Уикипедия

Енидже Вардар

(пренасочване от Ениджевардар)
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за населеното място. За тютюневата фабрика вижте Енидже Вардар (Плевен).

Ениджѐ Ва̀рдар или Па̀зар[2] (срещат се и формите Ениджѐвардар или Йениджѐ Ва̀рдар, на гръцки: Γιαννιτσά, Яница, до 1926 година Γενιτσά, Йеница,[3]на турски: Yenice, Йенидже или Vardar Yenicesi, Вардар Йениджеси) е град в Егейска Македония, Гърция, главен град на дем Пела в административна област Централна Македония.

Енидже Вардар
Γιαννιτσά
Старата митрополия „Света Богородица“
Старата митрополия „Света Богородица“
Енидже Вардар
40.7962° с. ш. 22.4145° и. д.
Енидже Вардар
Централна Македония
40.7962° с. ш. 22.4145° и. д.
Енидже Вардар
Гърция
40.7962° с. ш. 22.4145° и. д.
Енидже Вардар
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пела
Географска област Солунско поле
Надм. височина 42 m
Население 29 789 души (2011 г.)
Покровител Светите апостоли Петър и Павел[1]
Пощенски код 581 00
Телефонен код 23820-2
Официален сайт www.giannitsa.gr
Енидже Вардар в Общомедия

Етимология на иметоРедактиране

Наименованието на града идва от турски език. Йенидже-и Вардар означава буквално "новичък град в областта Вардария", или долината на река Вардар, така, както Йенидже Карасу прилежи към река Места (Карасу). Българското наименование на града е "Па̀зар" , което обяснява функцията му на основно тържище за заобикалящите го в миналото български села, а гръцкото име на града Яница е преиначена форма на турското.[4]

ГеографияРедактиране

Енидже Вардар е разположен в северозападния край на Солунското поле, или Пазарското поле, оформено след пресушаването на Ениджевардарското езеро (Пазарското езеро, или Гьольот), в южното подножие на планината Паяк (Пайко).

ИкономикаРедактиране

През XIX век и началото на XX век градът е каймакамлък, а Ениджевардарско обхваща 70 села (6 мюсюлмански села, 3 смесени, едно арумънско и останалите български), предимно чифлигарски. Районът е предимно земеделски, като в миналото и днес в него се отглеждат зърно, ечемик, овес, царевица, сусам, памук и бостан. От пресушеното блато се добивала риба и се правели рогозки от папур, като цялата стока се продавала на пазарите в Солун.[5]

В XIX век градът е важен търговски център в Османската империя, но поради честите епидемии от малария Енидже Вардар запада икономически. През 1894 година е пусната в експлоатация железопътната линия Солун – Битоля, която обаче заобикаля Енидже Вардар и допълнително го изолира.

ИсторияРедактиране

Ранна историяРедактиране

Районът на Ботиая в Долна Македония е обитаван още от Бронзовата епоха, вероятно от VII-VI век пр. Хр. В близост до съвременния град Енидже Вардар се намират руините на античните македонски градове Кирос и Пела, мраморни масиви от които са използвани за строежа на новия град. След Македонските войни областта, известна вече като Ематия, влиза в границите на Римската империя, откъдето минава важният път Виа Егнация, а след разделянето на империята попада в пределите на Източната римска империя. Последователно като федерати на империята там са заселвани визиготи, остготи, славяни и в по-късно време вардариоти. В района през Средновековието е бил разположен и митрополитският център от Първото българско царство Сланица, най-вероятно това е отстоящото на 5 km селище Вехти Пазар (Сланик) или Постол (Пела).[6]

В Османската империяРедактиране

  Основни статии: Ениджевардарска българска община и Ениджевардарска гръцка община
 
Реставрираният мавзолей на Евренос бей

Енидже Вардар е наново основан град след османското нашествие, вероятно между 1383 – 1387 година и става престолен град на Евренос бей и неговите наследници. Дълго време е населен само от турци, които го превръщат в главно културно, религиозно и търговско средище в Османската империя.[7]

