Летни олимпийски игри 1968
Деветнадесетите летни олимпийски игри се провеждат в Мексико Сити, Мексико от 12 октомври до 27 октомври 1968 г. Другите градове, кандидатирали се за домакини, са Детройт, Буенос Айрес и Лион.
Летни олимпийски игри 1968 | |
---|---|
![]() лого на олимпиадата |
|
Информация | |
Град домакин | Мексико Сити, Мексико |
Страни взели участие | 112 |
Спортисти взели участие | 5530 (4 750 мъже, 780 жени) |
Състезания | 172 в 20 спорта |
Откриване | 12 октомври, 1968 |
Закриване | 27 октомври, 1968 |
Открити от | Густаво Диаз Ордаз |
Клетва на спортистите | Пабло Гаридо |
Внасяне на олимпийския огън | Норма Енрикета Базилио |
Олимпийски стадион | Олимпико Университарио |
Летни олимпийски игри 1968 в Общомедия |
Олимпийските игри, организирани в Мексико, фигурират в историята с два запомнящи се момента. Първо, с изключителните постижения, регистрирани от лекоатлетите, благодарение на надморската височина, на която се намира столицата на ацтеките. Второ, с равенството между чернокожи и бели, което се опитват да афишират в американския олимпийски отбор.
Десет дни преди церемонията по откриването, студенти протестират срещу политическия режим в страната. Те изпълват до краен предел площад „Трес културас“, в столичния район Тлателолко. Демонстрациите завършват по трагичен начин с над 300 загинали вследствие на намесата на военни подразделения, които имат за цел да разпръснат протестиращите. МОК се опитва да обърне гръб на проблема и на 12 юни дава начало на провеждането на олимпийските игри. Това са единствените игри, проведени в Латинска Америка
Голямата надморската височина на града (2240 м) се оказва голямо препятствие пред повечето атлети. Те се климатизират трудно към ниските нива на кислород. От друга страна това е предпоставка за рекорди в експлозивните дисциплини, поради по-ниското атмосферно налягане и въздушно съпротивление. [1]
За първи път в Мексико жена носи факела с олимпийския огън на последния пост на щафетата. Това е атлетката Норма Енрике Базилио.
РекордиРедактиране
Боб Биймън поставя нов световен рекорд на дълъг скок (8,90), който е подобрен едва през 1991 г. от Майк Пауъл. Рекордът обаче е най-старият олимпийски рекорд, който все още не е подобрен. [1]
Световният рекорд в тройния скок е подобрен общо 5 пъти от трима различни атлети. [1]
На тези олимпийски игри олимпийският рекорд на 100 метра за първи път слиза под 10 секунди, а на 200 метра – под 20 секунди. [1]
Важни моментиРедактиране
- Поздрав „Черната сила“: На церемонията по награждаване на 200 метра гладко бягане чернокожите американци Тони Смит (злато) и Джон Карлос (бронз) се появяват с високи черни чорапи и черни ръкавици. Тъй като имат само един чифт ръкавици, преди награждаването си ги поделят и шампионът Томи Смит държи дясната си ръка вдигната, а Джон Карлос – лявата, със свит юмрук по време на химна на САЩ. Двамата са част от политическото движение в защита на афроамериканците „Черната сила“ (Black Power). МОК наказва и двамата с доживотна забрана за участие на олимпиада. Проявата им е подкрепена и от вицешампиона Питър Норман (Австралия), който излиза на награждаването със значка за подкрепа на човешките права на чернокожите в САЩ (Olympic project for human rights). Той не е наказан от МОК, но търпи репресии от страна на австралийските власти, което го принуждава да се оттегли от леката атлетика и да се занимава с австралийски футбол като аматьор.
- За пръв път Източна и Западна Германия се състезават като отделни отбори.
- Американецът Ал Оертер печели петия си пореден медал в хвърлянето на диск.
- Американецът Дик Фосбъри печели състезанието в скока на височина, като прескача летвата с гърба си обърнат към нея. Оттогава всички състезатели в тази дисциплина използват тази техника.
- Гимнастичката Вера Чешлавска от Чехословакия печели 4 златни медала.
- Американският плувец Деби Майер печели 3 златни медала на 200, 400 и 800 метра свободен стил.
- Въведен е допинг контрола. Шведският петобоец Ханс-Гунар Лилиенвал е дисквалифициран заради употреба на алкохол.
- Джон Стефан Аквари от Танзания става световноизвестен като финишира последен на маратона заради тежка травма.
- Това са първите от общо три олимпиади, на които участва бъдещия президент на МОК – Жак Рох. Той се състезава във ветроходството.
МедалиРедактиране
Витрина | |||||
Място | Държава | Злато | Сребро | Бронз | Общо |
---|---|---|---|---|---|
1 | САЩ | 45 | 28 | 34 | 107 |
2 | СССР | 29 | 32 | 30 | 91 |
3 | Япония | 11 | 7 | 7 | 25 |
4 | Унгария | 10 | 10 | 12 | 32 |
5 | ГДР | 9 | 9 | 7 | 25 |
6 | Франция | 7 | 3 | 5 | 15 |
7 | Чехословакия | 7 | 2 | 4 | 13 |
8 | ФРГ | 5 | 11 | 10 | 26 |
9 | Австралия | 5 | 7 | 5 | 17 |
10 | Великобритания | 5 | 5 | 3 | 13 |
18 | България | 2 | 4 | 3 | 9 |
България на олимпийските игриРедактиране
Боян Радев става първият българин дублирал олимпийската си титла. Шампион става още един борец – Петър Киров. Вицешампиони са футболният тим и борците Еньо Тодоров, Еньо Вълчев и Осман Дуралиев. Бронз печелят боксьорите Иван Михайлов и Георги Станков, както и борецът Продан Гарджев.
На финала на футболния турнир отборът на Унгария побеждава този на България с 4:1.
Общо | ||||
---|---|---|---|---|
България | 2 | 4 | 3 | 9 |
ЗлатоРедактиране
- Петър Киров – класическа борба
- Боян Радев – класическа борба
СреброРедактиране
- Георги Берков (треньор), Цветан Веселинов, Янчо Димитров, Аспарух Донев, Милко Гайдарски, Ивайло Георгиев, Атанас Геров, Михаил Гьонин, Георги Цветков-Цупето, Кирил Ивков, Атанас Михайлов, Георги Христакиев, Кирил Станков, Тодор Николов, Георги Василев, Евгени Янчовски, Стоян Йорданов, Иван Зафиров, и Петър Жеков – футболният отбор на страната
- Еню Тодоров – борба свободен стил
- Еньо Вълчев – борба свободен стил
- Осман Дуралиев – борба свободен стил
БронзРедактиране
- Иван Михайлов – бокс
- Георги Станков – бокс
- Продан Гарджев – борба свободен стил
Олимпийски спортовеРедактиране
Демонстративни спортовеРедактиране
Вижте същоРедактиране
Външни препраткиРедактиране
ИзточнициРедактиране
- ↑ а б в г Beamon still a step ahead of the rest, статия в BBC Sport от 2 февруари 2012 г.