Гримоалд III (Беневенто)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Гримоалд.

Гримоалд III (на латински: Grimoald III., Grimuald, Grimvald, Grimoldus; * пр. 773; † април 806) е от 788 до 806 г. dux gentis Langobardorum (херцог на лангобардите) в херцогство Беневенто.

Гримоалд III
Grimoald Tremissis 788 792 Benevent Italy gold 1270mg.jpg
Роден
Починал
Семейство
Баща Аричис II
Майка Аделперга
Подпис Grimoald III monogram.svg
Гримоалд III в Общомедия
Монограм на Гримоалд III
Tremissis на Гримоалд
GRIM--VAL DX; DOMS CAR•RX VIC
Grimvald dux; Dominus Carolus rex victor
Херцог Гримоалд; Господин Карл (Велики), крал и победител
Tremissis на Гримоалд след 792 г.
GRIMVALD; VITORV PRINCI
Гримоалд, княз

Той е вторият син на херцога на Беневенто Аричис II и Аделперга, дъщеря на лангобардския крал Дезидерий и съпругата му Анса. По баща е внук на Ромуалд I (херцог на Беневенто 662 – 677).

През 787 г. Аричис II изпраща син си Ромуалд с подаръци при Карл Велики в Рим, който, вероятно по съвет на папа Адриан I, го взема за заложник и марширува в Капуа в територията на Беневенто. Аричис II се оттегля в укрепения Салерно и изпраща Гримоалд III при Карл, който сключва с него мирен договор, който предвижда годишен трибут от 7000 солида. Гримоалд III остава като заложник на мястото на брат му Ромуалд и марширува с Карл Велики във Франция. По-големият му брат Ромуалд умира на 21 юли 787 г.

Баща му Аричис II умира на 26 август 787 г. и е погребан в катедралата на Салерно. Карл Велики не освобождава наследника на трона Гримоалд III, затова Аделперга е няколко месеца регентка. Гримоалд III, след като признава Карл Велики и му се заклева във вярност, се качва на трона в началото на 788 г. и става херцог на Беневенто и Салерно.

Гримоалд III побеждава заедно с dux Хилдепранд от Сполето и Винегиз (командир на франките), нахлулата през 787 г. в Калабрия византийска войска с командири sacellarius Йохан, patricius Теодор от Сицилия и Аделхис (син на последния крал на лангобардите Дезидерий). Убити са главният командир Йохан и 4000 гърци, а 1000 са пленени.

През 790 г. Гримоалд III сключва мирен договор с Византия и се жени за Евантия (Euanthia), внучка на свети Филарет и сестра на Мария, съпругата на император Константин VI, което предизвиква нападение от франките. Крал Пипин, син на Карл и наместник в Италия, опустошава Беневенто през 791 г. и през 792 г., подпомаган от братята му Лудвиг Благочестиви и Карл Млади, заради настъпилия глад.

През 792 г. Гримоалд носи титлата princeps и на монетите му вече не се споменава името на Карл Велики.

На документи Гримоалд има титлата summo magno princ Langobardorum genti (Гримоалд, най-висшият княз на лангобардския народ). През 795 г. се развежда с Euanthia и я изпраща обратно в къщи. През късното лято на 800 г. Карл Велики изпраща син си Пипин отново на поход в Беневенто, който отново е без резултат. През 802 г. Гримоалд обсажда франкския comes (граф или dux, херцог) Винигис от Сполето в Луцерия, пленява го и го освобождава след една година.

Гримоалд III умира през април 806 г. и е погребан в катедралата на Салерно до баща му и братята му.

На престола идва Гримоалд IV (806 – 817), син на Ерменрих.

ИзточнициРедактиране

  • Italy, Emperors & Kings ((en))
  • Hartmann, Geschichte Italiens im Mittelalter Bd. II Teil 2, Perthes, Gotha 1903, S. 344
  • Einhardi Annales 802 und 803, MGH SS I, S. 190 f.
  • Annales Fuldenses 802 und 803, MGH SS I, S. 353
  • Annales Regni Francorum, 802 und 803
  • Chronicon Salernitanum 30, MGH SS III, S. 486
  • Annales regni Francorum (за годините 787, 788, 802 и 803)

ЛитератураРедактиране

  • Paolo Delogu, Lombard and Carolingian Italy. The New Cambridge Medieval History. Bd. 2. Cambridge 1995
  • Jörg Jarnut, Geschichte der Langobarden, Kohlhammer, Stuttgart, 1982, ISBN 3-17007515-2
  • Wilfried Menghin, Die Langobarden. Archäologie und Geschichte, Theiss-Verlag, Stuttgart, 1985, ISBN 978-3-8062-0364-4
  • Rosamond McKitterick, The Frankish Kingdoms under the Carolingians, 751 – 987, Longman, London, 1983, ISBN 0-582-49005-7

Външни препраткиРедактиране