През 1519 година населението вече се състои от 1077 ханета мюсюлмани, 25 ханета християни и 44 ханета евреи. Преброяванията от 1528, 1542, 1568/70 година дават съответно 580, 622, 791 ханета мюсюлмани и 24, 37, 63 ханета християни. В 1691/4 година християнските ханета са 589, а в 1697 година – 350 ханета.[8]

В XVI век обликът на града е променен и посетилият го през 1590 година венецианец Лоренцо Бернардо пише:

„ Тук живеят българи и мостът на Вардара е граница между България и Тесалия. Съвсем близо до моста има една къща, от която излезе една млада българка и ни предложи безквасен хляб.[9] “

В първата половина на XIX век в Енидже Вардар няма християнска църква и православното население се черкува в „Свети Атанасий“ в Пилорик. Султанският ферман за построяване на църквата „Успение Богородично“ е получен трудно в 1858 година след Хатихумаюна от 1856 година, тъй като Енидже Вардар е свещен град за мюсюлманите. С труда на местните жители храмът е завършен в 1860 година.[10]

Английските пътешественички Джорджина Макензи и Аделина Ърби посещават в 1863 година Енидже Вардар и пишат:

„ Енидже Вардар наброява около шест хиляди къщи – половината български, половината турски... Както в околността и тук християните са славяни. Единствените гърци са учителят и владиката. Първенците използват гръцкия език в търговията, но нито една жена не го знае. Колкото до католическата пропаганда, двама български свещеници-униати сега служат в една стая, но се строи нова църква.[11] “
Дописка от Енидже Вардар до вестник „Гайда“ за откриване на българско училище в 1864 г.[12]

ЕНИДЖЕ-ВАРДАР (Македония, Воденска епархия). – Слава Богу шо се отвори на Енидже училище да си пееме по бугарски и да си служиме на църквата по язикют ни...

Воденицкиут владика кир Никодимос ного са мъчи да не ощава да си пееме по бугарцки, ама се напразно му испадна; мъ като виде инатут нему се чини и толко църно му са виде Енидже, сега има шес месеци шо недойдел, и му писа на питропот му поп Щатко сакилариос, кой сака за да даде владичина, нека даде, кой неки даде нека щон за назут, и толко му е мъчно и гърдо за бугарцки оти пееме. От Енидже като бегаше да не чуе по бугарцки та седише на Водин без гайле, и там фати да го файке форизмото оти бе форесувал кой пее по бугарцки. Оти и там воденци като се нагласиха неколко отидоха на Св. Гора на Илендар мънастир си земаха на вака едно поп булгарцки за духовник да биде на Водин, и му се молиа на кир Никодимос да го ощава попут да служи по булгарцки. Секак мани найде он, и като видео ти нема файда, му даде изин и фатия да си служат по бугарцки. От тай болнотия шо бегаше кир Никодимос му дойде на главата, и сега се издия от сърце...

Ценни пътеписни бележки за Енидже Вардар оставят още Ашик Мехмед (XVI в.), Евлия Челеби (XVII в.), Еспри-Мари Кузинери, Уилям Лийк, Едуард Лиър, Йохан Георг фон Хан, Емил Изамбер, Стефан Веркович, М. Ф. Карлова (XIX в.), Алфред Струк (XX в.) и други.

 
Енидже Вардар, рисунка на Едуард Лиър, 1851 г.
 
Революционният комитет в Енидже Вардар на 11 май 1906 г.
Членове
“
Първи ред, седнали, от ляво надясно: Димитър Карабашев, учител; Пенчо Кавракиров, учител от Солун; Григор Томов Фоцеларов от Енидже Вардар; Тома Костадинов Гърков от Енидже Вардар; Христо Сърбов Христов, шивач; Христо Пончанов (Чапоното), търговец от Енидже Вардар; Туфекчията; втори ред от ляво надясно: Христо Хаджи Койчев от Енидже Вардар, Антон Кривото от Енидже Вардар; Пампулов, председател на комитета, учител от Кюстендил; Михаил Каяфов, търговец от Енидже Вардар; трети ред отляво: Петър Генчанов, търговец от Енидже Вардар; Иван Тенекеджията, търговец от Енидже Вардар; Митцо Петров Шемов, учител от Енидже Вардар; Иван Христов Мандалчев, търговец от Енидже Вардар; Иван Хаджи Костов, учител от Енидже Вардар; Тодор Никезов, учител от Енидже Вардар; Михаил Кожухаров, файтонджия от Енидже Вардар
 ”

