Отваря главното меню

Правителството на Гриша Филипов и Георги Атанасов е седемдесет и седмо правителство на Народна република България, назначено с Указ № 1227 на Държавния съвет от 18 юни 1981 г.[1] Управлява страната до 19 юни 1986 г., след което е наследено от правителството на Георги Атанасов[2].

Правителство на Гриша Филипов и Георги Атанасов
Flag of Bulgaria.svg 77-о правителство на България
Период
Сформирано 18 юни 1981
Разпуснато 19 юни 1986
Личности и партии
Председател Гриша Филипов, Георги Атанасов от 24 март 1986 г.
Коалиция Отечествен фронт
Държавен глава Тодор Живков
Първоначален състав
Министри 30
~ мъже 28
~ жени 2
Хронология
Fleche-defaut-gauche-bord.svg
правителство
Тодоров 2
Fleche-defaut-droite-bord.svg
правителство
Атанасов

ПолитикаРедактиране

Вътрешна политикаРедактиране

В периода 1966 – 1985 г., концентрирала цялата икономическа и политическа власт в страната, разполагаща с мощен репресивен и пропаганден апарат и опираща се на „безкористната помощ" на СССР и други "братски" страни, БКП пристъпва към изграждане на "развито социалистическо общество“. Марксистката пропаганда става неделима част от ежедневието на българските граждани (преса, телевизия и образование). Липсва реална информация за развитието на западноевропейските държави и САЩ (поради т.нар. желязна завеса). За „комунизацията“ на българското общество огромно значение имат успехите на СССР в някои области на политиката, науката и техниката (развитие на военната техника и космонавтиката)‚ установяване на народнодемократична власт в Куба, Либия, Камбоджа и др. и повишаване на жизненото равнище на заетите в материалното производство[2].

През 1966 г. на IХ конгрес на БКП е поставена задачата да се извърши „поврат от екстензивно към интензивно развитие на икономиката“. Постигната е индустриализация на страната чрез средствата на централно планираната икономика. Изградени са огромен брой икономически обекти (с предимство в сферата на тежката промишленост)‚ които обаче не са винаги на високо технологично равнище. Относително затвореният (в рамките на СИВ) характер на икономиката, в резултат от глобалното противопоставяне между капиталистически и социалистически страни, предпазва от силна конкуренция, но и ограничава достъпа до най-нови технологии, което предопределя спада на българската икономика през следващите десетилетия.

През периода 1966 – 1984 г. успешно се развиват военната и нефтопреработващата промишленост. Многобройните военни конфликти, доброто качество на българското оръжие (по съветски лицензи) и доставките на милиони тонове суров петрол на ниски цени от Съветския съюз водят до увеличаване на валутните резерви на страната и създават усещане за икономически просперитет. По-голямата част от тези средства „потъват“ обаче в икономически и политически експерименти. Ето защо средната работна заплата в България е една от най-ниските в Европа, раждаемостта спада, а обезлюдяването на българското село продължава[2].

Крачка назад е направена в управлението на селското стопанство. В средата на 70-те години са обединени 535 ТКЗС, 144 ДЗС и 265 специализирани предприятия в 167 аграрно-промишлени комплекса. Узряването внася хаос в селското стопанство. Дефицитът от селскостопански стоки се засилва и в края на 1970-те години, въпреки огромните дотации от държавата, кризата в селското стопанство вече е реален факт. Образуването на Националния аграрно-промишлен комплекс (НАПК) (март 1979 г.) не успява да реши проблемите на българското село[2].

Във връзка с „цялостните успехи“ на българския народ по пътя на социализма, на Х конгрес на БКП (април 1971 г.) е приета новата партийна Програма за изграждане на развито социалистическо общество. 2 месеца по-късно чрез референдум е приета новата конституция на България, която по дух се доближава до Програмата на БКП. Запазва се принципът за „съединяване на законодателната, изпълнителната и съдебната власт“. Въведен е нов постоянно действащ орган на властта – Държавен съвет, избиран от Народното събрание (т.е. от БКП), който има огромни правомощия. Първи негов председател е Тодор Живков, а председател на Министерския съвет през следващото десетилетие е партийният функционер Станко Тодоров[2].

