Петър Самарджиев

български революционер
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българският революционер. За българския политик вижте Петър Семерджиев.

Петър (Пешо) Самарджиев е български революционер, тиквешки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]

Петър Самарджиев
български революционер
Петър Самарджиев, около 1903 г. Фото Димитър Карастоянов
Петър Самарджиев, около 1903 г. Фото Димитър Карастоянов

Роден
Починал
Подпис Petar Samardzhiev Signature (vectorized).svg
Петър Самарджиев в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Четата на Самарджиев (в средата отпред). Васил Пачеджиев е първи на първия ред. Герасим Огнянов е първи на втория ред, приклекнал. Атанас Дачев е трети на втория ред. Коста Тодоров е трети на третия ред.

Самарджиев е роден през 1877 в тиквешката паланка Неготино или в Подлес през 1878 година[3]. Завършва началното българско училище и първи клас в българската прогимназия в родния си град и после учи в Самоковското железарско училище, където става член ВМОРО и влиза в тайния революционен кръжок „Трайко Китанчев“, начело с Никола Дечев, където се сприятелява с Добри Даскалов и Петър Юруков. През 1901 — 1902 година е четник на Яне Сандански и Христо Чернопеев и участва в опита за залавяне на горноджумайския бей за откуп. Самарджиев е майстор на бомби и адски машини.[2]

През Илинденско-Преображенското въстание Самарджиев е войвода на тиквешката чета в отряда на Чернопеев и се сражава при село Витоша и при Ново село, Кочанско. След поражението на въстанието е тиквешки околийски войвода. Делегат е на Прилепския конгрес на ВМОРО през май 1904 година.

В началото на юни 1905 година Самарджиев отново навлиза в Македония с чета, която се състои от Коста Тодоров (секретар), братята Ангел и Йордан, Васил Пачеджиев от Баня, Гюро, Василев, Бишеков. По-късно към четата на Самарджиев се присъединяват и войводата Душо Желев, чиято чета е разбита, както и четата на войводата Христо Симеонов. Самарджиев действа няколко месеца в Струмишко и Тиквешко и на няколко пъти участва в сблъсъци с османски военни части. Самарджиев залавя между Неготино и Кавадарци тиквешкия каймакамин албанеца Ибрахим ага и го обесва, за което получава задочна смъртна присъда от военния съд в Солун и е обявена награда от 500 лири за главата му. През зимата се завръща в България.[5]

На 21 юни 1906 година Самарджиев попада в засада на османски войски между селата Петрово, Дрен и Клисура в местността Преслапот и загива в сражението.[6][7] По това време негов четник е Иван Хаджиниколов Стефанов (1879-?), родом от Стара Загора.[8]

В град Демир Капия е издигнат паметник на Самарджиев.[9]

ГалерияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Кратка биография на Петър Семерджиев
  2. а б Антовъ, Христо п. Кратки биографически бѣлѣжки въ паметь на заслужилитѣ дѣйци изъ Тиквешко. София, Издание на Тиквешкото Благотв. Братство - София, Кооперативна печатница „Франклинъ“, 1925. с. 8.
  3. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 416.
  4. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.36
  5. Тодоров, Коста. Изповедта на една луда балканска глава, Изток-Запад, София, 2012, стр. 19 – 24.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 147.
  7. Енциклопедия България, том 6, Издателство на БАН, София, 1988.
  8. Цветков, Марио и др. Искри от жертвената клада на Македония и Тракия. София, ВМРО-СМД, 2005. с. 72. Архив на оригинала от 2014-04-29 в Wayback Machine.
  9. Стратегија за развој на туризмот во Општина Демир Капија 2020-2024. с. 22. (на македонска литературна норма)
  10. Динев, Ангел. Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.83.