Движението за Българско възраждане в града е оглавено от поп Димо, който обаче поради преследване от страна на митрополит Никодим е принуден да приеме униатството. Униатското движение в града първоначално е във възход, но скоро заглъхва и повечето български семейства се връщат в православието. Нов удар върху българското движение е и затварянето и последвалата смърт на българския лидер Хаджи Тоде, наклеветен пред властите от владиката Никодим.[13] По-късно е създадена Ениджевардарската българска църковна община. Сред ръководителите на българската общност са и Петър Пожарлиев, Тодор Касап, Иван Караиванов, Хаджи Дионисий и други.[14]

 
Католическата църква „Св. св. Петър и Павел“

В дописка на вестник „Македония“ от Енидже Вардар от 1867 година по униатския въпрос се казва:

„ Долоподписаните соединени Българи жители на Вардарска околия, или на старата Македонска престолнина „Бела“ по турски денеска „Енидже Вардар“ по църковното отделение Воденска епархия... Толко годишното неучение и простота дотолко беше соборила духът на Македонските Българи, щото, като обаяни се пазеха от народни мисли да споменат, колко повеке да примат и да се захванат за народнийт извор. Колко обаче и да беха духом паднати... созидал друга църква Българска, Святих Апостол Петра и Павла, в която първ път са испела служба на народнийт ни язик, и Българско училище, в което пак почна да се предава Кирило-Методиевото наречие...[15] “

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Йенидже (Yénidjé), Воденска епархия, живеят 2400 гърци.[16] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Енидже Вардар:

„ Пазар (на турски Енидже), главният град на каазата Лука, е разположен в много плодородна местност. Жителите му са отчасти мюсюлмани, отчасти християни, но и едните и другите по националност са българи.[17] “

На австрийската военна карта градът е отбелязан като Йенидже Вардар (Яница) (Jenidže Vardar (Janica), а на картата на Кондоянис е отбелязан като Яница (Γιανιτσά), смесено селище. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Йеница (Γενιτσά) е има около 800 мюсюлмански и 400 християнски семейства.[18] Според Рихард фон Мах Йенидже-Вардар в християнската си част е български град с около 6 000 българи жители, а тази част от Ениджевардарска кааза, която влиза във Воденската епархия има 5 136 българи екзархисти, 11 272 българи патриаршисти, 120 българи сърбомани, 520 българи католици и 80 българи протестанти, както и петима гърци. Пак там има 2 български класни училища и 10 основни училища с 20 учители и 760 ученици, 2 класни и 22 основни гръцки училища с 30 учители и 746 ученици, 1 класно и две основни сръбски училища с 6 учители и 49 ученици, както и 2 основни католически училища с 4 учители и 49 ученици[19]

 
Български учители в Енидже Вардар в 1905 година

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Енидже Вардаръ (Пáзаръ) брои 9599 жители от които 4000 българи, 5100 турци, 25 гърци, 24 власи, 90 евреи, 300 цигани и 60 разни.[20] Българското население е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Йенидже Вардар (Yenidje Vardar) има 2800 българи екзархисти, 2800 българи патриаршисти гъркомани, 240 българи патриаршисти сърбомани, 320 българи униати, 80 българи протестанти и 5 гърци. В града работят основно и прогимназиално българско училище, четири основни и едно прогимназиално гръцко, основно сръбско и основно и прогимназиално българско протестантско училище.[21]

Българските търговци в Енидже Вардар се организират в еснафи: шивашки, самарджийски, кожухарски, юрганджийски, бояджийски, басмаджийски и най-многобройния бакалски с 13 души. Сред по-известните търговци в града са Васил и Гоше Сомуренчеви, Никола Кундурджиев, Атанас Гьорчев, Нако Дуванджиев, Нако Чупаринов, Димо Ментов, Дионис, Мичо Попставрев и други. Представителни са двата магазина за платове и тези за стъкларски изделия, към които има четири големи склада за стъкло. Кочо Лушев притежава ресторант с прилежащ хотел, а Васо Кусиколчев има гостилница.[22]

