Понтифекс максимус

(пренасочване от Pontifex Maximus)

Понтифекс максимус (на латински: Pontifex Maximus) или Велик Понтифик (върховен жрец) е първоначално висша пожизнена жреческа длъжност в Древен Рим. В периода 753—712 пр.н.е. е заемана от римски царе.

Статуя на Август, принасящ жертва (в образа на велик понтифик), Рим, Музей Пио-Клементино

Великият понтифик е началник на колегията от понтифици и ръководи т.нар. жречески цар, фламини и весталки. Ако някой от жреците или някой понтифик, наруши своите задължения, Великия понтифик му налагал глоба (multa). Въпреки че хората имат право да критикуват решението на Понтифика, в известни на историците случаи, те ги поддържали. Великият понтифик също води и ежегодните официални записи на предназменования (annales maximi).

Тъй като Великия понтифик формално не е магистрат, той не е носил тога с пурпурни ресни. Негов отличителен знак бил железния нож (secespita).

За избора на Велик понтифик в трибутните комиции се избирали по жребий 17 от 35 триби и те гласували поединично. Този ред е отменен от Сула, но през 63 пр.н.е. е възстановен от Лабиен. След Август длъжността започнала да се присвоява от императора. Император Грациан през 382 г. отменил този ред. По-късно с Велик понтифик започнали да се титулуват римските папи и по този начин длъжността на Велик Понтифик може да се счита за най-дълго непрекъснато функционираща длъжност в Европа.

Велики понтифици

редактиране

Външни препратки

редактиране