Отваря главното меню
Уикипедия

Енидже Вардар

(пренасочване от Ениджевардар)
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за населеното място. За тютюневата фабрика вижте Енидже Вардар (Плевен).

Ениджѐ Ва̀рдар или Па̀зар[2] (срещат се и формите Ениджѐвардар или Йениджѐ Ва̀рдар, на гръцки: Γιαννιτσά, Яница, до 1926 година Γενιτσά, Йеница[3], на турски: Yenice, Йенидже или Vardar Yenicesi, Вардар Йениджеси) е град в Егейска Македония, Гърция, главен град на дем Пела в административна област Централна Македония.

Енидже Вардар
Γιαννιτσά
Старата митрополия „Света Богородица“
Старата митрополия „Света Богородица“
Енидже Вардар
40.7962° с. ш. 22.4145° и. д.
Енидже Вардар
Централна Македония
40.7962° с. ш. 22.4145° и. д.
Енидже Вардар
Гърция
40.7962° с. ш. 22.4145° и. д.
Енидже Вардар
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пела
Географска област Солунско поле
Надм. височина 42 m
Население 26 296 души (2001)
Покровител Светите апостоли Петър и Павел[1]
Пощенски код 581 00
Телефонен код 23820-2
Официален сайт www.giannitsa.gr
Енидже Вардар в Общомедия

Етимология на иметоРедактиране

Наименованието на града идва от турски. Йенидже-и Вардар означава буквално новичък град в областта Вардария или долината на река Вардар, така както Йенидже Карасу прилежи към река Места (Карасу). Българското наименование на града е Пазар, което обяснява функцията му на основно тържище за заобикалящите го в миналото български села, а гръцкото име на града Яница е преиначена форма на турското.

ГеографияРедактиране

Енидже Вардар е разположен в северозападния край на Солунското поле или Пазарското поле, оформено след пресушаването на Ениджевардарското езеро (Пазарското езеро или Гьольот), в южното подножие на планината Паяк (Пайко). Енидже Вардар има население от 29 789 души (2011).

ИсторияРедактиране

Ранна историяРедактиране

Районът е обитаван още от Бронзовата епоха, вероятно от VII-VI в. пр. Хр. В близост до съвременния град Енидже Вардар се намират руините на античните градове Кирос и Пела, мраморни масиви от които са използвани за строежа на новия град. В района през Средновековието е бил разположен и митрополитският център от Първото българско царство Сланица, най-вероятно това е отстоящото на 5 km селище Вехти Пазар (Сланик) или пък Постол (Пела).[4]

В Османската империяРедактиране

 
Реставрираният мавзолей на Евренос бей

Енидже Вардар е наново основан град след османското нашествие, вероятно между 1383-1387 година и става престолен град на Евренос бей и неговите наследници. Дълго време е населен само от турци, които го превръщат в главно културно, религиозно и търговско средище в Османската империя.[5]

През 1519 година населението вече се състои от 1077 ханета мюсюлмани, 25 ханета християни и 44 ханета евреи. Преброяванията от 1528, 1542, 1568/70 година дават съответно 580, 622, 791 ханета мюсюлмани и 24, 37, 63 ханета християни. В 1691/4 година християнските ханета са 589, а в 1697 година - 350 ханета.[6]

В XVI век обликът на града е променен и посетилият го през 1590 година венецианец Лоренцо Бернардо пише:

„ Тук живеят българи и мостът на Вардара е граница между България и Тесалия. Съвсем близо до моста има една къща, от която излезе една млада българка и ни предложи безквасен хляб.[7] “

Английските пътешественички Джорджина Макензи и Аделина Ърби посещават в 1863 година Енидже Вардар и пишат:

„ Енидже Вардар наброява около шест хиляди къщи – половината български, половината турски... Както в околността и тук християните са славяни. Единствените гърци са учителят и владиката. Първенците използват гръцкия език в търговията, но нито една жена не го знае. Колкото до католическата пропаганда, двама български свещеници-униати сега служат в една стая, но се строи нова църква.[8] “

Ценни пътеписни бележки за Енидже Вардар оставят още Ашик Мехмед (XVI в.), Евлия Челеби (XVII в.), Еспри-Мари Кузинери, Уилям Лийк, Едуард Лиър, Йохан Георг фон Хан, Емил Исамберт, Стефан Веркович, М. Ф. Карлова (XIX в.), Алфред Струк (XX в.) и други.

