Елизабет дьо Валоа

Елизабет дьо Валоа (на френски: Élisabeth de Valois), известна и с испанското си име Исабела Мирната (2 април 1545 – 3 октомври 1568), е френска принцеса и кралица на Испания, Неапол и Сицилия, трета съпруга на испанския крал Филип II.

Елизабет дьо Валоа
кралица на Испания
Портрет от худ.Хуан Пантоха де ла Крус, 1605 г.
Родена	2 април 1545 г. Фонтенбло, Франция
Починала	3 октомври 1568 г. Аранхуес, Испания
Погребана	Испания
Религия	Католическа църква
Управление
Период	1559 – 1568
Предшественик	Мария I Тюдор
Наследник	Анна Австрийска
Други титли	кралица на Неапол и Сицилия
Семейство
Род	Валоа
Баща	Анри II
Майка	Катерина де Медичи
Братя/сестри	Жана от Франция (1556) Диан Френска Маргьорит дьо Валоа Клод дьо Валоа Луи дьо Валоа Франсоа II Шарл IX Анри д'Ангулем Франсоа д'Алансон Анри III
Съпруг	Филип II (1559 – 1568)
Деца	Изабела-Клара Испанска Каталина-Микаела Испанска
Елизабет дьо Валоа в Общомедия

Ранни години

Елизабет е родена на 2 април 1545 г. във Фонтенбло, Франция. Тя е второ дете и първа дъщеря на френския крал Анри II и Катерина де Медичи. За разлика от по-големия си брат, който бил болнав и душевно болен, Елизабет е съобразителна и любознателна. Френската принцеса израства като привлекателна девойка, която очарова двора с красотата и интелигентността си. Елизабет наследява тъмните коси и интелигентността на майка си, но за разлика от Катерина де Медичи принцесата се отличавала с благ характер, тактично поведение и голяма набожност. Въпреки разликата в характерите Елизабет и майка ѝ поддържали близки и топли отношения, скрепени с взаимно доверие. След омъжването на Елизабет тези отношения не били прекъснати, а били поддържани благодарение на непрекъснатата писмена кореспонденция между двете.

Годеж за испанския крал

Красотата на френската принцеса не остава скрита за останалите европейски кралски дворове и скоро ръката на Елизабет става обект на домогване за много кандидати. Но Анри II и Катерина де Медичи решават да използват дъщеря си, за да подобрят отношенията между Кралство Франция и Кралство Испания. След продължила цели осем години Италианска война (1551 – 1559) между Франция и Испания, на 3 април 1559 г. двете воюващи страни сключват мирен договор от Льо Като Камбрези, според който мирът между двете държави трябва да бъде скрепен с династичен брак. Първоначално е планирано този брак да бъде сключен между дъщерята на френския крал, Елизабет дьо Валоа, и престолонаследника на Испания, дон Карлос. Така на първо време френската принцеса е сгодена за сина на крал Филип II Испански. В последния момент обаче политическите обстоятелства неочаквано налагат Елизабет да се омъжи за самия испански крал, чиято втора съпруга, английската кралица Мария I Тюдор, е починала още през 1558. Самият Филип II разваля годежа на сина си и Елизабет и изпраща във Франция херцог Алба, който трябва да поиска от френския крал ръката на Елизабет от името на самия испански крал.

Катерина де Медичи и Анри II първоначално са озадачени от този неочакван обрат. На края Катерина се съгласява да даде 15-годишната си дъщеря за съпруга на значително по-възрастния от нея испански крал с надеждата, че Елизабет ще повлияе върху политиката на Испания спрямо Франция в желаната от французите посока. Възможно е решението на френската кралица да е повлияно от слуховете за крехкото здравословно състояние на Дон Карлос, които се разпространяват из цяла Европа. До нас не са достигнали писмени сведения, които да описват чувствата, с които самата Елизабет приема съдбата, която родителите ѝ отреждат.

