Отваря главното меню

Атанасиос Цакалов (на гръцки: Αθανάσιος Τσακάλωφ) е гръцки революционер, един от тримата основатели на тайното революционно общество Филики Етерия.

Атанасиос Цакалов
Αθανάσιος Τσακάλωφ
един от тримата основатели на Филики етерия

Роден
1790 г.
Починал
1851 г. (61 г.)

Професия революционер
Въоръжена борба
Кауза премахване на османската власт на Балканите при управлението на Махмуд II
Подкрепял Гръкоезичен хотел, Филики етерия
Противник на Османската империя
Активна дейност 1814 – 1832
Семейство
Баща Никифор Текели
Атанасиос Цакалов в Общомедия

Съдържание

БиографияРедактиране

Цакалов е родом от Янина, Епир. Баща му е търговец на кожи, родом от Тирнаво, а майка му е местна.[1] Още млад напуска родния край и заминава при баща си в Русия. Самото му име издава руско влияние.[2] След това се мести да учи в Париж, където заедно със солунчанина Григориос Заликис учредяват гръкоговорящото общество Гръцкоезичен хотел. След това се установява във Виена, където се запознава с Йоан Каподистрия, който по това време е министър на външните работи на Русия. От Виена се завръща в Москва, където се среща с Николаос Скуфас. Заедно със Скуфас е в основата на идеологията на бъдещата конспиративна организация Филики етерия, разбунила Балканите в навечерието на последвалата руско-турска война.

Политическа дейностРедактиране

През 1814 г. Скуфас и Цакалов, заедно с присъединилия се към тях в Одеса Емануил Ксантос, създават тайната организация Филики етерия. През юли 1818 г. Цакалов се установява за постоянно в Одеса, която по това време се превръща в център на балканската емиграция.

Цакалов е водещ идеолог и методист на новоучредената тайна организация, с отговорност към привличането на нови членове. За целта, заедно с Антимос Газис заминава за Константинопол, където под прикритие продължава дейността на организацията по вербуването на нови членове на обществото.

От Константинопол прави многобройни пътувания до Смирна, както и в Македония, Тесалия, Тракия – със секретни мисии. Руското разузнаване му възлага задачата да ликвидира поставилия в опасност организацията грък Николаос Галатис, който е един от първите членове на тайното общество. През ноември 1819 г. пътува заедно с Димитриадис до Пелопонес, когато в град Ермиони екзекутира Галатис. След убийството, Цакалов незабавно през Мани напуска Пелопонес, заминавайки за Пиза, където остава до началото на гръцкото въстание през 1821 г. В Пиза посвещава в революционното дело Александрос Маврокордатос.[3] От Италия Цакалов се мести в Дунавските княжества, за да е адютант на Александър Ипсиланти, с който участва в свещения отряд в битката при Драгашани. След поражението заминава за Гърция за да вземе участие в т.нар. гръцка война за независимост. В края на войната, Цакалов представлява Османски Епир в Народното събрание провело се през 1832 г. в град Аргос.

През лятото на 1832 г., след убийството на Йоан Каподистрия от братята на Петрос бей от Мани, Цакалов напуска разочарован завинаги Гърция и се установява в Москва, където се жени за рускиня и прекарва в спокойствие житейския си път до смъртта си през 1851 г.

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Αθανάσιος Τσακάλωφ. – Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού, Εύξεινος Πόντος.
  2. „Образите на пътя и възрожденския наратив”. Николай Петков Иванов, дисертационен труд, за присъждането на научна степен „доктор“, Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, 2012 г.
  3. Ιωάννης Φιλήμων, Τόμ. Α΄ σ. 402