Антон (село)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Антон.
Антон е село в Западна България. То е единственото населено място в община Антон, Софийска област.[2]
| Антон | |
 Централният площад | |
  Антон  Антон | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1460 души[1] (15 март 2024 г.) 19,2 души/km² |
| Землище | 76.098 km² |
| Надм. височина | 807 m |
| Пощ. код | 2089 |
| Тел. код | 07186 |
| МПС код | СО |
| ЕКАТТЕ | 00504 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | София |
| Община – кмет | Антон Андрей Симов (независим политик; 2019) |
| Кметство – кмет | Андрей Симов (БСП, ВМРО-БНД) |
| Антон в Общомедия | |
Старото име на селото е Лъджене, идващо от турската дума „лъджа“, което значи минерален извор или баня. Има данни, че в селото е извирала минерална вода, която при голямо земетресение изчезва в земните недра. Според непотвърдени източници тази вода започва да извира по-късно в Стрелча и околностите. Въпреки това селото е известно със своите извори и множество реки. За това и на герба на селото е изобразена водата, гордост за местните жители. През 1950 г. селото е прекръстено в чест комуниста Стефан Минев по прякор Антон – виден партизанин, възпят в известното стихотворение „Балада за комуниста“ на Веселин Андреев.[3][4]
География
редактиранеСелото е разположено в планински район, на 89 km източно от столицата София по Подбалканския път.
Населението му през 2007 г. е 1990 жители, през 2008 г. спада до 1806 души, а през 2012 г. е 1616 души.[5]
Землището е с площ 76,098 кв. км. и с дължина 3 км. Община Антон граничи със съседните общини Пирдоп, Тетевен, Карлово и Копривщица. Част от землището и е местността „Въртопа“, която влиза в границите на най-големия национален парк в България, „Централен Балкан“. В пределите на общината е и западната част на рида „Козница“, който за селото освен природо-географско, има и известно историческо значение.
Климатичните условия тук са особено подходящи за отглеждане на овце, както и масово производство на картофи. Интересен елемент от природо-географската характеристика на с. Антон са водите. През територията на селото протичат 7 малки или по-големи реки, а броят им на територията на общината е 14.
От другите интересни природо-географски особености от землището на Антон трябва да се отбележат няколко земни пирамиди, които могат да се срещнат при обхождането му, неголемият Антоновски водопад и множество изкуствени могили, повечето от които произлизат от тракийската епоха. В северната част на антоновското землище, непосредствено под полите на старопланинския масив, минава главен път 1 – 6 София-Карлово-Бургас; освен него, оттук преминава и Подбалканската железопътна линия.
История
редактиранеВ землището на селото съществува селище още от дълбока древност, както и през тракийската античност и средновековието. В околностите има няколко могилни некропола. Находка на златна монета от времето на император Лъв I (457 – 474 г.) свидетелства, че животът тук е продължил и през ранновизантийската епоха. През IV век непосредствено до него в западна посока е изграден и просъществува като значителен духовен център до 1700 г. (когато е унищожен от турската армия) големият манастир и скрипториум „Св. Илия“ с неговата внушителна Еленска базилика, величествените руини на която са най-голямата историческа забележителност тук.
След разкъсването на Сан Стефанска България от Берлинския конгрес, тук минава наложената граница на Княжество България с Източна Румелия по течението на река Тополница и притока ѝ, спускащ се от старопланинското било – р. Граматник (Граматик, Грамотник, днес в средното си течение наричана Илиинска или Ѐленска река, тур. Тузлу дере),[6][7][8][9] като граничният пост е на подбалканския път и село Лъджане (дн. Антон) заедно с Душанци, Копривщица и пр. остават 7 години извън Княжеството до Съединението на България в 1885 г.
Църквата „Свети Илия“ е построена в 1895 година. Стенописите са дело на дебърския зограф Христо Благоев и племенника му Серафим, но по-късно са замазани. На едно от иконостасните подиконни табла при изображението на пророк Давид и пророк Исай има надпис „Х. Б. и С. М. Благоеви 1901 – 1903“.[10]
Забележителности
редактиране- Еленска базилика – разположена е на около 3 км от село Антон (IV век).
- Национален парк „Централен Балкан“.
- Водопад Пеперудата.
- Природен резерват Боатин.
- Връх Вежен
-
село Антон от връх Гьолджука (Централен Балкан) -
Читалище „Христо Ботев“ -
Антоновският водопад -
Развалините на Еленската базилика от 4 век в близост до село Антон -
Общинска администрация Антон (на 2-ри етаж)
.jpg)
Личности
редактиране- Стефан Минев (Антон) – български партизанин, на чието партизанско име е наречено селото
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Сайт на община Антон
- ↑ Пътеводител по фондовете на Държавен архив София 1944 – 2000, Главно управление на архивите при Министерски съвет, стр. 32, 329, 517, 646, Сф 2003
- ↑ Пътеводител Централна Стара планина, 10.01. с. Антон-местност Мандра ери-местност Седлото-седловина Гьолджука-х. Планински извори.
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Берлински конгрес, текст на Договора от 1878 г.
- ↑ Константин Иречек, Княжество България, Х. Г. Данов, Пловдив 1899, с.296, 312
- ↑ Пътеводител Централна Стара планина, 09.5. гр. Пирдоп Еленска базилика-Граматнишки рът-връх Косица
- ↑ Топографска карта ГЩСА – разрезка K-35-037-3
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 200.
