Любен Зидаров

български художник

Любен Христов Зидаров е български художник, който работи в областта на графиката, илюстрацията, живописта, стенния художествен текстил.[1]

Любен Зидаров
български художник
Любен Зидаров през 2010 г.
Любен Зидаров през 2010 г.

Роден
Любен Зидаров

Националност Флаг на България България
Образование Национална художествена академия
Кариера в изкуството
Академия Художествена академия в София
Учители проф. Илия Петров
Направление живопис
Награди „Борис Ангелушев“ (1976)
Семейство
Деца Филип Зидаров

БиографияРедактиране

Роден е на 23 декември 1923 г. в Търново. Завършва през 1948 г. живопис в Художествената академия в София в класа на проф. Илия Петров.

Работи като илюстратор на детските списания „Септемврийче“ (1948 – 1953), „Пламъче“ (1953 – 1958) и „Славейче“ (1958 – 1967). От 1967 до 1970 г. е главен художник на издателство „Народна младеж“.

През 70-те години е заместник-председател, а после и председател на Творческия фонд на СБХ.[2] От 1996 до 1999 г. е председател на Съюза на българските художници.[3]

Негов син е изкуствоведът Филип Зидаров.[3]

ТворчествоРедактиране

Любен Зидаров е сред първенците на българския комикс.[4]

Автор е на илюстрациите в книги като „Приказки на Шехеразада“, „Български народни приказки“, „Островът на съкровищата“ на Робърт Луис Стивънсън, „Подир сенките на облаците“ на Пейо Яворов, „Морското вълче“ на Майн Рид, „Том Сойер“ на Марк Твен, „Приказки“ на Ханс Кристиан Андерсен, „Приказки от цял свят“ на Николай Райнов и други.[2]

Преди 1989 г. Зидаров участва в националните изложби на илюстрацията и изкуството на българската книга и в представителни изложби в чужбина. Урежда множество самостоятелни изложби в София (1957, 1979, 1983), Варшава (1960), Пловдив (1977), Враца (1980), Велико Търново (1983), Шумен (1984), Кърджали (1984).

По-важни монументално-декоративни творби[1]:

  • „Моят град“ – гоблен, Музей на приложните изкуства, София (1970)

През 2019 г. илюстрира българските издания от поредицата „Хари Потър“, които предизвикват множество противоречиви реакции.[5]

Признание и наградиРедактиране

За творчеството си Любен Зидаров е удостоен с държавното звание Народен художник.

Носител на различни награди: сребърен медал (1959) и златен медал (1965) от Международната изложба на книгата в Лайпциг, награда на ДКМС за изкуство и култура (1970), наградата „Борис Ангелушев“ на СБХ за илюстрация (1976), както и орден „Кирил и Методий“ – I степен през 1963 г.[2]

През 2014 г. е удостоен с голямата награда на Столичната община за цялостно творчество и специален принос в областта на културата.[6]

През 2016 г. получава отличието „Златен век“ на Министерство на културата.[7]

БележкиРедактиране

  1. а б Съвременно българско монументално изкуство 1956-1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Комитет за Култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986.
  2. а б в Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980.
  3. а б Любен Зидаров: „Българинът обича свободата, но поднесена на тепсия“, интервю на Стефан Джамбазов, oshte.info, 9 декември 2002 г.
  4. „Любен Зидаров – пример за висока комикс култура“, diaskop-comics.com, 12 септември 2013.
  5. „Егмонт пусна на пазара нови издания на „Хари Потър“ с илюстрации от Любен Зидаров“, azcheta.com.
  6. „Любен Зидаров с голямата награда за култура“, в-к „Дума“, 19 септември 2014.
  7. „Златен век“ за Любен Зидаров“, в-к „Труд“, 29 ноември 2016.

Външни препраткиРедактиране