Тирнавос

Тирнавос (на гръцки: Τύρναβος, от българското „Тирнаво“ – трънливо място) е вторият по големина град в ном Лариса. Намира се северно от Лариса в полите на първите северни възвишения на края на тесалийското поле.

Тирнавос Τύρναβος
Поглед към Тирнавос – на заден план се разстила тесалийското поле
Тирнавос 39.735278, 22.286944
Страна	Гърция
Област	Лариса (ном)
Дем	Тирнавос
Географска област	Тесалия
Надм. височина	42 m
Население	11 069 души (2011)
Покровител	Гедеон Тирнавски
Официален сайт	www.tyrnavos.gr
Тирнавос в Общомедия

География

През града протича река Титарисос, най-големия ляв приток на Пеней, който последния приема преди да навлезе в темпейската долина. Тирнавос е органически свързан и към северно разположената му Еласона.

Тирнавос с прилежащия му хълмист терен са по-скоро част от т.нар. Северна Гърция, отколкото от гръцка Тесалия.

История

Районът на Тирнавос е включен като граничен в епархията на Стаги (Каламбака), но в рамките на Охридска архиепископия.

Градчето е основано в 1423 г. от Турахан бей, който събира в него поселници от близкоразположените села. Видно и от етимологията на името му, Тирнавос е негръцко селище, чийто разцвет настъпва по османско време. Тирнавос ведно с околността му е хас на сина на Турахан бей.

През 1666 г. Тирнавос има 18 църкви и 3 джамии. През 1770 г. Тирнавос е цветущ османски град, поддържащ търговски връзки с далечни места и земи. В града има 16 църкви и 6 джамии. Най-голям разцвет градът бележи през 17 – 18 век, когато достига своя демографски пик от 35 хил. жители, т.е. огромен за времето си османски град в Румелия. Към края на 18 век градът има 20 хил. жители с 4000 къщи (за сравнение през 1860 г. градът е имал 4500 – 5000 жители с 1000 къщи). Тирнавос е европейски бояджийски център по това време, който до началото на 19 век оцелява и като текстилен такъв.

Най-тежкият удар градът преживява през 1791/1792 г. когато голяма чумна епидемия покосява цяла Тесалия. Чумни вълни редовно засягат Тесалия по османско време, но тази е особено интензивна и взема огромни жертви. Най-покосен е Тирнавос, понеже по това време е процъфтяващия град на цяла османска Тесалия. След този удар, и особено след последващия още по-тежък от 1812/1813 г. /загиват 8600 негови жители/, Тирнавос така и не възстановява предходното си състояние. Според сведенията, чумата от началото на 19 век е пренесена в Тирнавос от един татарин. Освен това, градът и прилежащата му област са арена на чести кърджалийски сблъсъци по времето на Али паша Янински. През района преминава комуникационната линия между османски Епир със столицата Цариград.

От 1 септември 1881 г. по силата на Цариградския договор, и като компенсация за освобождението на България, кралство Гърция получава цяла Тесалия с Тирнавос, но без съседната Еласона.

Според гръцките преброявания на населението, на 31 март 1883 г. Тирнавос има 8113 жители, а на 27 септември 1890 г. дем Тирнавос – 11485 жители. Освен това, по това време градчето е гранично със съседна Еласона, която е в Османската империя.

На 12 април 1897 г. по време на гръцко-турската война от края на 19 век, османската армия влиза в Тирнавос, а местните гърци панически бягат към Лариса. През месец май същата година Тирнавос е върнат във владение на разгроменото от османците във войната кралство Гърция.

Фестивал „Бурени“

Тирнавос е известен в цяла Гърция с ежегодния си фестивал, който се отбелязва официално от 1898 г., и който общоградски празник е редовно осъждан и анатемосван като езически от Гръцката православна църква заради изобразяването на еректирал фалос по време на провеждането му. Древната традиция свързва празника с Дионис, а отбелязването му – с плодородието.