Атанас Николов Дачев е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Атанас Дачев
български революционер
Роден
Починал
29 юни 1973 г. (90 г.)
Сливен, България
Атанас Дачев в Общомедия

Биография

редактиране
 
Четата на Самарджиев (в средата отпред). Васил Пачеджиев е първи на първия ред. Герасим Огнянов е първи на втория ред, приклекнал. Атанас Дачев е трети на втория ред. Коста Тодоров е трети на третия ред.

Дачев е роден през 1883 година в Сливен. Завършва училище в родния си град и през 1902 година става член на ВМОРО, като полага клетва пред Кръстю Асенов. Четник е в неговата чета, действаща в Ениджевардарско и Кукушко. По време на Илинденско-Преображенското въстание е във въстаническата болница в село Църварица, Кюстендилско.

В периода 1904-1905 година е четник при тиквешкия околийски войвода Петър Самарджиев. След смъртта на Самарджиев през 1906 година остава в Тиквешко и през 1907 е определен за тиквешки войвода. След Хуриета през юли 1908 година участва като войвода на чета в похода на младотурците срещу Цариград през 1909 година заедно с четите на Яне Сандански и Христо Чернопеев.

 
Четата на Атанас Дачев и Васил Пачаджиев (вторият и третият седнали).

След възстановяване дейността на ВМОРО в края на 1909 година отново е войвода на чета. През 1910 година е войвода във Воденско, а през 1911 – в Гевгелийско.[1] Участва в Балканската и Междусъюзническата война 1912-1913 г.

След войните се оттегля от активна дейност. Установява се да живее в родния си град, където умира 29 юни 1973 година.[2][3][4]

  1. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 121.
  2. Биографични данни от библиотека на ВМРО-София[неработеща препратка]
  3. „Алманах на българските национални движения след 1878 г.“, София, 2005.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 43.