Тридесет и втори пехотен загорски полк

Тридесет и втори пехотен загорски полк е български пехотен полк, формиран през 1900 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Тридесет и втори пехотен загорски полк
Информация
Активна10 февруари 1900 – 31 юли 1919
19 февруари 1941 – 16 юли 1941
7 май 1944 – 1 август 1945
ДържаваБългария
ТипПехотен полк
Гарнизон/щабЕлена (1900 – 1903)
Нова Загора (1903 – 1919)

Формиране

редактиране

Тридесет и втори пехотен загорски полк е формиран в Елена под името Осми пехотен резервен полк на 10 февруари 1900 съгласно указ №9 от 1 януари 1899 година в състав четири пехотни и една погранична рота. На 29 декември 1903 година с указ № 84 на княз Фердинанд I се развръща от една в две дружини и се преименува на 32-ри пехотен загорски полк. На 3 септември 1904 година се установява на гарнизон в Нова Загора и е част от състава на 2-ра бригада на 3-та пехотна балканска дивизия[1]

Балкански войни (1912 – 1913)

редактиране

Полка взема участие в обсадата на Одрин. Води сражение при село Куруджикьой, Чаталджа, Еникьой, Сапунджилар, Бегчели и други.

През Междусъюзническата война (1913) се сражава при река Галик, Кукуш, Демир Хисар, Рупелското дефиле и други.

Първа световна война (1915 – 1918)

редактиране

Полкът взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) в състава на 2-ра бригада от 3-та пехотна балканска дивизия.[2]

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[2]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 61,
Чиновници: 4
Подофицери и войници: 4785
Коне: 655 Обикновени коли: 101
Товарни коли: 215
Специални коли: 6
Пушки и карабини: 3586
Картечници: 4

През 1915 година полкът води битки при Гюешево, планината Руен, река Морава, планината Кукавиза и Гниляне. На следващата година се сражава при върховете Кукуруз, Ковил и Преслап, а после при Димова поляна, Баховски рид и други. През май 1917 е изпратен при Добро поле. На 1 август 1917 в местността „Оборище“ от кадъра на 11 пехотен сливенски, 24-ти пехотен черноморски, 29 пехотен ямболски и 32-ри пехотен загорски полк (4-та дружина) се формира 80 пехотен полк.[2][1] От 1918 води сражения в района на град Щип, Баховския рид и други.

Полкът е разформиран на 31 юли 1919 година.

Втора световна война (1941 – 1945)

редактиране

Във връзка с Втора световна война (1941 – 1945) полкът е формиран на 19 февруари 1941 година в град Ямбол от частите на 29 пехотен ямболски полк. Това е направено съгласно лично поверително служебно писмо № 0582 от 16 февруари от командира на 3-та пехотна балканска дивизия. В периода (23 февруари 1941 – 16 юли 1941) е на югоизточната българска граница, след което се завръща и е разформирован. Формиран е отново на 7 май 1944 година на основание лично поверително служебно писмо № IV-M-353 в ямболското село Козарево, пак от състава на ямболския полк и е дислоциран в района на село Дибич. През септември се завръща в Елхово, където е допълнен численият му състав и заминава за фронта.

Взема участие в двете фази на заключителния етап на войната в състава на 12 пехотна дивизия. С дивизията се сражава при Прищина, чифлика „Еланта“, Шомодсентмиклош, Чаковец и други. На 1 август 1945 е демобилизиран, разформирован и слят с ямболския полк.[3][1]

Наименования

редактиране

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Осми пехотен резервен полк (10 февруари 1900 – 29 декември 1903)
  • Тридесет и втори пехотен загорски полк (29 декември 1903 – 31 юли 1919, 19 февруари 1941 – 16 юли 1941)
  • Тридесет и втори пехотен полк (7 май 1944 – 1 август 1945)
  • Сто и двадесет и втори пехотен полк (1945)

Командири

редактиране

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
Полковник Георги Драгиев към 1904
Полковник Петър Балевски 1912 – 1913
Подполковник Тодор Златев 1913 (временно)
Подполковник Стефан Йосифов 1915 – 1917
Подполковник Марко Андреев 30 юни 1916 – 30 ноември 1916
Подполковник Иван Бангеев Първа световна война
Подполковник Петър Йонков Първа световна война
Полковник Константин Станишев 1943 – 30 септември 1944
Подполковник Александър Попов от 1944 г.
Подполковник Георги Мънгов от 1945 г.

Източници

редактиране