Магарево

Магарево (на македонска литературна норма: Магарево; на арумънски: Magaruva; на гръцки: Μεγάροβο, Мегарово, на румънски: Magarova) е високопланинско село в община Битоля на Северна Македония.

Магарево Магарево
— село —
Изглед към Магарево между двете световни войни
Магарево 41.0425, 21.2369
Страна	Северна Македония
Регион	Пелагонийски
Община	Битоля
Географска област	Пелагония
Надм. височина	1060 m
Население	87 души (2002)
Пощенски код	7205
МПС код	BT
Магарево в Общомедия

География

Селото е разположено на 1060 m надморска височина в планината Пелистер в областта Пелагония, на 12 km западно от Битоля.

История

За името на селото съществува следната легенда: преди много години един селянин със своето магаре пренасял с кошове тръни; кошовете се преобърнали и претърколили – мястото, където останало магарето го кръстили Магарево, а мястото, където се изтърколили кошовете – Търново.

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Манастир от 1611 – 1612 година селото е отбелязано под името Макарева с 53 джизие ханета (домакинства).

Магаревчани в края на XIX – началото на XX век

Магаревчани в двора на „Свети Георги“, 1913 г.

В селото се заселват власи след разорението през 1769 година на Москополе, Грамоща, Линотопи и Николица. През XIX век Магарево е голямо и богато влашко село в Битолска кааза на Османската империя. В 1834 година е изградена голямата църква „Свети Димитър“, която пострадва през Първата световна война и е възстановена по-късно. В 1871 година е построен манастирът „Свети Георги“. От 1845 година в селото има гръцко училище, а от 1860 и девическо училище. В гръцкото училище от 1849 до 1856 г. последователно преподават братята Димитър и Константин Миладинови. В 1873 година в селото е основан силогосът „Елпис“, който от 1890 година започва да изнася театрални представления. Гръцките училища са издържани от търговеца Стерьо Стилидис. От Мегарово е и композиторът Димитрис Стерьос Лалас, ученик на Вагнер. Други известни жители на селото са Михаил Сапкас (1867 – 1956), член на Неа Филики Етерия и дългогодишен кмет на Лариса и Алкивиадис Малтос (1871 – 1945), завършил Битолската гимназия и по-късно работил като лекар в Солун.

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който използва гръцки данни, в 1878 година пише, че в Мегаровон (Mégarovon) живеят 5000 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Магарово, Търново и Чончополи (Magarovo, Tirnovo et Tchontchopoli) са посочени заедно като населявани от 3000 власи и 500 албанци. През 1880 година Димитрие Абеляну открива в Магарево арумънско училище. Част от жителите на Магарево остават в лоното на елинизма. Жителите на Търново и Мегарово пишат на патриарха и на гръцкото консулство в Битоля:

„

Вярно е, че един развален език, наречен влашки, който е смесица от различни диалекти, все още се говори от нас. Но това е бебешки език и с времето се изоставя, тъй като всичките ни деца, и момчета и момичета, се посвещават на ученето на гръцки. Всички тук сме цивилизовани от гръцкия език и го използваме в нашите търговски сделки. Затова желанието ни към него се увеличава с увеличаването на усилията на чужди сили да доведат до политическото ни и религиозно разделение. Усилията на чужденците, които са изпратени при нас от Влашко, никога няма да постигнат целта си...

“

В началото на XX век селото прилича на малко градче с пазарен ден, много дюкяни и няколко текстилни манифактурни работилници.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Магарево има 2400 жители, всички власи християни.

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Магарево има 2160 власи и функционират две гръцки и едно румънско училище.

Румънеещите се къщи в селото пострадват в 1905 година от нападения на гръцки андартски чети.

През Първата световна война и Магарево и Търново са изелени, а голям брой от къщите са разрушени. След Втората световна война започва интензивно изселване в Битоля и чужбина. В 1961 година Магарево има 159 жители. Според преброяването от 2002 година селото има 87 жители, самоопределили се както следва:

Националност	Всичко
македонци	62
албанци	0
турци	0
роми	0
власи	24
сърби	0
бошняци	0
други	1

Личности

В края на XIX и началото на XX век Магарево е голяма влашка паланка, в която има силна румънска и силна гръцка партия. Видни магаревчани румънци са Василе Дудуми (1865 – ?), румънски лекар и общественик, Йоан Лича (1883 – 1952), арумънски и румънски фолклорист и Петру Вулкан (1866 – 1922), румънски писател, публицист, драматург. Сред магаревчаните гърци изпъкват лекарят Алкивиадис Малтос (1871 – 1945), революционерът Анастасиос Вафиадис и ученият Анастасиос Малтос (1851 – 1927). Същевременно двама магаревчани са видни дейци на българската ВМОРО – Стерьо Наку (? – 1903) и Янаки Магарещанец (? – 1903). По произход от Магарево е видният сръбски писател Бранислав Нушич (1864 – 1938).

Галерия исторически снимки

• 

  Панорама към Магарево в началото на XX век

• 

  Манастирът „Свети Георги“ (1871)

• 

  Църквата „Свети Димитър“ (1834)

Литература

• Αγγέλου, Τηλέμαχος, „Μεγάροβο-Τύρνοβο τα δύο ελληνικά φρούρια της πόλεως Μοναστηρίου και φωλέα του ελληνισμού της Δυτικής Μακεδονίας“, Θεσσαλονίκη 1954.
• Ανδρεάδης, Χρήστος Γ., „Ανέκδοτα έγγραφα των κατοίκων Μεγάροβου και Τυρνόβου“, Μακεδονικά 21, Θεσσαλονίκη 1981.
• Αγγελόπουλος, Αθανάσιος Α., „Ελληνοορθόδοξες κοινότητες της σημερινής νοτίου Γιουγκοσλαβίας, Β' μισό του 19ου αιώνα“, Συμπόσιο „Η διαχρονική πορεία του κοινοτισμού στη Μακεδονία“, Θεσσαλονίκη 1991.
• Κίζας, Γεώργιος, „Μεγάροβο“, Μακεδονικό Ημερολόγιο, Αθήνα 1910.