Уикипедия

Антон Ламасарес

Антон Ламасарес (* Испания, 1954 г.) е испански художник от „generación de los 80“ (както и Хосе Мариа Сицилия, Мигел Барсело или Виктор Мира). В произведенията си – върху дърво или кашон – той обработва повърхността и експериментирайки с лак и още други материали създава свой собствен език. Отначало стилът му е игрив експресионизъм и преминава в информално изкуство и абстракция. Най-новите му творби показват минималистическа тенденция, в която се води диалог между душа и спомен, чувственост и спиритуалност, както и между Ониризм и поезия. Произведенията му са международно разпространени и са били изложени в музеи из цял свят (в музеите на много градове и на други континенти) – например в Национален музей на Кралица София, в галисийския център на съвременното изкуство (Мадрид), както и в много частни колекции и фондации.

Антон Ламасарес
Antón Lamazares Silva
2005 г.
Роден
2 януари 1954 г. (70 г.)
Кариера в изкуството
НаправлениеЕкспресионизъм
Семейство
Уебсайтwww.antonlamazares.com
Ламасарес в Берлин, 2005 г.

Биография редактиране

Първите години: Живопис и поезия редактиране

(Галиция, 1954 – 1977 г.)

 
Произведения от серията Sueño e colorao и Titania e Brao

Ламасарес е роден на 2 януари в Масера, село в Лалин (Понтеведра, Галиция). Селската обстановка оставя дълбоки следи във въображението му и в творческото му развитие. От 1963 г. до 1969 г. той ходи в училището на францисканския манастир Хербон и там пламенно се отдава на четенето на латински и гръцки класически текстове. В края на 1960-те години започва да пише стихове и се сприятелява с писателя Алваро Кункеро и с художниците Лахеро и Мануел Пескера, които стават връзката му с художествения свят. Решава да се самообразова в областта на живописта и през 1972 г. започва първото си художествено пътуване. Предимно се занимава с уважаваните от него майстори Ван Гог, Паул Клее, Рембранд и Жоан Миро, но също и с Антони Тапиес, Мануел Миларес, Алберто Джакомети, Френсис Бейкън и с океанското и средновековно изкуство.

След като се връща, работи като строителен работник и допълнително се фокусира върху колекциите от романско изкуство в Музея Марес и в Музея на каталонското национално изкуство. След това пътува за Мадрид, където отново се свързва с учителя си Лахеро. Ламасарес се сприятелява с поета Карлос Ороза, чието приятелство ще изиграе решаваща роля за художника: кореспонденцията между живописта и поезията става основополагаща в произведенията му.

През 1973 г., само на 19 години, Ламасарес вече излага картините си в колективни и самостоятелни изложби. През 1975 г. е повикан на служба във военноморския флот в Ел Ферол. На 27 септември същата година го шокира новината за последния разстрел на режима на Франко. Между разстреляните обвинени се намира един негов приятел – Умберто Баена, 24-годишен от Понтеведра. Ламасарес потъва в дълбока депресия, приет е в психиатрия. По това време той пише стихосбирката си Adibal.

От Експресионизма и Arte Povera към двустранната живопис редактиране

(Madrid-New York, 1978 – 1989 г.)

 
Mauro от серията Gracias vagabundas (Национална галерия Йордания)

През 1978 г. Ламасарес се премества в Мадрид, където се сприятелява отблизо с художника Алфонзо Фраил, и с изкуствоведа и поет Цантиаго Амон.

Виж още: Arte Povera

Неврологът Алберто Портера в Матаборикос създава голяма група художници: писатели, режисьори, музиканти и живописци, които се срещат в края на седмицата във вилата му с голям двор, където Ламасарес през 1979 г. реализира изложба на открито.

1980-те години са маркирани от интензивна работа и широко разпространяване на произведенията му. Още преди тридесетия си рожден ден Ламасарес си създава място в испанския и интернационалния свят на изкуството. В Картините си проектира фигурите с игривост и мечтателност, с експресионистична линия, и интензивни цветове, и много оригиналност. Трудовете му са изложени в галерията на Хуана Мордо в Мадрид, при Елизабет Франке в Белгия и в „Sala Gaspar“ в Барселона.[1] Благодарение на стипендия Фулбрайт той се премества в Ню Йорк; изкуството му се развива към по-чиста и ориентирана към рисуването концепция и е експонирано в галерията Бруно Фашети.[2] Той е в движение между Ню Йорк и Саламанка. През 1988 г. пътува из Мала Азия и посещава храма на Аполон в Дидима – вдъхновен от Hyperion на Хюлдерлин. След това пътува до Истанбул. Там дълбоко го впечатляват византийските църкви, които се появяват в следващите му произведения, изработени от наредени едно до друго парчета дърво. Тези произведения той представя в галерията Мигел Маркоз.[3] През 1990 г. създава нова концепция за серия творби, които могат да се разглеждат от двете страни и ги нарича bifrontes (двустранни).

