Отваря главното меню

Антон Дечков Шипков е български военен и революционер, войвода на Вътрешната македонска революционна организация.

Антон Шипков
български военен и революционер

Роден
Починал
25 юни 1913 г. (45 г.)

Образование Национален военен университет

БиографияРедактиране

 
Сборната чета на Илия Карабиберов, Сотир Атанасов, Антон Шипков и други през 1903 година.
 
Съвет на войводи: Антон Шипков (вдясно), Сотир Атанасов (в средата) и Илия Карабиберов зад него.

Антон Шипков е роден на 27 април 1868 година в град Казанлък. През 1889 година завършва Военното училище в София и служи в Българската армия. Като офицер участва в дейността на Върховния комитет. Във връзка с подготовката на Горноджумайското въстание, през юни 1902 година четата, предвождана от капитан Антон Шипков, заедно с четите на поручик Йордан Стоянов и мичман Тодор Саев навлизат в Македония.[1] През есента на 1902 година взима участие в самото въстание.[2]

Още преди избухването на Илинденско-Преображенското въстание е натоварен от Задграничното представителство на ВМОРО да подготви чета, с която да се притече на помощ на въстаниците в района между Рила и Пирин. В деня на обявяване на въстанието в Серски революционен окръг, на 15 септември 1903 година, майор Шипков, начело на чета от 300 души минава границата при Рилския манастир и се включва в бойните действия в Разложко. На заседание на ръководните дейци на ВМОРО в Разложко е избран в ръководното тяло на въстанието в района заедно с Димитър Тодев и Костадин Молеров. Майор Шипков участва в сраженията с войска и башибозук в Разлога.

 
Антон Шипков.

След въстанието се изтегля с четата си в България и отново се връща на военна служба. През Балканската война Антон Шипков е командир на 1-ва дружина от 25-ти драгомански полк. При започването на Междусъюзническата война на 16 юни 1913 година Антон Шипков води сражения с гръцката армия близо до Солун и на 21 юни е тежко ранен в сражението при село Лахна, Лъгадинско. По-късно същата година умира от раните си.[3][4][5]

БележкиРедактиране

  1. Елдъров, С. Генерал Иван Цончев – биография на два живота, София, 2003, Военно издателство, стр. 105
  2. Янакиев, Николай. Македонските българи-офицери в Горноджумайското въстание. // Македонски преглед XV (4). 1992. ISSN – 2277 0861 – 2277. с. 120.
  3. Биографични данни от библиотека на ВМРО-София
  4. „Алманах на българските национални движения след 1878 г.“, София, 2005.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 191.