В дописка на вестник „Гайда“ от Енидже Вардар за откриване на българско училище от 1864 година се казва:

 
Енидже Вардар, рисунка на Едуард Лиър, 1851 г.
„ ЕНИДЖЕ-ВАРДАР (Македония, Воденска епархия). – Слава Богу шо се отвори на Енидже училище да си пееме по бугарски и да си служиме на църквата по язикют ни...

Воденицкиут владика кир Никодимос ного са мъчи да не ощава да си пееме по бугарцки, ама се напразно му испадна; мъ като виде инатут нему се чини и толко църно му са виде Енидже, сега има шес месеци шо недойдел, и му писа на питропот му поп Щатко сакилариос, кой сака за да даде владичина, нека даде, кой неки даде нека щон за назут, и толко му е мъчно и гърдо за бугарцки оти пееме. От Енидже като бегаше да не чуе по бугарцки та седише на Водин без гайле, и там фати да го файке форизмото оти бе форесувал кой пее по бугарцки. Оти и там воденци като се нагласиха неколко отидоха на Св. Гора на Илендар мънастир си земаха на вака едно поп булгарцки за духовник да биде на Водин, и му се молиа на кир Никодимос да го ощава попут да служи по булгарцки. Секак мани найде он, и като видео ти нема файда, му даде изин и фатия да си служат по бугарцки. От тай болнотия шо бегаше кир Никодимос му дойде на главата, и сега се издия от сърце...[9]

 “
 
Революционният комитет в Енидже Вардар
Членове
“
Първи ред, седнали, от ляво надясно: Димитър Карабашев, учител; Пенчо Кавракиров, учител от Солун; Григор Томов Фоцеларов от Енидже Вардар; Тома Костадинов Гърков от Енидже Вардар; Христо Сърбов Христов, шивач; Христо Пончанов (Чапоното), търговец от Енидже Вардар; Туфекчията; втори ред от ляво надясно: Христо Хаджи Койчев от Енидже Вардар, Антон Кривото от Енидже Вардар; Пампулов, председател на комитета, учител от Кюстендил; Михаил Каяфов, търговец от Енидже Вардар; трети ред отляво: Петър Генчанов, търговец от Енидже Вардар; Иван Тенекеджията, търговец от Енидже Вардар; Митцо Петров Шемов, учител от Енидже Вардар; Иван Христов Мандалчев, търговец от Енидже Вардар; Иван Хаджи Костов, учител от Енидже Вардар; Тодор Никезов, учител от Енидже Вардар; Михаил Кожухаров, файтонджия от Енидже Вардар
 ”

Движението за Българско възраждане в града е оглавено от поп Димо, който обаче поради преследване от страна на митрополит Никодим е принуден да приеме униатството. Униатското движение в града първоначално е във възход, но скоро заглъхва и повечето български семейства се връщат в православието. Нов удар върху българското движение е и затварянето и последвалата смърт на българския лидер Хаджи Тоде, наклеветен пред властите от владиката Никодим.[10] По-късно е създадена Ениджевардарската българска църковна община. Сред ръководителите на българската общност са и Петър Пожарлиев, Тодор Касап, Иван Караиванов, Хаджи Дионисий и други[11].