 
Ениджевардарската часовникова кула

В началото на XX век Ениджевардарско, главно в Ениджевардарското езеро и Паяк планина, става поле на сражения между Вътрешнатата македоно-одринска революционна организация и войските на Османската империя. В града е основан гръцки революционен комитет, подпомагащ гръцката въоръжена борба в района на Ениджевардарското езеро срещу българските чети, начело с Апостол Петков. В комитета влизат Антон Касапов (Андонис Касапис, председател), поп Димитър Икономов (Димитриос Иконому, секретар), Христо Даскалов (Христос Дидаскалу, касиер), като всички са убити от дейци на българския комитет. В 1903 година е убита дъщерята на Касапов Велика Рома в Пилорик, в 1904 година – самият той, в 1907 г. – Даскалов край Гюпчево, а в 1909 година поп Димитър в Бабяни. Убити са и Христо Хаджидимитров (Христос Хадзидимитриу) на 17 юли 1905 г. на пазарния площад на града, Дионисис Самоладас в 1904 г., Аристид Дуванджиев (Аристидис Дувандзис) и Дионисис Цакмакис в 1905 г., Яни Карабатаков (Янис Карабатакис) с племенницата му, Ставри Миджуров (Ставрос Мидзурис), Атанас Икономов (Атанасиос Иконому) и Атанас Органджиев (Атанасиос Органдзис) в 1906 г.[23][24]

През юли 1908 година Младотурската революция в града е обявена от Кемал Мустафа паша.[25] В същата година католически монахини мисионерки отварят дома „Св. Йосиф“ и училище към него в Енидже Вардар.[26] В 1909 година кметовете на махалите Горна, Бучава, Лала бей, Джумра и Зеир изпращат телеграма до председателя на Османския парламент чрез Съюза на българските конституционни клубове, в което искат връщане на общинските имоти на екзархистите, които според тях са 660 къщи, а патриаршистите едва 70 къщи.[27]

Отчет на капитан Гоно Йотов за работата му в Ениджевардарско, 22 ноември 1909 г.[28]

Последно и най-важно от всички мои действия започнах действия в Яница с 50 гръцки семейства като начало срещу 800 български и други, които не липсваха от Яница, както и срещу реакция на някои от нашите [гърците]. Макар че имаше обаче реакция от нашите, успях да ги увелича на 230 за сметка на българите... Тази работа беше най-важната, защото имах да се боря не само срещу българите, но и срещу всички други народности в Македония, които не липсваха в Яница, а също така и срещу нашите, които не искаха свободата заради собствени интереси и по мое мнение те бяха и най-опасните.

 
Клеанти Симониду Гайтану, гръцка учителка в Енидже Вардар[29]

През септември 1910 година градът пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. На 11 септември целият град е блокиран от войска, за да бъде събрано оръжието и да бъде открита четата на Апостол войвода. Всякакво движение в града е преустановено. Начело на войската е берският каймакамин българинът Загоров. Българският архиерейски наместник Трайко Калайджиев е арестуван, като по-късно умира в затвора. Заместен е като български архиерейски наместник от отец Георги Шуманов.[30] Атанас Мандалчев е жестоко изтезаван. Арестувани са учителите Григор Гьошев, Атанас Лютвиев, Антон Димитров, Георги Иванов, гражданите Диме Торпанов, Дионис Некезов, Офил Саатчи, Стамко Попкочев, Божил Дамянли, Мами Трайков, Григор Сърбинов и много други. На 26 септември цялото мъжко население над 10 години е изведено на улицата и държано цял ден. Изтезавани са Божин Дамяни, Щерю Фуцилар, Хаджи Дионис, Митре Кехая, Петър Капиданов, Вангел Пожарлиев, Атанас Пожарлиев, Ваню Сурбут и Иван Атанасов.[31]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в града (Γιανετσά) има 600 мюсюлмани, 1100 екзархисти, 300 униати, 30 протестанти и 100 сърбомани.[18][32]

