Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Антон.

Антон е село в Западна България. То е единственото населено място в община Антон, Софийска област.[2] През 1950 г. селото е прекръстено така на комуниста Стефан Минев (Антон) – виден партизанин, възпят в известното стихотворение „Балада за комуниста“ на Веселин Андреев. Дотогава, още от първото му писмено споменаване в началото на 15 в., името му официално е Лъджене, идващо от турцизирането на старославянската дума за ливада – „луг“, „лъг“, „лъка“.[3][4]

Антон
Централният площад
Централният площад
Общи данни
Население 1525 души[1] (15 юни 2020 г.)
20 души/km²
Землище 76.098 km²
Надм. височина 807±1 m
Пощ. код 2089
Тел. код 07186
МПС код СО
ЕКАТТЕ 00504
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   кмет
Антон
Андрей Симов
(БСП, ВМРО-БНД)
Кметство
   кмет

Андрей Симов

(БСП, ВМРО-БНД)
Антон в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в планински район, на 89 km източно от столицата София по Подбалканския път.

Населението му през 2007 г. е 1990 жители, през 2008 г. спада до 1806 души, а през 2012 г. е 1616 души.[5]

Землището е с площ 76,098 кв. км. и с дължина 3 км. Община Антон граничи със съседните общини Пирдоп, Тетевен, Карлово и Копривщица. Част от землището и е местността „Въртопа“, която влиза в границите на най-големия национален парк в България, „Централен Балкан“. В пределите на общината е и западната част на рида „Козница“, който за селото освен природо-географско, има и известно историческо значение.

Климатичните условия тук са особено подходящи за отглеждане на овце, както и масово производство на картофи. Интересен елемент от природо-географската характеристика на с. Антон са водите. През територията на селото протичат 7 малки или по-големи реки, а броят им на територията на общината е 14.

От другите интересни природо-географски особености от землището на Антон трябва да се отбележат няколко земни пирамиди, които могат да се срещнат при обхождането му, неголемият Антоновски водопад и множество изкуствени могили, повечето от които произлизат от тракийската епоха. В северната част на антоновското землище, непосредствено под полите на старопланинския масив, минава главен път 1 – 6 София-Карлово-Бургас; освен него, оттук преминава и Подбалканската железопътна линия.

ИсторияРедактиране

В землището на селото съществува селище още от дълбока древност, както и през тракийската античност и средновековието. В околностите има няколко могилни некропола. Находка на златна монета от времето на император Лъв I (457 – 474 г.) свидетелства, че животът тук е продължил и през ранновизантийската епоха. През IV век непосредствено до него в западна посока е изграден и просъществува като значителен духовен център до 1700 г. (когато е унищожен от турската армия) големият манастир и скрипториум „Св. Илия“ с неговата внушителна Еленска базилика, величествените руини на която са най-голямата историческа забележителност тук.

След разкъсването на Сан Стефанска България от Берлинския конгрес, тук минава наложената граница на Княжество България с Източна Румелия по течението на р. Тополница и притока ѝ, спускащ се от старопланинското било – р. Граматник (Граматик, Грамотник, днес в средното си течение наричана Илиинска или Ѐленска река, тур. Тузлу дере),[6][7][8][9] като граничният пост е на подбалканския път и село Лъджане (дн. Антон) заедно с Душанци, Копривщица и пр. остават 7 години извън Княжеството до Съединението на България в 1885 г.

Църквата „Свети Илия“ е построена в 1895 година. Стенописите са дело на дебърския зограф Христо Благоев и племенника му Серафим, но по-късно са замазани. На едно от иконостасните подиконни табла при изображението на пророк Давид и пророк Исай има надпис „Х. Б. и С. М. Благоеви 1901 – 1903“.[10]

ЗабележителностиРедактиране

ЛичностиРедактиране

  • Стефан Минев (Антон) – български партизанин, на чието партизанско име е наречено селото

ИзточнициРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. Сайт на община Антон
  3. Пътеводител по фондовете на Държавен архив София 1944 – 2000, Главно управление на архивите при Министерски съвет, стр. 32, 329, 517, 646, Сф 2003
  4. Пътеводител Централна Стара планина, 10.01. с. Антон-местност Мандра ери-местност Седлото-седловина Гьолджука-х. Планински извори.
  5. www.grao.bg
  6. Берлински конгрес, текст на Договора от 1878 г.
  7. Константин Иречек, Княжество България, Х. Г. Данов, Пловдив 1899, с.296, 312
  8. Пътеводител Централна Стара планина, 09.5. гр. Пирдоп Еленска базилика-Граматнишки рът-връх Косица
  9. Топографска карта ГЩСА – разрезка K-35-037-3
  10. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 200.

Външни препраткиРедактиране