Ахмед ага Тъмръшлията

Ахмед ага Караходжов, известен още като „Тъмръшлията“, е помашки водач и османски управник на областта Рупчос в края на 19 век. Роден е около 1820 година и от 1879 до 1886 година управлява т. нар. Тъмръшка република.

Ахмед ага Караходжов „Тъмръшлията“
помашки бей
Роден
ок. 1820
Починал
1895[1]

БиографияРедактиране

 
Тъмръшката република, обозначена с номер „2“.

Ахмед ага е син на Хасан ага, помак от село Лясково. Майката на Ахмед ага е родена в село Чепеларе и е дъщеря на Джафер Дервишев, виден помак в селото. По време на Априлското въстание е управител на нахията Рупчос. По-малките му братя Смаил ага и Адил ага ръководят башибозушки отреди, участващи в разорението на Перущица и ограбването на Бойково и Дедово.[2]

След първоначалното прогонване на населението и опожаряването на региона през 1878 година, голяма част от управниците начело с Ахмед ага Тъмрашлията и бежанците се завръщат и основават т. нар. Тъмръшка република в Родопите. Докато „републиката“ е била под негово управление, не е допуснато никакво насилие, противопоставяне и противоречия между различните религиозни и етнически общности, които живеели в мир и разбирателство.

Тъмръшката република обхващала общо 22 села и 5 махали в Рупчос.[3] Всички закони, създавани в Цариград, достигали до границата на неговата родопска „държавица“ в долината на Кричим и по поречието на Въча. Една част от жителите на Тъмраш и подвластните му села, от където Ахмед ага Тъмрашлията е управлявал своята област, заедно с останалата оцеляла част от помашкото население, днес живеят основно в селата на днешните общини в област Смолян и област Пловдив.

В началото на 1885 година, непосредствено преди Съединението на Княжество България и Източна Румелия, писателят Захари Стоянов е поискал среща с Агата, която е проведена в неговите сараи, с цел договаряне на отказ от противопоставяне и недопускане на насилие в плануваното бъдещотото Съединение на България. В знак на приятелство Захари Стоянов подарява на агата бинокъла си. Известен с честността на дадената си дума, агата е спазил неофициалното споразумение да не пречи на обединението.

УправлениеРедактиране

Ахмед ага по подобие на своя баща от който получил в наследството този район, сам раздавал правосъдие и представлявал закона. Охраната и войската му се състояла само от 40 специално обучени хора. Заради твърдостта, наложения ред и запазено спокойствие дълго време в този район, турското правителство го припознава за владетел и му определя допълнително месечна заплата от 500 гроша, а на стражата му по 60 гроша.

 
Гроб от заличеното село Тъмръш.

Използвана литератураРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Вълчев, Ангел. Тъмраш. София, Издателство на Отечествения фронт, 1973. с. 290.
  2. Митев, Йоно. История на Априлското въстание 1976, т. 2, София 1988, с. 220-223, 231, 246-247.
  3. Вълчев, Ангел. Тъмраш. София, Издателство на Отечествения фронт, 1973. с. 342.