Скулптури и големи формати редактиране

(Париж-Мадрид, 1990 – 2003)

 
Антон Ламазарес в ателието си

От 1990 до 1991 г. с помощта на стипендия от „Cité des Arts“ Ламасарес се заселва в Париж. През 1991 г. открива голямо ателие в Мадрид и там работи върху своите серии Gracias vagabundas (Разхождащите се грации) и Desazón de vagabundos (Неспокойството на скитниците).[4] През 1993 г. се запознава с Тапиес и го интервюира подробно във връзка с неговата награда „Златен лъв“ на Биеналето във Венеция. Поканен от Галисийския център за съвременното изкуство Ламасарес от май до септември остава в Галиция. Там рисува серията Gracios do lugar: Eidos de Rosalía, Eidos de Bama (Чара на постановката: Полетата на Розалия, Полетата на Бама).[5] От юни до ноември 1997 г. в Санта Байя де Метаболоз рисува Bés de Santa Baia на открито. През 1998 г. в Мадрид твори сериите Titania e Brao – вдъхновен от кастилското лято – и след това Pol en Adelán.[6] Освен това той създава графики. Например онези, които илюстрират петте текста на Густаво Мартин Гарзо в художенската книга El Canto de la Cabeza. Той илюстрира Itinerarium на Егерия, наградена за книга на годината от Le Monde Diplomatique. 2001 г. организира огромна изложба в морската гара на Ла Коруня с наименование Un saco de pan duro (Чувал с твърд хляб).[7] Творбите му заедно с произведенията на други испански художници (Антонио Саура, Мартин Чирино, Хуан Ернандез Пихуан, Миларез, Пабло Серано, Хорхе Отеиса и Тапиес) са избрани за интернационална промоция в програмата „Испанско изкуство в чужбина“ на външното министерство (SEACEX).

Ламасарес пътува за Флоренция и Асизи, за да се занимава с Ренесанса. Там се задълбочава в света на св. Франциск, на когото посвещава нова серия Follente Bemil.[8]

От абстракцията към поетическия минимализъм редактиране

(Берлин, от 2004 г.)

 
Изложбата на Domus Omnia в Сантяго де Компостела

През 2004 г. Ламасарес се примества в Берлин. След смъртта на баща си той започва серията E fai frío no lume (Студено е в ада). Реализира голяма изложба в Словения, както и в музея Кискели, който се намира в църква в Будапеща.[9]

 
Изложба на Ламасарес в Ню Йорк, 2009 г.

След това се задълбочава в серията Domus Omnia.[10] Арт печатите му ca илюстрации към две стихосбирки на Ороза: Deseo sin trámite – със ситопечат – и Un sentimiento ingrávido recorre el ambiente – с пет литографии.[11] През 2008 г. Ламасарес експонира Horizonte sin dueño (Хоризонт без собственик) в Националната галерия на Йордания в Аман и антология на графичните му произведения в Института Сервантес в Дамаск (Сирия), където поетът Тахер Риад му посвещава поеми Cantos de Ламазарес. През 2009 г. прави изложби в Ню Йорк – в „Queen Sofia Spanish Institute“–[12] и в културалния център на народните представители в Орензе (Испания)[13] и освен това участва в една пътуваща изложба, посветена на поета Висенте Алейксандре. Ламасарес получава наградата „Лахеро“ за цялостното си творчество и за международната си популярност. През 2010 г. негови творби са изложени в църквата на университета в Сантяго де Компостела и в Туи, където документалният филм Horizonte sin dueño[14] е показан на международния филмов фестивал „Плей-Док“. Филмът е сниман от брат и сестра Найра и Хавиер Санз (Риноцеронте Филмз) и показва царството на живописта, поезията и природата от гледна точка на Антон Ламасарес.