Според местния учител К. Кузманов в 1910 година в града има 1900 мохамедански къщи, 160 екзархийски, 630 патриаршистки, 40 униатски и 3 протестантски.[33]

В града през 1912 година е открита българска болница.[34] При избухването на Балканската война в 1912 година 74 души от Енидже Вардар са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[35] През ноември 1912 година в сражението при Енидже Вардар гърците нанасят окончателното поражение на османските сили в Егейска Македония, което довежда до падането на Солун. Вследствие на масиран артилерийски обстрел турската махала и казармата в града са опожарени.[36] По време на последвалата гръцка окупация е опожарен инвентарът на централното българско училище в Енидже Вардар.[37]

Пиърс О'Махони свидетелства:

„ Мохамеданската махала в гр. Енидже Вардар е била почти съвършено изгорена, въпреки че тоя градец да е бил окупиран от редовни гръцки войски.[38] “

В ГърцияРедактиране

По време на Балканската война в града влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Енидже Вардар попада в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език, мюсюлманска религия и турски език, християнска религия и цигански език, еврейска религия и испански език. Преброяването в 1913 година показва Йеница (Γενιτσά) като град с 3647 мъже и 3520 жени.[18] Част от българските му жители се изселват в България. Ликвидирани са 448 имота на жители, преселили се в България.[18] На 11 май 1914 г. по време на тържествената служба в чест на Св. св. Кирил и Методий в униатската църква в униатската църква „Св. св. Петър и Павел“ в Енидже Вардар войска и жандармерия от олтара арестуват свещениците Йероним Стамов, Атанас Бабаев и Траян Калинчанов заедно с тримата униатски учители и 22 миряни. 16 от тях начело със свещениците и учителите са затворени в Бер и обвинени в извършване на молебен за цар Фердинанд, служене на църковнославянски, преподаване на български и поддържане на връзки с ВМОРО. След три месеца Стамов е експулсиран в Сърбия, Траян Калинчинов е заточен в Солун, а на Бабаев е позволено да се върне в Енидже Вардар. Под силния натиск постепенно местните униати са принудени да сменят народността и вярата си.[39][40]

По време на Първата световна война в града са разположени френски войски, ръководени от военния комендант Пиер Жан Франсоа Фуркаде.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Пазар има има 1000 къщи християни славяни, 1200 турци и 60 цигани мохамедани.[41]

През 1924 години мюсюлманските жители се изселват в Турция, а българите - в България, където създават Ениджевардарско–Гумендженското благотворително братство. По официални данни в България се изселват 1887 души, заселени по Черноморието, Станимашко и във Воден, Пловдивско.[42] На тяхно място са заселени гърци бежанци от Мала Азия, Източна Тракия, Понт и Кавказ.[42] В 1928 година Йеница (Γενιτσά) е представен като смесено местно-бежанско селище с 1390 бежански семейства и 4877 жители общо.[18][43] В 1926 година градът е прекръстен от Йеница (Γιενιτσά) на Яница (Γιαννιτσά).[18] Същата година в града е основана Ениджевардарската и Гумендженска епархия, закрита по-късно през 1932 година, когато е присъединена към Воденската и Пелска митрополия.[44]

През Втората световна война градът е в германската окупационна зона и в него е образуван български акционен комитет начело с Георги Каяфов,[45][46] а сетне и подразделение на Централния българомакедонски комитет.[47] В града се формира дружество на Солунския български клуб, с ръководители Георги Янкулов, Перикъл Гюпчанов, Христо Панайотов и Георги Каяфов.[48] Георгиос Пулос в сътрудничество с немския фелдфебел Фридрих Шуберт и ръководената от него „Тагмата Асфалияс“ на 15 септември в Енидже Вардар убива 103 души,[49][50] сред които кмета на града Томас Мангриотис и членове на Централния българомакедонски комитет.

