Анна Мария Сфорца

Анна Мария Сфорца (на италиански: Anna Maria Sforza, * 19 юли 1473 в Милано, Миланско херцогство, + 30 ноември 1497 във Ферара, Херцогство Ферара) от фамилията Сфорца е принцеса от Милано и чрез женитба херцогиня на Ферара, Модена и Реджо.

Анна Мария Сфорца
херцогиня консорт на Ферара, Модена и Реджо
Anna Maria Sforza.jpg
Анна Мария Сфорца
Управление 12 януари 149130 ноември 1497
Наследила Елеонора Арагонска
Наследена от Лукреция Борджия
Лични данни
Родена
Починала
2 декември 1497 г. (21 г.)
Погребана в Манастир „Сан Вито“ във Ферара
Други титли принцеса от Милано
Семейство
Династия Сфорца по произход
Д'Есте по брак
Баща Галеацо Мария Сфорца
Майка Бона Савойска
Брак Алфонсо I д’Есте
Потомци син
Герб Arms of the House of Sforza.svg Coat of arms of the House of Este (Ercole I).svg
Анна Мария Сфорца в Общомедия

ПроизходРедактиране

Тя е дъщеря на Галеацо Мария Сфорца (* 24 януари 1444, † 26 декември 1476), 5-и херцог на Милано и на втората му съпруга Бона Савойска (* 10 август 1449, † 17 ноември 1503), дъщеря на херцог Лудвиг Савойски – 2-ри херцог на Савоя.

Когато е на пет месеца, баща ѝ е убит в църквата „Санто Стефано“ в Милано на 26 декември 1476 г. на празника на Свети Стефан. Той е намушкан с нож от трима високопоставени служители на миланския двор.

Има двама братя и една сестра:

Има и двама полубратя и две полусестри от връзката на баща ѝ с Лукреция Ландриани, и двама полубратя от връзката му с Лучия Марлиани.

БиографияРедактиране

4-годишната Анна е сгодена за 1-годишния Алфонсо д'Есте, син и наследник на Ерколе I д'Есте – 2-ри херцог на Ферара, Модена и Реджо (1471 – 1505) чрез договор, подписан на 20 май и ратифициран в Милано на 14 юли 1477 г.[1] Сватбените договори са подписани във Ферара през април или май 1490 г. от Франческо Казати по заповед на 7-ия херцог на Милано Лудовико „Мавърът“. Зестрата на булката е определена на 40 хил. дуката, същата като тази на Беатриче д'Есте – съпруга на Лудовико „Мавърът“. Бракът е отпразнуван на 17 януари 1491 г. в Милано и на 13 февруари във Ферара (както пише в „Хроники 1471 – 1494“ от Уго Калефини, биограф съвременник на Ерколе I и на неговия син Алфонсо I).

В списъка с чеиза на Анна, съставен на 22 януари 1491 г., се открояват бижутата: освен многобройни нанизи перли, огърлица от златни орнаменти с 64 диаманта, 33 рубина и 98 перли, фиба във форма на роза с голям „баласо“ (камък, подобен на рубин), придружен от диаманти, изумруди и перли. Анна има много изискани декорирани сандъци за чеиза и подобно на другите млади булки тя има и кукла („пика“), за която са шити рокли, подобни на тези на най-богатите дами от онова време и са създавани миниатюрни мебели.[2]

Бракът не е щастлив: русата и неженствена Анна, през цялото време облечена като мъж, отказва да консумира брака, предпочита женската компания и прекарва всяка нощ с малка чернокожа робиня.[3] От друга страна хуманистът Бонавентура Пистофило я описва като „красива и много мила“. Тя е културна, сдържана, интелигентна жена, противоположност на безразсъдния ѝ и импулсивен съпруг Алфонсо д'Есте. Кореспондира си с Беатриче д'Есте, чиято голяма приятелка е.

Анна Мария умира на 21 години на 30 ноември 1497 г. при раждане на първия си син, който умира малко след като е кръстен. Според други източници тя ражда син на име Алесандро, починал на 17-годишна възраст през 1514 г.[4][5][6]

Майката и детето са погребани в манастира Сан Вито (изчезнал през 21 век), чийто покровителка е тя.[7][8] Смъртта ѝ слага край на връзката между семействата Сфорца и Д'Есте. Алфонсо не присъства на погребението, тъй като лицето му е обезобразено от сифилис.[9] Той се жени на 2 февруари 1502 г. за Лукреция Борджия (* 18 април 1480 в Субиако, † 24 юни 1519 във Ферара), от която има шест деца.

Брак и потомствоРедактиране

∞ 17 януари 1491 г. в Милано и на 13 февруари във Ферара Алфонсо д'Есте (* 21 юли 1476 във Ферара, Херцогство Ферара, † 31 октомври 1534, пак там), от 1505 г. 3-ти херцог на Ферара, Модена и Реджо, от когото ражда един син:

  • син (*/† октомври 1534)

ИзточнициРедактиране

  1. Archi. St. Lomb., 1882, p. 483
  2. Storia e storie (di donne): Anna Sforza, la principessa dimenticata. // Посетен на 5 ок.т 2021.
  3. Geneviève Chastenet: Lucrezia Borgia (Spanish version) 1995, Javier Vergara Editorial, p. 200
  4. Alessandro d'Este in: geneanet.org [посетен на 5 октомври 2021 г.]
  5. Alessandro d'Este in: geneall.net [посетен на 5 октомври 2021 г.].
  6. Alessandro d'Este в: Genealogy Database by Herbert Stoyan. Архивиран от оргинала 18 декември 2014 г., at the Wayback Machine [посетен на 17 декември 2014 г.].
  7. Chiesa di San Vito (*). // Посетен на 5 окт. 2021.
  8. Vita di Anna Sforza: moglie di Alfonso d'Este Giovanni Sabadino degli Arienti, Vita di Anna Sforza: moglie di Alfonso d'Este, duca di Ferrara, scritta nel 1500"
  9. Sarah Bradford, Lucrezia Borgia, Milano, Mondadori, 2005. ISBN 88-04-55627-7

Външни препраткиРедактиране

Вижте същоРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Anna Maria Sforza“ и страницата „Anna Sforza“ в Уикипедия на италиански и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.