Отваря главното меню

Битката при Лахна (на гръцки: Μάχη του Λαχανά) е битка между български и гръцки войски, част от по-мащабната гръцка офанзива северно от Солун в началото на Междусъюзническата война. В резултат от тридневни боеве между 19 и 21 юни 1913 г. българите (части от 2-ра армия) са разбити и отблъснати към Сяр.

Битка при Лахна
Междусъюзническа война
Lahanas1913.jpg
Битката при Лахна. Картина на Сотирис Христидис
Информация
Период 19-21 юни 1913
Място Лахна, Балкански съюз
Резултат победа за Гърция
Страни в конфликта
Flag of Greece (1822-1978).svg Кралство Гърция Flag of Bulgaria.svgЦарство България
Сили
1-ва и 6-та гръцка дивизия[1] първа бригада от 10-та дивизия (в началото), първа бригада, 3 полка и 3 дружини (в края)
Жертви и загуби
неизвестни неизвестни

ПрелюдияРедактиране

На позиция южно от Караджакьой, на кота 480 стои първа бригада от Десета дивизия на българската армия в състав 16-ти и 25-ти пехотен полк и три батареи. Позицията на българските части е с дължина седем километра. На 19 юни гръцките части идват откъм Гвоздово и започват да се разгръщат в боен ред. Поради пресечената местност разгръщането става бавно, но след обяд започват артилерийски обстрел, последван от атака, която е отблъсната. След разузнаване командира на българската бригада заповядва да се изнесат вечерта към гребена на Круша планина, където се намира село Лахна[2].

БиткаРедактиране

 
Трофейно българско 120-mm оръдие от военния музей в Лахна

На 20 юни гърците преминават в настъпление още преди българските части да са се дислоциирали на новите си позиции. В подкрепа на българската бригада е изпратен полк от Драмската бригада, един полк от 11-та дивизия и една дружина от мохамедани към Негован[2]. Дружината от мохамедани трябва да попълни състава на 16 и 25-ти пехотен полк, но пристига, когато полковете вече са влезли в бой. Битката продължава до вечерта подкрепена с артилерийски огън, но гърците са удържани. На следващия ден 21 юни гръцките части продължават атаката си като насочват главния си удар по десния български фланг. Десният фланг удържа нападението, а частите от левия фланг тръгват в контраатака благодарение на пристигналите 7-ми допълващ полк и две дружини от драмската бригада[2]. Силната гръцка бомбардировка обаче нанася големи загуби на българите, които към 4 следобяд започват без заповед да напускат позициите си[2]. В момента на отстъпването пристига 69-ти пехотен полк и две дружини от 70-ти пехотен полк, които обаче не успяват да се разгънат поради настъпилия хаос от отстъплението, който скоро се превръща в паническо бягство[2]. Българските части се струпват при моста на село Орляк над Струма в безредното си бягство. За да прикриват отстъплението им остават двете дружини от 70-ти полк, които се оттеглят чак на 22 юни сутринта след като всички са го преминали.

ИзточнициРедактиране

  1. Енциклопедия „България“, т. 3, Издателство на БАН, София 1982, стр. 719
  2. а б в г д А. Христовъ, "Исторически прегледъ на войната на България срещу всички балкански държави – 1913 г." – Военна библиотека 26, София, Печатница на Армейския военно-издателски фондъ, 1946, стр. 81-83, 87