 
Католическата църква „Св. св. Петър и Павел“

В дописка на вестник „Македония“ от Енидже Вардар от 1867 година по униатския въпрос се казва:

„ Долоподписаните соединени Българи жители на Вардарска околия, или на старата Македонска престолнина „Бела“ по турски денеска „Енидже Вардар“ по църковното отделение Воденска епархия... Толко годишното неучение и простота дотолко беше соборила духът на Македонските Българи, щото, като обаяни се пазеха от народни мисли да споменат, колко повеке да примат и да се захванат за народнийт извор. Колко обаче и да беха духом паднати... созидал друга църква Българска, Святих Апостол Петра и Павла, в която първ път са испела служба на народнийт ни язик, и Българско училище, в което пак почна да се предава Кирило-Методиевото наречие...[12] “

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Йенидже (Yénidjé), Воденска епархия, живеят 2400 гърци.[13] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Енидже Вардар:

„ Пазар (на турски Енидже), главният град на каазата Лука, е разположен в много плодородна местност. Жителите му са отчасти мюсюлмани, отчасти християни, но и едните и другите по националност са българи.[14] “

На австрийската военна карта градът е отбелязан като Йенидже Вардар (Яница) (Jenidže Vardar (Janica), а на картата на Кондоянис е отбелязан като Яница (Γιανιτσά), смесено селище. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Йеница (Γενιτσά) е има около 800 мюсюлмански и 400 християнски семейства.[15]

 
Български учители в Енидже Вардар в 1905 година

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Енидже Вардар брои 9599 жители от които 4000 българи, 5100 турци, 25 гърци, 24 власи, 90 евреи, 300 цигани и 60 разни[16]. Българското население е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Йенидже Вардар (Yenidje Vardar) има 2800 българи екзархисти, 2800 българи патриаршисти гъркомани, 240 българи патриаршисти сърбомани, 320 българи униати, 80 българи протестанти и 5 гърци. В града работят основно и прогимназиално българско училище, четири основни и едно прогимназиално гръцко, основно сръбско и основно и прогимназиално българско протестантско училище[17].

Българските търговци в Енидже Вардар се организират в еснафи: шивашки, самарджийски, кожухарски, юрганджийски, бояджийски, басмаджийски и най-многобройния бакалски с 13 души. Сред по-известните търговци в града са Васил и Гоше Сомуренчеви, Никола Кундурджиев, Атанас Гьорчев, Нако Дуванджиев, Нако Чупаринов, Димо Ментов, Дионис, Мичо Попставрев и други. Представителни са двата магазина за платове и тези за стъкларски изделия, към които има четири големи склада за стъкло. Кочо Лушев притежава ресторант с прилежащ хотел, а Васо Кусиколчев има гостилница[18].

 
Ениджевардарската часовникова кула

В началото на XX век Ениджевардарско, главно в Ениджевардарското езеро и Паяк планина, става поле на сражения между Вътрешнатата македоно-одринска революционна организация и войските на Османската империя. В града е основан гръцки революционен комитет, подпомагащ гръцката въоръжена борба в района на Ениджевардарското езеро срещу българските чети, начело с Апостол Петков. В комитета влизат Антон Касапов (Андонис Касапис, председател), поп Димитър Икономов (Димитриос Иконому, секретар), Христо Даскалов (Христос Дидаскалу, касиер), като всички са убити от дейци на българския комитет. В 1903 година е убита дъщерята на Касапов Велика Рома в Пилорик, в 1904 година – самият той, в 1907 г. – Даскалов край Гюпчево, а в 1909 година поп Димитър в Бабяни. Убити са и Христо Хаджидимитров (Христос Хадзидимитриу) на 17 юли 1905 г. на пазарния площад на града, Дионисис Самоладас в 1904 г., Аристидис Дувандзис и Дионисис Цакмакис в 1905 г., Яни Карабатаков (Янис Карабатакис) с племенницата му, Ставри Миджуров (Ставрос Мидзурис), Атанас Икономов (Атанасиос Иконому) и Атанас Органджиев (Атанасиос Органдзис) в 1906 г.[19][20]

През юли 1908 година Младотурската революция в града е обявена от Кемал Мустафа паша[21]. На 22 ноември 1909 година гръцкият андартски капитан Гоно Йотов в свой доклад дава отчет за свършената от него работа в Ениджевардарско:

„ Последно и най-важно от всички мои действия започнах действия в Яница с 50 гръцки семейства като начало срещу 800 български и други, които не липсваха от Яница, както и срещу реакция на някои от нашите [гърците]. Макар че имаше обаче реакция от нашите, успях да ги увелича на 230 за сметка на българите... Тази работа беше най-важната, защото имах да се боря не само срещу българите, но и срещу всички други народности в Македония, които не липсваха в Яница, а също така и срещу нашите, които не искаха свободата заради собствени интереси и по мое мнение те бяха и най-опасните.[22] “
 
Клеанти Симониду Гайтану, гръцка учителка в Енидже Вардар[23]

През септември 1910 година градът пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. На 11 септември целият град е блокиран от войска, за да бъде събрано оръжието и да бъде открита четата на Апостол войвода. Всякакво движение в града е преустановено. Начело на войската е берският каймакамин българинът Загоров. Българският архиерейски наместник Трайко Калайджиев е арестуван, като по-късно умира в затвора. Заместен е като български архиерейски наместник от отец Георги Шуманов.[24] Атанас Мандалчев е жестоко изтезаван. Арестувани са учителите Григор Гьошев, Атанас Лютвиев, Антон Димитров, Георги Иванов, гражданите Диме Торпанов, Дионис Некезов, Офил Саатчи, Стамко Попкочев, Божил Дамянли, Мами Трайков, Григор Сърбинов и много други. На 26 септември цялото мъжко население над 10 години е изведено на улицата и държано цял ден. Изтезавани са Божин Дамяни, Щерю Фуцилар, Хаджи Дионис, Митре Кехая, Петър Капиданов, Вангел Пожарлиев, Атанас Пожарлиев, Ваню Сурбут и Иван Атанасов.[25]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в града (Γιανετσά) има 600 мюсюлмани, 1100 екзархисти, 300 униати, 30 протестанти и 100 сърбомани.[26][15]

Според Боривое Милоевич градът Пазар (Pazar) има 1000 къщи християни славяни, 1200 мюсюлмани турци и 60 мюсюлмани цитани.[15] Според местния учител К. Кузманов в 1910 година в града има 1900 мохамедански къщи, 160 екзархийски, 630 патриаршистки, 40 униатски и 3 протестантски.[27]

В града през 1912 година е открита българска болница[28]. При избухването на Балканската война в 1912 година 74 души от Енидже Вардар са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[29] През ноември 1912 година в сражението при Енидже Вардар гърците нанасят окончателното поражение на османските сили в Егейска Македония, което довежда до падането на Солун. Вследствие на масиран артилерийски обстрел турската махала и казармата в града са опожарени.[30] По време на последвалата гръцка окупация е опожарен инвентарът на централното българско училище в Енидже Вардар.[31]

Пиърс О'Махони свидетелства:

„ Мохамеданската махала в гр. Енидже Вардар е била почти съвършено изгорена, въпреки че тоя градец да е бил окупиран от редовни гръцки войски[32]. “

В ГърцияРедактиране

По време на Балканската война в града влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Енидже Вардар попада в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език, мюсюлманска религия и турски език, християнска религия и цигански език, еврейска религия и испански език. Преброяването в 1913 година показва Йеница (Γενιτσά) като град с 3647 мъже и 3520 жени.[15] Част от българските му жители се изселват в България. Ликвидирани са 448 имота на жители, преселили се в България.[15]

През 1924 години мюсюлманските жители се изселват в Турция и в града са заселени гърци бежанци. В 1928 година Йеница (Γενιτσά) е представен като смесено местно-бежанско селище със 1390 бежански семейства и 4877 жители общо.[33][15] В 1926 година градът е прекръстен от Йеница (Γιενιτσά) на Яница (Γιαννιτσά).[15]

През Втората световна война градът е в германската окупационна зона и в него е образуван български акционен комитет начело с Георги Каяфов[34][35], а сетне и подразделение на Централния българомакедонски комитет.[36] Георгиос Пулос в сътрудничество с немския фелдфебел Шуберт и ръководената от него „Тагмата Асфалияс“ на 15 септември в Енидже Вардар убива 103 души,[37][38] предимно членове на Български червен кръст и на Централния българомакедонски комитет.