През лятото на 1946 година Мирка Гинова е арестувана и отведена в Енидже Вардар, където е осъдена на смърт и разстреляна. През Гръцката гражданска война (1946 – 1949) гръцките власти в Енидже Вардар и района убиват 48 души, 9 жени са изнасилени, 810 арестувани, от които 430 са осъдени, а 115 са интернирани. Бити са около 1 000 жители, един е измъчван, 268 къщи са изгорени, а други 10 ограбени.[51]

Според статистиката на Народоосвободителния фронт от 1947 година около половината от жителите на града са местни.[42]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 7167[42][52] 7850[42] 9128[42] 12964[42] 16640[42] 19693[42] 18151[42] 21082[42] 22504[42] 26364 29789

Градът е голям център на изкупуване и преработка на земеделска продукция от богатата околия.[42]

КварталиРедактиране

  • Център
  • Св. Георги
  • Св. Параскева
  • Сфегия
  • Синикизмос
  • Митрополия
  • Св. Константин
  • Цали (Неа Трапезунда)
  • Филипио
  • Капсали
  • Стария пазар (Палия агора)

Бивши махалиРедактиране

  • Горна или Варош
  • Бучава
  • Джумра
  • Долна
  • Поройска
  • Киркаловска[53]
  • Мюсюлмански махали: Хисар шах бей, Хаси Огурлу, Лафа юсюф бей, Хаси Мустафа, Хаси Рисул, Завие, Сами-и-Кебир (Голямата джамия), Хазине (Хазна), Якуб бей, Хамидие[54]

ЗабележителностиРедактиране

ЦърквиРедактиране

 
Старата българска църква „Св. св. Кирил и Методий“, днес „Св. св. Константин и Елена“

През 1860 година се освещава първата православна църква в града „Успение Богородично“. През 1862 година в Енидже Вардар се отваря католическа църква, в която литургиите се четат на български език. Първата света литургия се чете през 1865 година в новия храм „Свети апостоли Петър и Павел“. Поп Димо предоставя за строежа собствен терен, намиращ се в българския квартал Варош. Храмът се изгражда с помощта на парични дарения, най-голямото от които е в размер на 3000 златни турски лири, отпуснати от Българския апостолически викариат в Цариград. Освещаването на храма се извършва на 9 октомври (21 октомври нов стил) 1866 година. Дълго време той е и място, където се разпространява сред населението българска литература.

Българската църква е построена през 1908 година и носи името „Св. св. Кирил и Методий“. След влизането на града в Гърция е преименувана на „Св. св. Константин и Елена“ и съществува и днес под това име. Усилието на Българската екзархия да построи тази църква е описано от гръцкия архиерейски епитроп Мелетий:

„ на 5 март 1906 година тукашните българи осветиха мястото, избрано за градеж на българската църква. След намесата ми, каймакаминът с помощта на полицията забрани на българите да поставят основния камък в темелите.[55] “

Най-голяма е църквата „Свети Георги“, строена между 1948 – 1957 година, а най-нови са „Св. св. Петър и Павел“ и „Света Екатерина“ от 1972 година.[56]

Османски сградиРедактиране

 
Евренос бей хамам

Най-монолитната сграда от Османския период е джамията Искендер бей джамия. Друга оцеляла джамия е Шейх Илахи джамия, запазено е минарето на джамията на улица „Милтиадис“, а друга джамия е обърната в църквата „Света Параскева“. Запазени са две обществени бани – Евренос бей хамам и Шейх Илахи хамам, и частично трета - Ахмед бей хамам. Така също един Мектеб (начално училище) и часовникова кула. В града е запазен мавзолеят на Евренос бей, който в XIX век е цялостно преустроен. Също така е реставрирана неокласическата жилищна сграда Еминбегова къща и няколко складови сгради от XIX век.[57]

Музеи и паметнициРедактиране

В града се намира исторически и етнографски музей, както и Ениджевардарски военен музей. Така също има паметници на Филип II Македонски в парк „Филипио“, на Александър III Македонски в центъра на града от 2009 година, Черната статуя на загиналите във войните на Гърция от 1926 година[58] и паметник на убитите на 14 септември 1944 година от „Тагмата Асфалияс“.

МедииРедактиране

В Енидже Вардар се издават седмичния вестник Гласът на Пела (Ο λόγος της Πέλλας) и ежедневника Яница (Γιαννιτσά), излъчва се телевизия Pella TV, а работят интернет порталите Pella24, Pellanet, Giannitsa City news и Logos Pellas.

