по-късно – северното крило.[5][4]

В църквата има стенописи от 1785 година в основната църква и от 1787 година в притвора.[6][3] Стенописите са дело на Михаил от Хионадес.[7] На плоча на южната стена има година 1817.[4] Запазени са два ктиторски надписа: в наоса и в нартекса.

 
Ктиторският надпис в наоса
 
Ктиторският надпис в притвора
 
Видение на Свети Петър Александрийски

Надписът в наоса гласи:

ΙΣΤΟΡΙΘΕΙ Ο ΠΑΡΩΝ ΘΕΙΟΣ ΚΕ ΙΕΡΟΣ ΝΑΩΣ ΤΟΥ ΕΝ ΑΓΙΟΙΣ ΠΑΤΡΟΣ ΗΜΩΝ ΑΘΑΝΑΣΙΟΥ ΤΟΥ ΜΕΓΑΛΟΥ ΑΡΧΙΕΡΑΤΕΥΟΝΤΟΣ ΤΟΥ ΠΑΝΙΕΡΩΤΑΤΟΥ ΚΕ ΛΟΓΙΩΤΑΤΟΥ ΑΓΙΟΥ ΚΑΣΤΟΡΙΑΣ ΓΕΝΝΑΔΙΟΥ ΔΙ ΕΞΩΔΩΝ ΤΟΥ ΠΑΝΟΣΙΩΤΑΤΟΥ ΚΥΡΙΟΥ ΠΑΠΑ ΚΥΡ ΑΝΑΝΙΟΥ ΚΕ ΗΓΟΥΜΕΝΟΥ ΔΙΑ ΧΕΙΡΩΝ ΔΗΜΗΤΡΙΟΥ ΜΠΟΡΜΠΟΥΖΙΩΤΟΥ Κ ΜΙΧΑΛΗ ΧΙΩΝΑΔΙΤΟΥ 1785[4]

Надписът в притвора гласи:

ΙΣΤΟΡΙΘΕΙ ΚΕ ΕΚΑΛΩΠΙΣΘΕΙ ΚΑΙ ΟΥΤΩΣ Ο ΠΑΡΩΝ ΝΑΡΘΗΞ ΔΙΑ ΣΥΝΔΡΟΜΕΙΣ ΤΑΙ ΚΑΙ ΕΞΟΔΩΝ ΤΟΥ ΠΑΝΟΣΙΩΤΑΤΑΤΟΥ ΚΥΡΙΩ ΠΑΠΑ ΚΥΡ ΙΑΚΩΒΟΥ ΛΟΥΨΙΩΤΟΥ ΕΠΙ ΕΤΟΥΣ 1785[4]

По време на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония (1904 – 1908) манастирът е сборен пункт на андартските чети. Затова, след андартско нападение над село Езерец от 15 март, при което загиват 8 българи, на 2[8]/17 март 1905 г. е нападнат и напълно опожарен (с изключение на църквата) от Костенарийската районна чета на ВМОРО, начело с Киряк Шкуртов, и милицията от костенарийските села,[9][10] като преди това са убити гъркоманите Атанасиос Борозис и Фотиос Фотиадис от Либешево, които имат участие в убийството на Костандо Живков.[11]

В 1918 година е отнет от Костурската епархия и става част от Сисанийската и Сятищка епархия. Дълги години в манастира служи либешевецът отец Сидер Ковачев (Сидерис Ковациадис, Σιδέρης Κοβατσιάδης).[11]

В 1976 година е обявен за защитен паметник.[3][6]

Галерия редактиране

Бележки редактиране

  1. Άγιος Αθανάσιος Ζηγκοβίστης, архив на оригинала от 7 февруари 2008, https://web.archive.org/web/20080207010639/http://www.argosorestiko.gr/4/47/111/, посетен на 2008-03-12 
  2. Η πρώτη Cyberότσαρκα! (Μονή Αγ.Αθανασίου)
  3. а б в Τα μοναστήρια της Καστοριάς (μέρος 2ο) // Ιστορικά Καστοριάς. Посетен на 6 януари 2014.
  4. а б в г д е Δόικος, Νίκος & Γιάννης Σίσιου & Δημήτριος Τσουρτσούλας. Καστοριανά Μνημεία: Μακεδονική Κληρονομιά. Χρωμογραφή, 1995. σ. 113. (на гръцки)
  5. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 489.
  6. а б ΥΑ ΥΠΠΕ/Α/Φ25/49369/4210/10-4-1976 - ΦΕΚ 572/Β/29-4-1976 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2020-09-27. Посетен на 14 декември 2014.
  7. Άγιος Αθανάσιος Ζηγκοβίστης // Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση Καστοριάς. Архивиран от оригинала на 2016-12-28. Посетен на 27 декември 2016.
  8. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 155.
  9. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 210.
  10. Шкуртовъ, Кирякъ. Революционната епоха в Костенарията - 1903 - 1908 год. // „Илюстрация Илиндень“ XII (4 (114). София, априлъ 1940. с. 10.
  11. а б Ιεροί Ναοί του Προφήτη Ηλία στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 3 януари 2015.