В края на 70-те години БКП има над 800 хиляди членове. Причините за бързото увеличаване на членската маса са както попълването на партията с млади дейци, символ на сплотеността на поколенията около нейната политика, така и провежданата кадрова политика в страната. Членовете на БКП много по-лесно постигат професионална реализация. В началото и средата на 1980-те години кризата в България обхваща повечето сектори от икономиката. Перестройката в СССР, намаляването на вноса на евтин суров нефт от СССР и поскъпването му, свиването на оръжейните пазари на страната принуждават управляващите да взимат нови заеми от международните финансови институции. Въпреки идеологизацията и административния контрол на БКП във всички области на образованието, науката и културата (преса, книгоиздаване и обучение), през периода 1966–1986 г. развитието на духовната сфера бележи напредък. Той е продиктуван до голяма степен от желанието на БКП да афишира пред света успехите си в изграждането на социализма и отпусканите във връзка с това огромни държавни субсидии. В края на 1980-те години България разполага с 30 висши учебни заведения със 138 хиляди студенти и 19 200 преподаватели срещу само 5 висши училища, 10 хиляди студенти и 453-ма преподаватели през 1944 г. През 1989 г. в страната има 31 611 научни работници, част от които са с международна известност. Големи са успехите в изобразителното изкуство‚ книгоиздаването, музикалната култура‚ театъра и киното[2].

Външна политикаРедактиране

Във външната политика на България и за този период СССР е най-големият външнотърговски партньор (над 50% от външнотърговския и обмен). На второ и трето място остават ГДР и Полша. Засилват се контактите с държави от Азия и Африка, като в края на 70-те стокообменът с тях достига 7,3%. Активизират се и връзките със Запада – 12,4%. През 1985 г. СИВ приема мащабна програма до 2000 г. Отношенията с Югославия са непостоянни. Въпреки декларациите на българските политици, че България е за запазване на границите между държавите, определени след Втората световна война, недоверието между балканските страни остава. Така Белград продължава чрез средствата за масово осведомяване и образованието да насажда антибългарски настроения сред населението си[2].

С Гърция и Турция са подписани многобройни междуправителствени спогодби за икономическо и културно сътрудничество. След 1984 г. обаче, във връзка с „възродителния процес“ в страната, рязко се влошават отношенията с Турция[2].

СъставянеРедактиране

Кабинетът, оглавен от Гриша Филипов, е образуван от политически дейци на БКП и БЗНС.

КабинетРедактиране

Сформира се от следните 30 министри и един председател[2].

министерство име партия
председател на Министерския съвет Гриша Филипов БКП  
първи зам. председател на Министерския съвет Тодор Божинов БКП  
първи зам. председател на Министерския съвет Андрей Луканов БКП  
зам. председател на Министерския съвет Георги Йорданов БКП  
зам. председател на Министерския съвет Григор Стоичков БКП  
зам. председател на Министерския съвет,
председател на Държавния комитет за планиране
Кирил Зарев БКП  
зам. председател на Министерския съвет,
металургия и минерални ресурси
Стамен Стаменов БКП  
зам. председател на Министерския съвет Станиш Бонев БКП  
външни работи Петър Младенов БКП  
вътрешни работи Димитър Стоянов БКП  
народна отбрана Добри Джуров БКП  
финанси Белчо Белчев БКП  
народно здраве Радой Попиванов БЗНС  
транспорт Васил Цанов БКП  
правосъдие Светла Даскалова БЗНС  
народна просвета Александър Фол БКП  
председател на Комитета за култура Людмила Живкова БКП  
лека промишленост Румен Сербезов БКП  
вътрешна търговия и услуги Георги Караманев БКП  
енергетика Никола Тодориев БКП  
председател на БНБ Веселин Никифоров БКП  
председател на Комитета за опазване на
околната среда
Георги Павлов БКП  
председател на НАПС Александър Петков БКП  
външна търговия Христо Христов БКП  
химическа промишленост Георги Панков БКП  
съобщения Пандо Ванчев БЗНС  
гори и горска промишленост Янко Марков БЗНС  
машиностроене и електроника Тончо Чакъров БКП  
строителство и архитектура Иван Сакарев БКП  
председател на Държавния комитет за наука и
технически прогрес
Начо Папазов БКП  
председател на Комитета за държавен и народен контрол Георги Атанасов БКП  
министър Димитър Жулев БКП  

Промени в кабинетаРедактиране

от 7 юли 1981Редактиране

министерство име партия
първи зам. министър на строителството и архитектурата Стефан Стайнов БКП  
първи зам. председател на Държавния комитет за наука
и технически прогрес
Никола Калчев БКП  
първи зам. министър на машиностроенето и
електрониката
Васил Хубчев БКП  

от 21 юли 1981Редактиране

от 26 август 1981Редактиране

от 30 октомври 1981Редактиране

министерство име партия
първи зам. министър на вътрешната търговия и услугите Христаки Иванов БКП  