СпортРедактиране

Футболният отбор на Енидже Вардар е Анагениси Енидже Вардар, създаден през 1961 година. Играе мачовете си на Ениджевардарския общински стадион. В близост до града има мотокрос писта в подножието на Паяк планина и клуб за кану-каяк на река Колудей.

ЛичностиРедактиране

  Основни статии: Ениджевардарци и Кметове на Енидже Вардар

Сред известните жители на Енидже Вардар са османските поети Каялъ и Агехъ, българските революционери Тома Пожарлиев и Иван Пожарлиев, Борис Мокрев – български политик и кмет на Търново, просветните дейци Димитър Тъпков, Димитриос Барлаутас и други.

ГалерияРедактиране

  • Статуя на Александър III Македонски

  • Черната статуя

  • Филип II Македонски

  • Площад „Гоно Йотов“

Побратимени градовеРедактиране

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά. // Fouit.gr. Посетен на 2 януари 2018. Архив на оригинала от 2018-01-29 в Wayback Machine.
  2. ↑ Бабев, Иван. Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 687.
  3. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  4. ↑ Христосков, Радослав. Крепостите на Енидже Вардар в пътеписа на Евлия Челеби – „просто легенда“ или наследство от Античността и Средновековието. // „Македонски преглед“ XLІI (1). София, МНИ, 2019. с. 43.
  5. ↑ Кънчов, В. Една расходка по Солунско, в: Книжици за прочит, Книга II, Солун, 1889, с.59-60
  6. ↑ Христосков, Радослав. Крепостите на Енидже Вардар в пътеписа на Евлия Челеби – „просто легенда“ или наследство от Античността и Средновековието. // „Македонски преглед“ XLІI (1). София, МНИ, 2019. с. 41 – 42,44, 47 – 48.
  7. ↑ M. Kiel, „Yenice-i Vardar. A forgotten Turkish cultural center in Macedonia of the 15th and 16th century“, Studia Byzantina et Neohellenica Neerlandica 3 (1971): 311 – 316.
  8. ↑ Kotzageorgis, Ph.New Towns and Old Towns in the Ottoman Balkans. Two case studies from Northern Greece.–In: Festschrift in Honor of Ioannis P. Theocharides. Studies on the Ottoman Empire and Turkey, Istanbul, 2014, p. 286.
  9. ↑ Илюстрация Илинден, 1938, бр. 91, стр. 12.
  10. ↑ Αποστολίδου, Γεσθημανή. Τα Γιαννιτσά ... χθες και σήμερα. // с. 38. Посетен на 16 януари 2020 г.
  11. ↑ Макензи, Джорджина М., Аделина П. Ърби. Пътувания в славянските провинции на Европейска Турция. София, Издателство на Отечествения фронт, 1983. с. 81.
  12. ↑ „ЦДА, ф. 1887К, оп. 1, а.е. 501, л. 383; В. „Гайда“, г. 2, № 5, 10 август 1864 г.“, архив на оригинала от 4 септември 2014, https://web.archive.org/web/20140904123929/http://www.archivesforbalkans.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0037&n=000016&g=, посетен 4 септември 2014 
  13. ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 187.
  14. ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 36.
  15. ↑ Иванов, Йордан. „Българите в Македония“, Държавна печатница, 1915, стр. 187 – 188 [1]
  16. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
  17. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 111. (на руски)
  18. ↑ а б в г д е Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927. // lithoksou.net. Посетен на 14 юли 2019 г.
  19. ↑ Мах, Рихард фон. Балкански работи, изд. Весела Люцканова, София, 2002, с.152-159
  20. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
  21. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102 – 103. (на френски)
  22. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 51-53.
  23. ↑ Ο Μακεδονικός Αγώνας και η λίμνη των Γιαννιτσών
  24. ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 123. (на гръцки)
  25. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.217
  26. ↑ Иванов, Николай. Франция и училищата на лазаристи, възкресенци и сестрите йосифинки в Османската империя (Македония и Тракия) от средата на XIX в. до Балканските войни (1912-1913). // „Македонски преглед“ XLІI (2). София, МНИ, 2019. с. 80.
