Отваря главното меню

Алфонсо I д’Есте (на италиански: Alfonso I d’Este, * 21 юли 1476 във Ферара, † 31 октомври 1534 също там) от Дом Есте е от 1505 г. 3-тихерцог на Ферара, Модена и Реджо.

Алфонсо I д’Есте

3-ти херцог на Ферара,

Модена и Реджо
Bemberg Fondation Toulouse - Portrait d'Alphonse dEste - Titien Inv.1053.jpg
портрет от Досо Доси
Лични данни
Управление 15 юни 1505-31 октомври 1534
Роден
Починал
31 октомври 1534 г. (58 г.)
Предшественик Ерколе I д’Есте (1431–1505)
Наследник Ерколе II д’Есте (1508–1559)
Семейство
Баща Ерколе I д’Есте (1431–1505)
Майка Елеонора Арагонска (1450–1493)
Бракове Анна Сфорца (1473–1497)
Лукреция Борджия (1480–1519)
Потомци

Ерколе II д’Есте, Иполито II д’Есте,

Елеонора д’Есте, Франческо д’Есте
Герб Coat of arms of the House of Este (Ercole I).svg
Алфонсо I д’Есте в Общомедия
Анна Мария Сфорца
Лукреция Борджиа и Алфонсо д’Есте, Ермитаж
Лаура Дианти, портрет от Тициан,1523

Съдържание

ПроизходРедактиране

Той е най-възрастният син на Ерколе I д’Есте (1431–1505) херцог на Ферара, Модена и Реджо и съпруга му Елеонора Арагонска (1450-1493), дъщеря на Фердинанд I крал на Неапол.

Той е брат на Изабела (1474–1539), Беатриче (1475–1497) и Иполито I д’Есте (1479–1520).

УправлениеРедактиране

Алфонсо наследява баща си на 15 юни 1505 г. През първата година на своето управлениу раскрива заговор на своя роден брат Феранте и единокръвния си Джулио, насочен срещу него и брат му Иполито. През септември 1506 година са осъдени, но смъртната присъда е заменена със затвор, където Феранте умира след 34 година, а Джулио е освободен през 1559 г. след 53 години (ум.1561).

Военни кампанииРедактиране

По време на Италианските войни Алфонсо съхранява властта си благодарение на гъвкавата си политика и укрепените стени на Ферара. Той влиза в Камбрийската лига (1508) против Венеция и остава съюзник на Луи XII даже след като, папа Юлий II сключва мир с морската република. Поканен е в новата коалиция на Ватикана и Венеция против французите, но той отказва. Крал Луи го взема под свое покровителство, макар да е папски васал „де юре“.

Покровител на изкуствотоРедактиране

Подобно своя брат, кардинал Иполито, е един от крупните меценати на изкуството за своето време: за него Джовани Белини рисува „Пиршеството на боговете“ (1514), неговата последна завършена картина. След това Алфонсо се обръща към неговия ученик, Тициан, като му поръчва серия картини.

Така неговата резиденция във Ферара става културен център. Алфонсо I д’Есте помага на Тициан и Лудовико Ариосто.

Три брака и децаРедактиране

Първи брак: през 1491 г. – на 12 януари или на 12 февруари 1491 г. за Анна Сфорца (1473–1497), дъщеря на Галеацо Мария Сфорца (1444–1476), херцог на Милано, и на Катерина Сфорца (1463–1509). Тя умира след раждането на нейното първо дете, един син, който умира малко след това.

Втори брак: На 2 февруари 1502 г. той се жени за Лукреция Борджия (1480–1519), дъщеря на папа Александър VI и сестра на Чезаре Борджия. Тя е майка на повечето му деца и умира също при раждане.

  1. дъщеря, мъртвородена на 5 септември 1502
  2. Алесандро (* 19 септември 1505, † 14 октомври 1505)
  3. Ерколе II д’Есте (1508–1559), херцог 1534, ∞ 1528 Рене Френска (1510–1575) дъщеря на крал Луи XII
  4. Иполито II д’Есте (1509–1572), кардинал 1538
  5. Алесандро д’Есте (1514–1516)
  6. Елеонора д’Есте (1515–1575), монахиня
  7. Франческо д’Есте (1516–1578), княз на Маса, ∞ 1540 Мария ди Кардона († 1563)
  8. Изабела Мария (родена и умряла на 14 юни 1519)

Трети брак: за дългогодишната си любовница Лаура Дианти († 1573), за да легитимира двете си деца от нея.

Папата не признава легитимацията. Наследен е от най-големия му син Ерколе II д’Есте (1508–1559).

ИзточнициРедактиране

  • Ferdinand Gregorovius: Lucrezia Borgia S. 58,
  • Bryson Burroughs, "The Portrait of Alfonso d'Este by Titian" The Metropolitan Museum of Art Bulletin 22.4 (April 1927), pp. 97-101.

Външни препраткиРедактиране