от 2 февруари 1982Редактиране

министерство име партия
председател на Комитета за култура Георги Йорданов БКП  
металургия и минерални ресурси Тодор Божинов БКП  

от 4 февруари 1982Редактиране

министерство име партия
първи зам. председател на Комитета за култура Светлин Русев БКП  

от 19 юли 1982Редактиране

министерство име партия
зам. председател на Министерския съвет Георги Караманев БКП  
председател на Държавния комитет за планиране Станиш Бонев БКП  

от 3 ноември 1983Редактиране

министерство име партия
първи зам. министър на машиностроенето и
електрониката
Васил Стоянов БКП  

от 4 януари 1984Редактиране

С Решение на Политбюро на ЦК на БКП се извършват следните структурни и персонални промени в Министерския съвет:

министерство име партия
зам. председател на Министерския съвет Тодор Божинов БКП  
първи зам. председател на Министерския съвет Чудомир Александров БКП  
енергийно-суровинни ресурси Тодор Божинов БКП  
производство и търговия с потребителски стоки Георги Караманев БКП  
машиностроене Огнян Дойнов БКП  
строителство и селищно устройство Григор Стоичков БКП  
председател на Държавния комитет за наука и
технически прогерс
Никола Тодориев БКП  
министър,
първи зам. министър на машиностроенето
Тончо Чакъров БКП  

от 11 януари 1984Редактиране

министерство име партия
първи зам. министър на производството и търговията
с потребителски стоки
Румен Сербезов БКП  
първи зам. министър на машиностроенето Васил Стоянов БКП  
първи зам. председател на Държавния комитет за наука
и технически прогрес
Стоян Марков БКП  

от 4 април 1984Редактиране

министерство име партия
първи зам. министър на строителството и селищното
устройство
Стефан Стайнов БКП  
първи зам. министър на производството и търговията
с потребителски стоки
Христаки Иванов БКП  
първи зам. министър на строителството и селищното
устройство
Иван Сакарев БКП  

от 24 април 1984Редактиране

министерство име партия
първи зам. министър на Комитета за култура Любомир Павлов БКП  

от 9 май 1984Редактиране

министерство име партия
председател на Президиума на Медицинска академия[3] Атанас Малеев БКП  

от 21 май 1984Редактиране

министерство име партия
първи зам.-министър на машиностроенето Стоян Марков БКП  

от 17 май 1985Редактиране

от 18 май 1985Редактиране

министерство име партия
енергетика Никола Тодориев БКП  
снабдяване Тодор Божинов БКП  
металургия Тончо Чакъров БКП  

от 18 октомври 1985Редактиране

министерство име партия
председател на Държавния комитет за планиране,
зам. председател на Министерския съвет
Иван Илиев БКП  
председател на Държавния комитет за наука и
технически прогрес
Стоян Марков БКП  

от 9 декември 1985Редактиране

министерство име партия
първи зам. министър на съобщенията Атанас Попов БКП  

от 4 януари 1986Редактиране

от 28 януари 1986Редактиране

Направени са следните структурни и персонални промени:

министерство име партия
първи зам. председател на Министерския съвет Стоян Марков БКП  
търговия Христо Христов БКП  
председател на Държавния комитет за изследвания и
технологии
Стоян Марков БКП  
председател на Държавната планова комисия Иван Илиев БКП  
председател на Стопанския съвет Огнян Дойнов БКП  
председател на Социалния съвет Георги Караманев БКП  
председател на Комитета за наука, култура и
образование
Георги Йорданов БКП  

от 21 февруари 1986Редактиране

министерство име партия
зам. председател на Министерския съвет Георги Йорданов БКП  
зам. председател на Министерския съвет Георги Караманев БКП  
зам. председател на Министерския съвет Огнян Дойнов БКП  
председател на Комитета за опазване на околната среда Тодор Божинов1 БКП  
  • 1: – с ранг на министър.

от 24 март 1986Редактиране

Извършени са следните структурни и персонални промени:

министерство име партия
председател на Министерския съвет Георги Атанасов БКП  
народна просвета Илчо Димитров БКП  
председател на Комитета за държавен и народен контрол Георги Георгиев БКП  
земеделие и гори Алекси Иванов БЗНС  

ЛитератураРедактиране

  • Българските политически водители 1879-1994. ИК „Хераклит А & Н“, 1994. ISBN 954-573-005-6.
  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

БележкиРедактиране

  1. ДВ. Указ № 1227 от 18 юни 1981 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 49 от 23 юни 1981 г.
  2. а б в г д е ж з и Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 323-331.
  3. с ранг на министър