Година Население
2011 31.983
2001 29.364
1991 22.504
1981 23.966
1971 21.188
1961 23.555
1951 20.187
1940 16.401
1928 12.785
1913 7.167[39]

ЗабележителностиРедактиране

ЦърквиРедактиране

 
Старата българска църква „Св. св. Кирил и Методий“, днес „Св. св. Константин и Елена“

През 1860 година се освещава първата православна църква в града „Успение Богородично“. През 1862 година в Енидже Вардар се отваря католическа църква, в която литургиите се четат на български език. Първата света литургия се чете през 1865 година в новия храм „Свети апостоли Петър и Павел“. Поп Димо предоставя за строежа собствен терен, намиращ се в българския квартал Варош. Храмът се изгражда с помощта на парични дарения, най-голямото от които е в размер на 3000 златни турски лири, отпуснати от българската уния в Константинопол. Освещаването на храма се извършва на 9 октомври (21 октомври нов стил) 1866 година. Дълго време той е и място, където се разпространява сред населението българска литература.

Българската църква е построена през 1908 година и носи името „Св. св. Кирил и Методий“. След влизането на града в Гърция е преименувана на „Св. св. Константин и Елена“ и съществува и днес под това име. Усилието на Българската екзархия да построи тази църква е описано от гръцкия архиерейски епитроп Мелетий:

„ на 5 март 1906 година тукашните българи осветиха мястото, избрано за градеж на българската църква. След намесата ми, каймакаминът с помощта на полицията забрани на българите да поставят основния камък в темелите. “

Най-голяма е църквата „Свети Георги“, строена между 1948 – 1957 година, а най-нова е „Св. св. Петър и Павел“ от 1972 година.

Османски паметнициРедактиране

Най-монолитната сграда от Османския период е джамията Искендер бей джамия. Друга оцеляла джамия е Шейх Илахи джамия, запазено е минарето на джамията на улица „Милтиадис“, а друга джамия е обърната в църквата „Света Параскева“. Запазени са две обществени бани - Евренос бей хамам и Шейх Илахи хамам, така също един Мектеб (начално училище) и часовникова кула. В града е запазен мавзолеят на Евренос бей, който в XIX век e цялостно преустроен.

Музеи и паметнициРедактиране

В града се намира исторически и етнографски музей, както и Ениджевардарски военен музей. Така също има паметници на Филип II Македонски в парк „Филипио“, на Александър III Македонски в центъра на града от 2009 година, Черната статуя на загиналите във войните на Гърция от 1926 година[40] и паметник на убитите на 14 септември 1944 година от „Тагмата Асфалияс“.

МедииРедактиране

В Енидже Вардар се издават седмичния вестник Гласът на Пела (Ο λόγος της Πέλλας) и ежедневника Яница (Γιαννιτσά), излъчва се телевизия Pella TV, а работят интернет порталите Pella24, Pellanet, Giannitsa City news и Logos Pellas.

СпортРедактиране

Футболният отбор на Енидже Вардар е Анагениси Енидже Вардар, създаден през 1961 година. В близост до града има мотокрос писта в подножието на Паяк планина и клуб за кану-каяк на река Колудей.

ЛичностиРедактиране

  Основна статия: Ениджевардарци

Сред известните жители на Енидже Вардар са османските поети Каялъ и Агехъ, българските революционери Тома Пожарлиев и Иван Пожарлиев, Борис Мокрев - български политик и кмет на Търново, просветните дейци Димитър Тъпков и Димитриос Барлаутас, андартският капитан Гоно Йотов и други.

