Правителство на Гриша Филипов
Правителството на Гриша Филипов и Георги Атанасов е седемдесет и седмо правителство на Народна република България, назначено с Указ № 1227 на Държавния съвет от 18 юни 1981 г.[1] Управлява страната до 19 юни 1986 г., след което е наследено от правителството на Георги Атанасов[2].
| Правителство на Гриша Филипов и Георги Атанасов | ||||
|---|---|---|---|---|
 77-о правителство на България | ||||
| Общи | ||||
| Държавен глава | Тодор Живков | |||
| Председател | Гриша Филипов, Георги Атанасов от 24 март 1986 г. | |||
| Сформиране | 18 юни 1981 | |||
| Разпускане | 19 юни 1986 | |||
| Първоначален състав | ||||
| Коалиция | ОФ (Българската комунистическа партия,Български земеделски народен съюз) | |||
| Министри | 30 | |||
| ~ мъже | 28 | |||
| ~ жени | 2 | |||
| ||||
Политика Редактиране
Вътрешна политика Редактиране
В периода 1966 – 1985 г., концентрирала цялата икономическа и политическа власт в страната, разполагаща с мощен репресивен и пропаганден апарат и опираща се на „безкористната помощ" на СССР и други „братски“ страни, БКП пристъпва към изграждане на "развито социалистическо общество“. Марксистката пропаганда става неделима част от ежедневието на българските граждани (преса, телевизия и образование). Липсва реална информация за развитието на западноевропейските държави и САЩ (поради т.нар. желязна завеса). За „комунизацията“ на българското общество огромно значение имат успехите на СССР в някои области на политиката, науката и техниката (развитие на военната техника и космонавтиката)‚ установяване на народнодемократична власт в Куба, Либия, Камбоджа и др. и повишаване на жизненото равнище на заетите в материалното производство[2].
През 1966 г. на IХ конгрес на БКП е поставена задачата да се извърши „поврат от екстензивно към интензивно развитие на икономиката“. Постигната е индустриализация на страната чрез средствата на централно планираната икономика. Изградени са огромен брой икономически обекти (с предимство в сферата на тежката промишленост)‚ които обаче не са винаги на високо технологично равнище. Относително затвореният (в рамките на СИВ) характер на икономиката, в резултат от глобалното противопоставяне между капиталистически и социалистически страни, предпазва от силна конкуренция, но и ограничава достъпа до най-нови технологии, което предопределя спада на българската икономика през следващите десетилетия.
През периода 1966 – 1984 г. успешно се развиват военната и нефтопреработващата промишленост. Многобройните военни конфликти, доброто качество на българското оръжие (по съветски лицензи) и доставките на милиони тонове суров петрол на ниски цени от Съветския съюз водят до увеличаване на валутните резерви на страната и създават усещане за икономически просперитет. По-голямата част от тези средства „потъват“ обаче в икономически и политически експерименти. Ето защо средната работна заплата в България е една от най-ниските в Европа, раждаемостта спада, а обезлюдяването на българското село продължава[2].
Крачка назад е направена в управлението на селското стопанство. В средата на 70-те години са обединени 535 ТКЗС, 144 ДЗС и 265 специализирани предприятия в 167 аграрно-промишлени комплекса. Узряването внася хаос в селското стопанство. Дефицитът от селскостопански стоки се засилва и в края на 1970-те години, въпреки огромните дотации от държавата, кризата в селското стопанство вече е реален факт. Образуването на Националния аграрно-промишлен комплекс (НАПК) (март 1979 г.) не успява да реши проблемите на българското село[2].
Във връзка с „цялостните успехи“ на българския народ по пътя на социализма, на Х конгрес на БКП (април 1971 г.) е приета новата партийна Програма за изграждане на развито социалистическо общество. 2 месеца по-късно чрез референдум е приета новата конституция на България, която по дух се доближава до Програмата на БКП. Запазва се принципът за „съединяване на законодателната, изпълнителната и съдебната власт“. Въведен е нов постоянно действащ орган на властта – Държавен съвет, избиран от Народното събрание (т.е. от БКП), който има огромни правомощия. Първи негов председател е Тодор Живков, а председател на Министерския съвет през следващото десетилетие е партийният функционер Станко Тодоров[2].
