Анса
Анса, още Анза или Ансия (на латински: Ansa, Ansia), е съпруга на Дезидериус, крал на лангобардите (757 – 774) и херцог на Тоскана.
| Анса | |
| кралица на лангобардите | |
| Родена |
неизв.
|
|---|---|
| Починала | неизв.
|
| Семейство | |
| Съпруг | Дезидерий |
| Деца | Аделперга Луитперга Дезидерата Аделчис Герберга |
Биография
редактиранеПроизлиза от Бреша, както и Дезидериус. Тя влияе преди всичко в религиозната политика на Дезидериус и основава много манастири (Sv. Mishele и Sv. Pietro в Бреша). Лангобарският исторически писател Павел Дякон я описва като „coniunx pulcherrima“ – „най-красивата съпруга“.[1]
През 774 година Павия е превзета от франките, а Анса и Дезидериус са заточени във Франкското кралство, където остават до края на живота си[2] – в манастира в Корби (Corbie). Синът им Аделхис се предава с фамилията си на Карл Велики във Верона, но впоследствие успява да избяга във Византия. Лангобардското кралство преминава към Карл Велики, който се коронова в Павия.
За последен път се пише за Дезидериус през 786 г., годината на неговата смърт и на тази на съпругата му са неизвестни.
Деца
редактиранеАнса и Дезидериус имат шест деца:
- Анзелперга, игуменка на Св. Салваторе в Бреша
- Аделперга, омъжена с Аричис II, херцог на Беневенто
- Луитперга (или Лиутпирк), омъжена за Тасило III херцог на Бавария
- Дезидерата (или Герперга), омъжена за Карл Велики
- Герперга, съпруга на Карломан I
- Аделхис, бяга във Византия, 788 г. не успява да вземе трона; византийските му трупи, дошли в Калабрия, са победени от Гримоалд III, херцога на Беневенто.
В литературата
редактиране- Алесандро Манцони пише през 1822 г. историческата драма „Аделки“.
Източници
редактиране- ↑ Павел Дякон, Chronicon Novaliciense III.1, MGH SS VII, s. 98.
- ↑ PND: 137807252[неработеща препратка]; Annales Laurissenses Maiores, MGH SS VI, 774, og Annales Sangallenses Maiores, MGH, SS 1, ss. 73 – 85.
Литература
редактиране- Ghisalberti, Alberto M. Dizionario Biografico degli Italiani: III Ammirato – Arcoleo. Rome
- Jörg Jarnut, Storia dei Longobardi, Torino, Einaudi, 2002. ISBN 88-464-4085-4
- Sergio Rovagnati, I Longobardi, Milano, Xenia, 2003. ISBN 88-7273-484-3