ГалерияРедактиране

  • Статуя на Александър III Македонски

  • Черната статуя

  • Филип II Македонски

  • Площад „Гоно Йотов“

Побратимени градовеРедактиране

Външни препраткиРедактиране

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά. // Fouit.gr. Посетен на 2 януари 2018.
  2. ↑ Бабев, Иван. Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 687.
  3. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Γενιτσά -- Γιαννιτσά
  4. ↑ Христосков, Радослав. Крепостите на Енидже Вардар в пътеписа на Евлия Челеби – „просто легенда“ или наследство от Античността и Средновековието. // „Македонски преглед“ XLІI (1). София, МНИ, 2019. с. 41-42,44, 47-48.
  5. ↑ M. Kiel, "Yenice-i Vardar. A forgotten Turkish cultural center in Macedonia of the 15th and 16th century", Studia Byzantina et Neohellenica Neerlandica 3 (1971): 311-316.
  6. ↑ Kotzageorgis, Ph.New Towns and Old Towns in the Ottoman Balkans. Two case studies from Northern Greece.–In: Festschrift in Honor of Ioannis P. Theocharides. Studies on the Ottoman Empire and Turkey, Istanbul, 2014, p. 286.
  7. ↑ Илюстрация Илинден, 1938, бр. 91, стр. 12.
  8. ↑ Макензи, Джорджина М., Аделина П. Ърби. Пътувания в славянските провинции на Европейска Турция. София, Издателство на Отечествения фронт, 1983. с. 81.
  9. ↑ ЦДА, ф. 1887К, оп. 1, а.е. 501, л. 383; В. „Гайда“, г. 2, № 5, 10 август 1864 г.
  10. ↑ Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 187.
  11. ↑ Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на „The Macedonian Tribune“, Indianapolis, 1940, стр. 36
  12. ↑ Иванов, Йордан. „Българите в Македония“, Държавна печатница, 1915, стр. 187 – 188 [1]
  13. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
  14. ↑ Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 111.
  15. ↑ а б в г д е ж Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927. // lithoksou.net. Посетен на 14 юли 2019 г.
  16. ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 146
  17. ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 102 – 103
  18. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.51-53
  19. ↑ Ο Μακεδονικός Αγώνας και η λίμνη των Γιαννιτσών
  20. ↑ Ιωάννης Σ. Κολιόπουλος (επιστημονική επιμέλεια), Αφανείς, γηγενείς Μακεδονομάχοι, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, University Studio Press, Θεσσαλονίκη, 2008, σελ. 123
  21. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.217
  22. ↑ Παπαλαζάρου, Ιωάννη. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών, 2007, стр. 95.
  23. ↑ Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα. // Посетен на 1 март 2013 г..
  24. ↑ Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 430.
  25. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 25, 9 октомври 1910, стр. 3.
  26. ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  27. ↑ Царева, Юл. Град Енидже Вардар в началото на XX век, сп. "Македонски преглед", 1998, год. XXI, с.147
  28. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.50
  29. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 846.
  30. ↑ Бабев, Иван. Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 451.
  31. ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, София 1996, стр. 109.
  32. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.171
  33. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  34. ↑ Мичев, Добрин. Българските акционни комитети в Македония — 1941 г., МНИ, София, 1995, с.44
  35. ↑ Даскалов, Георги. Участта на българите в Егейска Македония, 1936-1946, Политическа и военна история, София, 1999, с.279
  36. ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  37. ↑ Mark Mazower, Inside Hitler's Greece. The Experience of Occupation, 1941-44, (Greek translation), Athens: Αλεξάνδρεια, 1994(1993), pp. 365-9.
  38. ↑ GEDENKORTE EUROPA 1939-1945, www.gedenkorte-europa.eu
  39. ↑ Anastassios Hadjicrystallis - Consultant and developer of Internet and cell phone technology services.. Εργαστήριο Δημογραφικών και Κοινωνικών Αναλύσεων Πανεπιστημίου Θεσσαλίας - Εργο e-Demography - Εκδόσεις ΕΛΣΤΑΤ - Απογραφές - 1928. // Посетен на 13 January 2016.
  40. ↑ Το Ηρώο των Γιαννιτσών, www.giannitsa.gr
  41. ↑ Οι αδελφοποιήσεις της Λάρνακας, www.larnaka.org.cy
  42. ↑ Grecia e Magna Grecia: incontro Giannitsa e Crotone
  43. ↑ - - - CTNow.com. // Посетен на 13 January 2016.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Енидже_Вардар&oldid=9648856“.