В края на 70-те години БКП има над 800 хиляди членове. Причините за бързото увеличаване на членската маса са както попълването на партията с млади дейци, символ на сплотеността на поколенията около нейната политика, така и провежданата кадрова политика в страната. Членовете на БКП много по-лесно постигат професионална реализация. В началото и средата на 1980-те години кризата в България обхваща повечето сектори от икономиката. Перестройката в СССР, намаляването на вноса на евтин суров нефт от СССР и поскъпването му, свиването на оръжейните пазари на страната принуждават управляващите да взимат нови заеми от международните финансови институции. Въпреки идеологизацията и административния контрол на БКП във всички области на образованието, науката и културата (преса, книгоиздаване и обучение), през периода 1966–1986 г. развитието на духовната сфера бележи напредък. Той е продиктуван до голяма степен от желанието на БКП да афишира пред света успехите си в изграждането на социализма и отпусканите във връзка с това огромни държавни субсидии. В края на 1980-те години България разполага с 30 висши учебни заведения със 138 хиляди студенти и 19 200 преподаватели срещу само 5 висши училища, 10 хиляди студенти и 453-ма преподаватели през 1944 г. През 1989 г. в страната има 31 611 научни работници, част от които са с международна известност. Големи са успехите в изобразителното изкуство‚ книгоиздаването, музикалната култура‚ театъра и киното[2].
Външна политика Редактиране
Във външната политика на България и за този период СССР е най-големият външнотърговски партньор (над 50% от външнотърговския и обмен). На второ и трето място остават ГДР и Полша. Засилват се контактите с държави от Азия и Африка, като в края на 70-те стокообменът с тях достига 7,3%. Активизират се и връзките със Запада – 12,4%. През 1985 г. СИВ приема мащабна програма до 2000 г. Отношенията с Югославия са непостоянни. Въпреки декларациите на българските политици, че България е за запазване на границите между държавите, определени след Втората световна война, недоверието между балканските страни остава. Така Белград продължава чрез средствата за масово осведомяване и образованието да насажда антибългарски настроения сред населението си[2].
С Гърция и Турция са подписани многобройни междуправителствени спогодби за икономическо и културно сътрудничество. След 1984 г. обаче, във връзка с „възродителния процес“ в страната, рязко се влошават отношенията с Турция[2].
Съставяне Редактиране
Кабинетът, оглавен от Гриша Филипов, е образуван от политически дейци на БКП и БЗНС.
Кабинет Редактиране
Сформира се от следните 30 министри и един председател[2].
Промени в кабинета Редактиране
от 7 юли 1981 Редактиране
- Стефан Стайнов е освободен от поста председател на Комитета за архитектура и благоустройство.
от 21 юли 1981 Редактиране
- Внезапно умира председателя на Комитета за култура Людмила Живкова. Поста остава свободен до 2 февруари 1982 г.
от 26 август 1981 Редактиране
- Стамен Стаменов умира на 26 август 1981 г. До смъртта си заема постовете зам. председател на Министерския съвет и министър на металургията и минералните ресурси.
от 30 октомври 1981 Редактиране
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| първи зам. министър на вътрешната търговия и услугите | Христаки Иванов | БКП | |
от 2 февруари 1982 Редактиране
- На ІХ пленум на Комитета за култура за негов председател на мястото на Людмила Живкова е избран Георги Йорданов – кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП и зам. председател на Министерския съвет.
- Тодор Божинов заема освободения от Стамен Стаменов на 26 август 1981 г. пост министър на металургията и минералните ресурси.
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| председател на Комитета за култура | Георги Йорданов | БКП | |
| металургия и минерални ресурси | Тодор Божинов | БКП | |
от 4 февруари 1982 Редактиране
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| първи зам. председател на Комитета за култура | Светлин Русев | БКП | |
от 19 юли 1982 Редактиране
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| зам. председател на Министерския съвет | Георги Караманев | БКП | |
| председател на Държавния комитет за планиране | Станиш Бонев | БКП | |
от 3 ноември 1983 Редактиране
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| първи зам. министър на машиностроенето и електрониката |
Васил Стоянов | БКП | |
от 4 януари 1984 Редактиране
С Решение на Политбюро на ЦК на БКП се извършват следните структурни и персонални промени в Министерския съвет:
- Министерството на строителството и архитектурата се преобразува в Министерство на строителството и селищното устройство. Съвета за териториално и селищно устройство се закрива;
- Министерството на металургията и минералните ресурси и Министерството на енергетиката се сливат в Министерство на енергийно-суровинните ресурси;
- Министерството на леката промишленост и Министерството на вътрешната търговия и услугите се сливат в Министерство на производството и търговията с потребителски стоки;
- Министерството на машиностроенето и електрониката се преименува в Министерство на машиностроенето;
- Комитетът за опазване на околната среда остава без ранг на министерство;
- Тодор Божинов от първи зам. председател на Министерския съвет става зам. председател на Министерския съвет, а неговото място заема Чудомир Александров;
- Стефан Стайнов е освободен от поста първи зам. министър на строителството и архитектурата;
- Васил Хубчев и Васил Стоянов са освободени от постовете първи зам. министър на машиностроенето и електрониката.
