Отваря главното меню

Петър Самарджиев

български революционер
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българският революционер. За българския политик вижте Петър Семерджиев.

Петър (Пешо) Самарджиев е български революционер, тиквешки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Петър Самарджиев
български революционер
Петър Самарджиев, около 1903 г. Фото Димитър Карастоянов
Петър Самарджиев, около 1903 г. Фото Димитър Карастоянов

Роден
Починал
Подпис Petar Samardzhiev Signature (vectorized).svg
Петър Самарджиев в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Четата на Самарджиев (в средата отпред). Васил Пачеджиев е първи на първия ред. Герасим Огнянов е първи на втория ред, приклекнал. Атанас Дачев е трети на втория ред. Коста Тодоров е трети на третия ред.

Самарджиев е роден през 1877 в тиквешката паланка Неготино. Учи в началното училище в родния си град и после учи в Самоковското железарско училище, където става член ВМОРО и влиза в тайния революционен кръжок „Трайко Китанчев“, начело с Никола Дечев. През 1901 — 1902 година е четник на Михаил Апостолов - Попето и Христо Чернопеев.

През Илинденско-Преображенското въстание Самарджиев е войвода на тиквешката чета в отряда на Чернопеев и се сражава при село Витоша и при Ново село, Кочанско. След поражението на въстанието е тиквешки околийски войвода. Делегат е на Прилепския конгрес на ВМОРО през май 1904 година.

В началото на юни 1905 година Самарджиев отново навлиза в Македония с чета, която се състои от Коста Тодоров (секретар), братята Ангел и Йордан, Васил Пачеджиев от Баня, Гюро, Василев, Бишеков. По-късно към четата на Самарджиев се присъединяват и войводата Душо Желев, чиято чета е разбита, както и четата на войводата Христо Симеонов. Самарджиев действа няколко месеца в Струмишко и Тиквешко и на няколко пъти участва в сблъсъци с османски военни части. Самарджиев залавя между Неготино и Кавадарци тиквешкия каймакамин албанеца Ибрахим ага и го обесва, за което получава задочна смъртна присъда от военния съд в Солун и е обявена награда от 500 лири за главата му. През зимата се завръща в България.[2]

На 21 юни 1906 година Самарджиев попада в засада на османски войски между селата Петрово, Дрен и Клисура в местността Преслапот и загива в сражението.[3][4] По това време негов четник е Иван Хаджиниколов Стефанов (1879-?), родом от Стара Загора.[5]

ГалерияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Кратка биография на Петър Семерджиев
  2. Тодоров, Коста. Изповедта на една луда балканска глава, Изток-Запад, София, 2012, стр. 19 – 24.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 147.
  4. Енциклопедия България, том 6, Издателство на БАН, София, 1988.
  5. Цветков, Марио и др. Искри от жертвената клада на Македония и Тракия. София, ВМРО-СМД, 2005. с. 72.
  6. Динев, Ангел. Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.83.