Гоце Междуречки

Георги Толев (Петров), известен като Гоце Междуречки, е български революционер, кукушки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.[1][2]

Гоце Междуречки
български революционер
Роден
Починал
Гоце Междуречки в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Четата на Гоце Междуречки с четите на Георги Мончев, Григор Джинджифилов, Дякон Евстатий, Стамен Темелков и Христо Цветков
 
Заявление от Гоце Междуречки за членство в Македоно-одринското опълченско дружество в Горна Джумая, Горна Джумая, 7 май 1938 г.

Гоце Толев е роден в кукушкото село Междурек, днес Мелисургио, Гърция на 20 юни 1880 година. Занимава се с търговия.[3] Въведен е в редовете на ВМОРО от Христо Чернопеев през 1901 година.

Участва в Илинденско-Преображенското въстание. През 1903 година е четник при войводата Кръстьо Асенов, а след това за около три месеца е в четата на Атанас Йовев в Струмишко. От май 1905 година за една година е помощник на войводата Кръстьо Лазаров в Кумановско. В 1906 година придружава Даме Груев в обиколките му из Македония. През 1907 година е в четата на Кимон Георгиев, а по-късно е титулярен околийски войвода в Кукушко[4].

При избухването на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение, участва в освобождаването на Кукуш като войвода на партизанска чета №26 с 10 души четници[6], действаща в Гевгелийско,[7] а по-късно е в Сборната партизанска рота на МОО.[8] На 5 октомври 1912 година Гоце Междуречки напредва по линията Петрич-Струмица, на 8 октомври освобождава струмишкото село Банско, а към 12 октомври е вече в Кукушко. След освобождението на Кукуш на 23 октомври 1912 година Гоце Междуречки е назначен на висш военно-административен пост в околията[9].

След окупацията на Вардарска и Егейска Македония от Сърбия и Гърция, Гоце Междуречки се включва с четата си в съпротивата на ВМОРО. През декември 1914 година четата му разрушава моста на река Водосир за трети път (след Христо Симеонов през юни и Никола Лефтеров през ноември).[16]

След войните продължава активно да участва в дейността на ВМРО като войвода на чета. Атанас Джолев пише за него: „беше твърде скромен и рядко дискутираше. Не знам с какво се занимаваше. Беше идеалист-революционер“.[17]

Умира на 18 април 1941 година. В некролога му, публикуван в „Илюстрация Илинден“, пише:

„ Покойният бе един от многото ратници за свободата на Македония. В ранни години той дига знамето на борбата против тиранията и води непрекъснато борба до Хуриета, когато с четата си напусна балкана и в разбирателство с младотурците повежда легална борба за човешки права и културно развитие на своя народ.

Излъган, той и българският народ, напуска легалния живот и повежда наново нелегална борба, като в 1912 г. влиза в гърба на отоманската армия и смущава тила ѝ.

През 1915 до 1918 година в редовете на българската армия, като началник на партизански отряди той принася ценни услуги на освободителното дело. След 1918 г., и до последно време покойният Гоце не преставаше да се интересува живо за свободата на Македония, но уви, в крайния момент на осъществуването на идеала му, умре с най-голяма тъга по родината.

Мир на праха му, Бог да го прости![18]

 “

Баща е на функционера на БКП Александър Междуречки.

БележкиРедактиране

  1. ↑ „Революционната борба в Гевгелийско по спомените на Илия Костадинов Докторов“, Съставител: Кирил Григоров Пърличев, „Македония прес“, София, 2004, стр.145.
  2. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, Софи, 2001, стр. 102.
  3. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.51
  4. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 475-481., „Българските революционни чети в Македония според доклад на А. Тошев до министъра на външните работи и изповеданията Д. Станчов“
  5. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57
  6. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.109
  7. ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 21.
  8. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 434, 893.
  9. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.109, 110
  10. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 396.
  11. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 11.
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 617.
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 797.
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 652.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 617.
  16. ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 133 и 146.
  17. ↑ Една македонистка изповед на войводата Атанас Джолев. // Сите българи заедно. Посетен на 23 септември 2020 г.
  18. ↑ Илюстрация Илинден, април 1941, година 13, книга 4 (124), стр. 17.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Гоце_Междуречки&oldid=10539641“.