от 11 януари 1984 Редактиране
от 4 април 1984 Редактиране
- Христаки Иванов е освободен от поста първи зам. министър на вътрешната търговия и услугите.
от 24 април 1984 Редактиране
- Светлин Русев е освободен от поста първи зам. министър на Комитета за култура и на негово място е назначен Любомир Павлов.
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| първи зам. министър на Комитета за култура | Любомир Павлов | БКП | |
от 9 май 1984 Редактиране
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| председател на Президиума на Медицинска академия[3] | Атанас Малеев | БКП | |
от 21 май 1984 Редактиране
- Васил Стоянов е освободен от поста първи зам. министър на машиностроенето и на негово място е назначен Стоян Марков.
- Стоян Марков е освободен от поста първи зам. председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес.
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| първи зам.-министър на машиностроенето | Стоян Марков | БКП | |
от 17 май 1985 Редактиране
- Никола Тодориев е освободен от поста председател на Държавния комитет за наука и технически прогерс. Този пост остава вакантен до 18 октомври 1985 г.
- Тончо Чакъров е освободен от постовете министър и първи зам. министър на машиностроенето.
от 18 май 1985 Редактиране
- С Указ № 1600 от 17 май 1985 г. Министерството на енергийно-суровинните ресурси се закрива и на негово място са създадени Министерство на енергетиката и Министерство на металургията. Създава се и Министерство на снабдяването.
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| енергетика | Никола Тодориев | БКП | |
| снабдяване | Тодор Божинов | БКП | |
| металургия | Тончо Чакъров | БКП | |
от 18 октомври 1985 Редактиране
- Стоян Марков е освободен от поста първи зам. министър на машиностроенето.
от 9 декември 1985 Редактиране
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| първи зам. министър на съобщенията | Атанас Попов | БКП | |
от 4 януари 1986 Редактиране
- Кирил Зарев е освободен от поста зам. председател на Министерския съвет.
от 28 януари 1986 Редактиране
Направени са следните структурни и персонални промени:
- Държавният комитет за наука и технически прогрес е преобразуван в Държавен комитет за изследвания и технологии;
- Държавният комитет за планиране е преобразуван в Държавна планова комисия;
- Министерството на металургията, Министерството на снабдяването и Министерството на производството и търговията с потребителски стоки са закрити с Указ № 221 от 28 януари 1986 г. и на тяхно място е създадено Министерство на търговията;
- Министерството на строителството и селищното устройство е закрито с Указ № 221 от 28 януари 1986 г. и на негово място е създаден Комитет по териториално и селищно устройство, който няма ранг на министерство;
- Чудомир Александров е освободен от поста първи зам. председател на Министерския съвет и неговото място заема Стоян Марков;
- Георги Йорданов, Георги Караманев, Григор Стоичков, Станиш Бонев и Тодор Божинов са освободени от постовете зам. председател на Министерския съвет;
- Иван Сакарев е освободен от поста първи зам. министър на строителството и селищното устройство;
- Никола Калчев е освободен от поста първи зам. председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес;
- Христаки Иванов е освободен от поста първи зам. министър на производството и търговията с потребителски стоки.
от 21 февруари 1986 Редактиране
- Румен Сербезов е освободен от поста първи зам. министър на производството и търговията с потребителски стоки.
- Стефан Стайнов е освободен от поста първи зам. министър на строителството и селищното устройство.
- 1: – с ранг на министър.
от 24 март 1986 Редактиране
Извършени са следните структурни и персонални промени:
- Гриша Филипов е освободен от поста председател на Министерския съвет и на негово място е назначен Георги Атанасов.
- Закрити са Министерството на енергетиката, Министерството на химическата промишленост, Министерство на горите и горската промишленост, Министерството на машиностроенето и Министерството на металургията с Указ № 943 от 24 март 1986 г.;
- Закрит е Националният аграрно-промишлен съюз (НАПС) и на негово място е създадено Министерство на земеделието и горите с Указ № 943 от 24 март 1986 г.;
- Комитетът за култура остава без ранг на министерство. Георги Йорданов е освободен от поста председател на Комитета за култура;
- Комитетът за държавен и народен контрол получава ранг на министерство;
- Атанас Попов е освободен от поста първи зам. министър на съобщенията;
- Любомир Павлов е освободен от поста първи зам. министър на Комитета за култура;
- Иван Илиев е освободен от постовете зам. председател на Министерския съвет и председател на Държавния комитет за планиране;
- Стоян Марков е освободен от поста първи зам. председател на Министерския съвет;
- Георги Йорданов, Георги Караманев и Огнян Дойнов са освободени от постовете зам. председател на Министерския съвет.
Литература Редактиране
- Българските политически водители 1879-1994. ИК „Хераклит А & Н“, 1994. ISBN 954-573-005-6.
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.