Антон Шипков

български военен и революционер

Антон Дечков Шипков е български военен и революционер, войвода на Вътрешната македонска революционна организация.

Антон Шипков
български военен и революционер
Anton Shipkov Kazanlak.JPG
Роден
Починал

Етнос българи
Образование Национален военен университет
Антон Шипков в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Сборната чета на Илия Карабиберов, Сотир Атанасов, Антон Шипков и други през 1903 година.
 
Съвет на войводи: Антон Шипков (вдясно), Сотир Атанасов (в средата) и Илия Карабиберов зад него.

Антон Шипков е роден на 27 април 1868 година в град Казанлък. През 1889 година завършва Военното училище в София и служи в Българската армия. Като офицер участва в дейността на Върховния комитет. Във връзка с подготовката на Горноджумайското въстание, през юни 1902 година четата, предвождана от капитан Антон Шипков, заедно с четите на поручик Йордан Стоянов и мичман Тодор Саев навлизат в Македония.[1] През есента на 1902 година взима участие в самото въстание.[2]

Още преди избухването на Илинденско-Преображенското въстание е натоварен от Задграничното представителство на ВМОРО да подготви чета, с която да се притече на помощ на въстаниците в района между Рила и Пирин. В деня на обявяване на въстанието в Серски революционен окръг, на 15 септември 1903 година, майор Шипков, начело на чета от 300 души минава границата при Рилския манастир и се включва в бойните действия в Разложко. На заседание на ръководните дейци на ВМОРО в Разложко е избран в ръководното тяло на въстанието в района заедно с Димитър Тодев и Костадин Молеров. Майор Шипков участва в сраженията с войска и башибозук в Разлога.

 
Антон Шипков.

След въстанието се изтегля с четата си в България и отново се връща на военна служба. През Балканската война Антон Шипков е командир на 1-ва дружина от 25-и драгомански полк. При започването на Междусъюзническата война на 16 юни 1913 година Антон Шипков води сражения с гръцката армия близо до Солун и на 21 юни е тежко ранен в сражението при село Лахна, Лъгадинско. По-късно същата година умира от раните си.[3][4][5][6]

БележкиРедактиране

  1. Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-272-6. с. 105.
  2. Янакиев, Николай. Македонските българи-офицери в Горноджумайското въстание. // Македонски преглед XV (4). 1992. ISSN – 2277 0861 – 2277. с. 120.
  3. Биографични данни от библиотека на ВМРО-София[неработеща препратка]
  4. „Алманах на българските национални движения след 1878 г.“, София, 2005.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 191.
  6. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 536-537.