Асен Агов (авиатор)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Асен Агов.
Асен Йорданов Агов е български офицер, майор, командир на българското въздухоплаване след Първата световна война по време на правителството на Александър Стамболийски.
| Асен Агов | |
| български офицер, авиатор | |
| Роден | Асен Агов
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Националност |  България |
| Учил в | Национален военен университет |
| Работил | летец |
| Награди | „Свети Александър“ |
| Семейство | |
| Други роднини | Асен Агов (внук) |
Биография редактиране
Асен Агов е роден на 7 юли 1890 г. в с. Долна Оряховица, Горнооряховско.[1][2] Завършва военното училище. Тук се запознава с Петко Д. Петков и Николай Петрини. Служи в минохвъргачна рота от Тридесет и втори пехотен загорски полк.
С офицерско звание подпоручик участва в Балканската война. Тежко ранен при обсадата на Одрин. Награден е с орден „Свети Александър“.
Завършва Авиационното училище. През Първата световна война е авиатор и отново е тежко ранен. В спомените си Георги Попвасилев твърди, че през 1916 година пилотът Асен Агов е откомандирован от Второ аеропланно отделение при Удово в 5-и пехотен полк.[3]
След Солунското примирие е взет в плен. Уволнява се през 1919 г. със звание майор. Жени се за Ваня Агова (1921). Имат син Йордан и дъщеря Велка.
Издейства правителствена подкрепа за заминаването на летеца и авиационен конструктор Асен Йорданов за САЩ. Сътрудничи на правителството на БЗНС. Като командир на българското въздухоплаване, министър-председателя Александър Стамболийски го натоварва с изпълнението на правителствената програма за възраждане на българската авиация по европейски образец и главно в посока на развитието на гражданското въздухоплаване.
След преврата на 9 юни 1923 г. е арестуван. На 12 септември 1923 г. отново е арестуван. Освободен, Агов се включва активно в работата на Единния фронт.
Доставя взрива за атентата в църквата „Света Неделя“.[4] Убит е след атентата, на 30 април 1925 г., в Пловдив, „при опит за бягство“. Паметна плоча посветена на революционера и виден деятел Асен Агов има в София на бул. Княз Александър Дондуков.
Дядо е на сегашния политик и журналист Асен Агов.
Военни звания редактиране
- Подпоручик (4 септември 1910)
- Поручик (5 август 1913)
- Капитан (16 март 1917)
- Майор
Бележки редактиране
- ↑ Цветанов Б., Асен Агов. Биографичен очерк, С., 1983[неработеща препратка]
- ↑ Цаков Ц., Кой си ти, Асен Агов?, изд. „Еър Груп 2000“, С., 2001[неработеща препратка]
- ↑ Попвасилев, Георги. Пилот от Голямата война, София 2014, с. 70, 284.
- ↑ Полк. доц. д-р инж. Георги Кокеров, Трагедията на велики четвъртък, Атентатът в катедралата „Свети Крал“ на 16 април 1925 г.
Източници редактиране
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
- Цветанов Б., Асен Агов. Биографичен очерк, С., 1983
- Цаков Ц., Кой си ти, Асен Агов?, изд. „Еър Груп 2000“, С., 2001