В рамките на сватбените празненства, бащата на Елизабет – крал Анри II, устройва на 20 юни 1559 г. рицарски турнир. Самият Анри II е страстен почитател на турнирите и в този ден той взима участие в състезанията. Кралят се сражава срещу приятеля си Габриел дьо Монтгомъри. По време на двубоя копието на последния отскача от доспехите на краля и се забива в главата на Анри II. Френският крал така и не успява да се съвземе от тази травма и въпреки усилията на кралските лекари той умира няколко дни по-късно на 10 юли 1559. Така сватбената церемония, помрачена от тежката борба на краля със смъртта, е проведена по доверие (на латински: per procurationem) на 22 юни 1559 г. в катедралата Нотр Дам в Париж, като женихът, крал Филип II Испански, е представен пред олтара от херцог Алба.

Кралица на Испания

Елизабет дьо Валоа. Портрет от Антонио Моро.

След половин година Елизабет дьо Валоа напуска Франция и се отправя към новия си дом в Испания. След продължителен път през Пиренеите, в град Гуадалахара, новата испанска кралица е посрещната от своя съпруг, крал Филип II Испански, когото тя вижда за първи път през живота си. Със своите тъмни коси, благородно изражение, изящна фигура, моден гардероб и изтънчените си маниери 15-годишната Елизабет бързо пленява съпруга си, всички придворни и целия испански народ. Испанците я наричат Исабела Мирната (на испански: Isabela de la Paz), тъй като пристигането ѝ в Испания закрепява мирния договор от Льо Като Камбрези.

След пристигането си в Испания, новата кралица изпитва силна носталгия по родината си и дълго се опитва да се приспособи към строгите порядки в испанския двор. През февруари 1560 г. Елизабет се разболява от варицела, а оздравяването ѝ отнема дълго време. Към края на годината кралицата се разболява и от вариола, и прекарва по-голямата част от времето си на легло. Притеснен за здравето на съпругата си, през този период Филип II почти не се отделя от нея, като полага всички необходими грижи за бързото оздравяване на Елизабет. Елизабет е трогната и постепенно преодолява страха от мрачния си съпруг. В следващите години, до смъртта си, тя се превръща за съпруга си в доверено лице, с което Филип обсъждал всички проблеми, включително и важни политически въпроси.

Испанският крал, който според описанията на своите съвременници е изключително хладнокръвен и мрачен човек, под въздействието на младата Елизабет се превръща в жизнерадостен и любящ съпруг, който робува на всяко нейно желание. Кралица Елизабет успява да заличи у съпруга си белезите от строгото възпитание, което той получил като дете, и нещастния брак на родителите му, като създава топла семейна среда и остава вярна на Филип до края на живота си. По време на брака им строгият испански дворцов етикет е значително облекчен, а Елизабет изпълва испанския двор с живот, като въвежда на мода френските маниери и френската мода. Старанията на Елизабет не могат да променят факта, че Филип, колкото и да е влюбен в жена си, преди всичко е монарх, за когото държавните дела стоят на първо място – дори пред грижите за семейството. Така, още на следващата година, кралят започва нова подготовка за бъдещи войни и важни политически дела, ангажиментите по които го отделят с дни от съпругата му.

Филип II Испански и Елизабет дьо Валоа

Постепенно животът на Елизабет претърпява промяна. Тя намира цел в живота и се почувства по-свободна в новата си роля на испанска кралица. Кралицата активно помага на съпруга си в държавните дела и все повече от плаха френска принцеса тя се превръща в интелигентна, състрадателна и набожна испанска кралица, за която благоденствието на испанския народ стои на първо място. Катерина де Медичи, която се надява, че дъщеря ѝ ще се превърне в проводник на френското влияние в Испания, е шокирана от това неочаквано развитие на нещата. В писмата си френската кралица-майка отбелязва, че дъщеря ѝ се е превърнала в истинска испанка. На забележките ѝ, Елизабет отговаря в едно от писмата си: „Да, испанка съм, признавам си, но още съм и твоя дъщеря, същата онази дъщеря, която някога ти изпрати в Испания.“ Така испанската кралица се съсредоточава върху ролята си на съпруга и кралица, предана на съпруга и народа си, и ревностно изпълнява задълженията си на такава.