Други редактиране

Бележки редактиране

  1. ↑ Antón Lamazares: „Cuando pinto trato de expresarme con cosas mínimas, y tocar el alma“ (pdf) // La Vanguardia. (на испански)
  2. ↑ Chirino y Lamazares exponen en Nueva York // El País. (на испански)
  3. ↑ Fieles a su propia sangre (pdf) // ABC. (на испански)
  4. ↑ „Utilizo la pintura a bofetadas“ // El País. (на испански)
  5. ↑ Lamazares presenta un montaje „poseído por el hábitat“ de Galicia // El País. (на испански)
  6. ↑ Antón Lamazares: „A mi pintura hay que acercarse a gatas, con mirada de niño“; Territorios de la emoción (pdf) // ABC. (на испански)
  7. ↑ Apoteosis del exceso // El País. (на испански)
  8. ↑ Canto de la carne // El País. (на испански) La carne no es triste (pdf) // ABC. (на испански) El Kama-sutra de Lamazares // El Cultural (El Mundo). (на испански)
  9. ↑ Los demonios interiores de Lamazares asaltan el museo Kiscelli de Budapest // El País. (на испански) The exhibition of the painter Antón Lamazares // Museum Kiscelli. (на английски)
  10. ↑ Antón Lamazares expone en SCQ la serie „Domus Omnia“ // La Voz de Galicia. (на испански)
  11. ↑ Carlos Oroza reaparece con un libro ilustrado por Antón Lamazares // El País. (на испански) Un sentimiento ingrávido entre Lamazares y Oroza // Faro de Vigo. Архивиран от оригинала на 2011-04-19. Посетен на 2010-06-24. (на испански)
  12. ↑ Filmando a Lamazares // El País. (на испански) Anton Lamazares at Queen Sofia // Village Voice. Архивиран от оригинала на 2010-04-04. Посетен на 2010-06-24. (на английски)
  13. ↑ A construción da alma de Antón Lamazares // El País. (на галисийски)
  14. ↑ Un documental sobre el pintor Antón Lamazares levanta el telón de la sexta edición del festival de cine de Tui // La Voz de Galicia. (на испански)

Източници редактиране

  • AMÓN, Santiago, „La pintura de Lamazares y la luz crepuscular“, Lamazares 1978 – 1986, La Coruña, Durán, 1986.
  • CALVO SERRALLER, Francisco, „La musa en cueros“, Madrid, Montenegro, 1986; „Casa de la pintura“, Domus Omnia, Madrid, Álvaro Alcázar, 2007.
  • CASTRO, Fernando, „Fragmentos de un texto que no pude escribir“, Antón Lamazares. Un saco de pan duro, La Coruña, Ayto. de La Coruña, 2001.
  • CASTRO, Luisa, „Alma en lunes o la noche de las estrellas que brillan poco“, Antón Lamazares. Alma en lunes, Orense, Museo Municipal, 2002.
  • FUENTES FEO, Javier, „Inventar y divulgar nuevos secretos. En torno a la pintura de Antón Lamazares“, Lamazares, Madrid, SEACEX, 2005.
  • GABILONDO, Ángel, „Del verde llover“, Antón Lamazares. Gracias do lugar, Santiago de Compostela, CGAC, 1997; „Una conversación entre Ángel Gabilondo y Antón Lamazares“ (entrevista), Lamazares, Madrid, SEACEX, 2005.
  • LOGROÑO, Miguel, „Todos los ojos del mundo“, Reconocimientos. Colección Miguel Logroño, Santander, Museo de Bellas Artes, 2007.
  • MARTÍN GARZO, Gustavo, „Jonás y la calabacera“, Antón Lamazares. Iles Quén, Madrid, La Caja Negra, 2000.
  • MIKUŽ, Jure, „La imagen original bajo las capas del palimpsesto de la conciencia“, Lamazares, Madrid, SEACEX, 2005.
  • MOURE, Gloria, „Antón Lamazares“, Artforum, Nueva York, mayo de 1987.
  • MURADO, Miguel-Anxo, „Hermana carne“, Follente Bemil, Madrid, Metta, 2003.
  • RIVAS, Manuel, „La leyenda de Antón Lamazares“, Antón Lamazares, Murcia, Palacio Almudí, 1995.
  • SANDOVAL, Michael, „Antón Lamazares. The Vagabond Shaman“, Antón Lamazares, Nueva York, Queen Sofía Spanish Institute, 2009.

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Антон_Ламасарес&oldid=12004680“.