  27. ↑ Билярски, Цочо. Институтът за национална история в Скопие и македонската част от смесената българо-македонска комисия се ръководи от утвърден измамник и фалшификатор. Нови щрихи към образа на проф. Драги Георгиев., www.sitebulgarizaedno.com
  28. ↑ Παπαλαζάρου, Ιωάννης. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών : Γκόνος Γιώτας „Το στοιχειό του βάλτου“. Γιαννιτσά, Ιστορική – Λαογραφική Εταιρεία „Φίλιππος“, 2007. с. 95.
  29. ↑ Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα. // Посетен на 1 март 2013 г..[неработеща препратка]
  30. ↑ Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 430.
  31. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 25, 9 октомври 1910, стр. 3.
  32. ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  33. ↑ Царева, Юл. Град Енидже Вардар в началото на XX век, сп. „Македонски преглед“, 1998, год. XXI, с.147
  34. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 50.
  35. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 846.
  36. ↑ Бабев, Иван. Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 451.
  37. ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, София 1996, стр. 109.
  38. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.171
  39. ↑ Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878–1989). Историческо изследване. София, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2002. с. 95. Посетен на 24 октомври 2015. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
  40. ↑ Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912 - 1919 година. // Исторически преглед 65 (1-2). София, Институт по история при БАН, 2009. с. 95.
  41. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 28. (на сръбски)
  42. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 69. (на македонска литературна норма)
  43. ↑ „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  44. ↑ Πριν και Mετά την Aπελευθέρωση. // www.ypodomi.com. Посетен на 20 февруари 2018.
  45. ↑ Мичев, Добрин. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г., МНИ, София, 1995, с.44
  46. ↑ Даскалов, Георги. Участта на българите в Егейска Македония, 1936 – 1946, Политическа и военна история, София, 1999, с.279
  47. ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  48. ↑ Христосков, Радослав. Националните борби на българите в Енидже Вардар и гръцкият гнет (по спомени на Георги Каяфов). // „Македонски преглед“ XLІI (3). София, МНИ, 2019. с. 133-150.
  49. ↑ Mark Mazower, Inside Hitler's Greece. The Experience of Occupation, 1941 – 44, (Greek translation), Athens: Αλεξάνδρεια, 1994(1993), pp. 365 – 9.
  50. ↑ GEDENKORTE EUROPA 1939 – 1945, www.gedenkorte-europa.eu
  51. ↑ Aegean Macedonians Address To UNHCR, vmacedonia.com
  52. ↑ Anastassios Hadjicrystallis – Consultant and developer of Internet and cell phone technology services.. Εργαστήριο Δημογραφικών και Κοινωνικών Αναλύσεων Πανεπιστημίου Θεσσαλίας – Εργο e-Demography – Εκδόσεις ΕΛΣΤΑΤ – Απογραφές – 1928. // Посетен на 13 January 2016.
  53. ↑ Царева, Юл. Град Енидже Вардар в началото на XX век, сп. „Македонски преглед“, 1998, год. XXI, с.141
  54. ↑ Δημητριάδη, Βασ. Οι συνοικίες και οι δρόμοι των Γενιτσών κατά τα τέλη του 19ου αιώνα. Μακεδονικά, Τόμ. 15, с.4
  55. ↑ Χατζής, Χρ. Γιαννιτσά - Ιστορική επισκόπηση, Γιαννιτσά, 2003
  56. ↑ Αποστολίδου, Γεσθημανή. Τα Γιαννιτσά ... χθες και σήμερα. // с. 43-44. Посетен на 16 януари 2020 г.
  57. ↑ Γιαννιτσά - η πρωτεύουσα του κάμπου. // Τσακήλι. Посетен на 12 септември 2016.
  58. ↑ Το Ηρώο των Γιαννιτσών, www.giannitsa.gr
  59. ↑ Οι αδελφοποιήσεις της Λάρνακας, www.larnaka.org.cy
  60. ↑ Grecia e Magna Grecia: incontro Giannitsa e Crotone
  61. ↑ - - - CTNow.com. // Посетен на 13 January 2016. Архив на оригинала от 2013-12-24 в Wayback Machine.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Енидже_Вардар&oldid=11143928“.