Елизабет забременява пет пъти. Първата ѝ бременност е съвсем безобидна в сравнение с останалите: през април 1560 тя ражда син, който умира само няколко часа по-късно. След загубата на първото си дете Елизабет се опитва да се успокои с мисълта, че ѝ предстои да роди още много деца. През май 1564 г. тя забременява отново, като с тази бременност започват и по-нататъшните мъки на кралицата, продължили до смъртта ѝ. На четвъртия месец от бременността Елизабет заболява от треска, която кралските лекари се опитват да излекуват с кръвопускане. Вследствие от приложените ѝ примитивни методи на лечение кралицата прави спонтанен аборт и помята две момичета-близначки. Оттогава здравето на кралицата се влошава. Елизабет отслабва и побледнява. Това обаче не я спира да помага на съпруга си в държавните дела.

Дъщерите на Елизабет дьо Валоа и Филип II Испански

През 1565 кралицата забременява отново и на 12 август 1566 г. след тежка бременност ражда първата си дъщеря, инфанта Изабела-Клара Испанска, която по-късно Филип омъжва за австрийския ѝ братовчед – ерцхерцог Алберт II Австрийски, когото направил и регент на Испанска Нидерладия през 1558 г. На 10 октомври 1567 г. Елизабет ражда и втората си дъщеря, инфанта Каталина-Микаела Испанска, която по-късно бива омъжена за херцог Карл-Емануил I Савойски. Последната бременност на кралица Елизабет се оказва фатална за самата нея. Сутринта на 3 октомври 1568 г. в град Аранхуес кралицата ражда преждевременно момиче, което едва успяват да кръстят, след което детето умира. Самата Елизабет многократно губи съзнание и в същия ден умира в присъствието на съпруга си, на когото така и не успява да роди син. Елизабет е погребана в кралската крипта в манастира на двореца Ескориал.

През 1570 г. по династични съображения Филип II се жени за племенницата си Анна Хабсбург-Австрийска, която му ражда син – Филип III. Кралят обаче така и не успява да изгради толкова дълбоки чувства към четвъртата си съпруга, каквито изпитвал към покойната Елизабет, и не изгражда близки отношения с децата си от четвъртия и брак. Двете му дъщери от Елизабет дьо Валоа, Исабела-Клара и Катерина-Микаела, стават негови близки доверени лица, на които, както и на майка им, Филип II доверявал всичките си планове.

Предания

Елизабет дьо Валоа. Портрет от Софонизба Ангуисола, 1565 г.

Според едно предание Изабела имала любовна връзка със заварения си син, Дон Карлос. Това предание вдъхновява Фридрих Шилер да напише драмата си „Дон Карлос“.

Дон Карлос е най-възрастният син на Филип II и наследник на испанския престол. Считало се, че неговото крехко физическо здраве и душевна неуравновесеност се дължат на близкото родство на родителите му – Филип II е първи братовчед на първата си съпруга Мария Португалска. Според друго предположение като дете Дон Карлос пада и получава увреждане на мозъка, което от време на време му причинява неконтролируемо поведение. Той е считан за своенравен, неуравновесен и крехък юноша. Поради това Филип II е принуден да го държи изолиран от обкръжаващия го свят.

Елизабет дьо Валоа прекарва много време със заварения си син, опитвайки да участва по-активно в трагичната му съдба. С времето между двамата, които са на еднаква възраст, възниква чувство на взаимно доверие. Освен това Елизабет се опитва да изглади противоречията, които съществуват между Филип II и Дон Карлос, което довеждо до временно сближение между бащата и сина. Малко след раждането на втората си дъщеря Елизабет е шокирана от ареста на Дон Карлос. Елизабет, която искрено обича заварения си син, се затваря в покоите си за няколко дни и горчиво плаче. Дон Карлос умира четири месеца преди кралица Елизабет.

Всъщност връзката между мащехата и нейния заварен син, който ѝ е връстник, се гради на състрадание, искрено приятелство и добросърдечност и макар мълвата ѝ придава любовен характер.

Първата световно призната италианска художничка в историята на човечеството, Софонисба Ангисола, дълго време е придворна дама на кралица Елизабет дьо Валоа и е нарисувала някои от нейните най-известни портрети.

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Елизавета Валуа“ и страницата „Elisabeth of France (1545 – 1568)“ в Уикипедия на руски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Литература

• Martha Walker Freer: Elizabeth de Valois – Queen of Spain and the Court of Philip II. Bd. 1 und 2. London 1857, (PDF; 10,6 MB).