Отваря главното меню

Летни олимпийски игри 1956

(пренасочване от XVI летни олимпийски игри)

Шестнадесетите летни олимпийски игри се провеждат в Мелбърн, Австралия от 22 ноември до 8 декември 1956 г. Състезанията по конен спорт се провеждат в Стокхолм, Швеция поради наложената карантина в Австралия. Така това стават единствените олимпийски игри, провели се на 2 континента. Другите градове, кандидатирали се за домакинство, са Мексико, Буенос Айрес, Монреал и още шест американски града.

Летни олимпийски игри 1956
Лого на олимпиадата
Информация
Град домакин Мелбърн, Австралия Стокхолм, Швеция
Страни взели участие 67
Спортисти взели участие 3184 (371 жени, 2813 мъже)
Състезания 145 в 17 спорта
Откриване 22 ноември 1956
Закриване 8 декември 1956
Открити от Принц Филип и Густав VI Адолф
Клетва на спортистите Джон Ланди и Хенри Сейнт Сир
Внасяне на олимпийския огън Рон Кларк и Ханс Викне
Олимпийски стадион Melbourne Cricket Ground
Летни олимпийски игри 1956 в Общомедия

В началото повечето членове на МОК не одобряват кандидатурата на Мелбърн поради географското положение на града. Игрите е трябвало да се проведат по време на австралийското лято, като в същото време в Европа и Северна Америка е зима. Опасенията на олимпийското движение са били, че атлетите от другите континенти трудно биха могли да се аклиматизират.

Появилите се финансови затруднения в Австралия принуждават президента на МОК да потърси заместващ град. Като такъв е определен Рим и до април 1955 все още не е сигурно дали ще има игри в Мелбърн. Въпреки че градът изостава със строежите, в началото на 1956 е установено, че Мелбърн е готов да приеме олимпиадата.

Поради суецката криза Египет, Ирак и Ливан отказват участие. По същото време Испания, Холандия и Швейцария обявяват, че няма да вземат участие поради намесата на СССР в унгарската революция. Две седмици преди откриването Китай също бойкотира игрите, тъй като на Тайван е позволено да участва като самостоятелна страна.

Важни моментиРедактиране

  • Полуфиналът на турнира по водна топка между Унгария и СССР става легендарен и се смята за най-прочутата среща в този спорт. Мачът става известен като „Мачът с кръв във водата“. Унгария побеждава с 4-0, а един от състезателите на Унгария е принуден да напусне басейна поради кръвта, която се стича от рана под лявото му око. По време на срещата той е ударен от противников играч.
  • Американската атлетка Бети Кутберт печели прякора си – „златното момиче“, след като печели 3 златни медала.
  • Съветският бегач Владимир Кутс печели състезанията на 5000 и 10 000 метра гладко бягане.
  • Вдъхновени от писмото на австралийския тийнейджър Джон Уинг организаторите позволяват на спортистите от всички страни да се движат заедно по време на церемонията по закриването. Идеята е всички спортисти да бъдат едно цяло, като един отбор.
  • Унгарецът Ласло Пап печели втория си от общо три златни медала от турнира по бокс.
  • Игрите стават известни като „Приятелските игри“.
  • Най-успешният спортист става унгарската гимнастичка Агнес Келети, която печели 4 златни и 2 сребърни медала.
  • Актьорът и плувец Бъд Спенсър взима за втори път участие на олимпиада. По това време той все още не е известен.
  • За първи път СССР печели най-голям брой медали.

МедалиРедактиране

Витрина
Място Държава Злато Сребро Бронз Общо
1   СССР 37 29 32 98
2   САЩ 32 25 17 74
3   Австралия 13 8 14 35
4   Унгария 9 10 7 26
5   Италия 8 8 9 25
6   Швеция 8 5 6 19
7   Германия(обединена) 6 13 7 26
8   Великобритания 6 7 11 24
9   Румъния 5 3 3 13
10   Япония 4 10 5 19
19   България 1 3 1 5

България Българско участиеРедактиране

Борецът в свободната борба Никола Станчев става първият българин, който печели златен олимпийски медал. Българите се окичват още и с три сребърни отличия — борците Юсеин Мехмедов, Димитър Добрев и Петко Сираков, и едно бронзово — олимпийският отбор на България по футбол.

  ЗлатоРедактиране

  СреброРедактиране

  БронзРедактиране

Олимпийски спортовеРедактиране

Външни препраткиРедактиране