Гоце Междуречки
Георги Толев, известен като Гоце Междуречки, е български революционер, кукушки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.
| Гоце Междуречки | |
|---|---|
| български революционер | |
 |
|
|
|
|
| Роден |
1874 г.
|
| Починал | |
| Гоце Междуречки в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Гоце Толев е роден в кукушкото село Междурек, днес Мелисургио, Гърция в 1874[1] или 1877 година.[2] Занимава се с търговия[3]. Въведен е в редовете на ВМОРО от Христо Чернопеев през 1901 година.
Участва в Илинденско-Преображенското въстание. През 1903 година е четник при войводата Кръстьо Асенов, а след това за около три месеца е в четата на Атанас Йовев в Струмишко. От май 1905 година за една година е помощник на войводата Кръстьо Лазаров в Кумановско. В 1906 година придружава Даме Груев в обиколките му из Македония. През 1907 година е в четата на Кимон Георгиев, а по-късно е титулярен околийски войвода в Кукушко[4].
При избухването на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение, участва в освобождаването на Кукуш като войвода на партизанска чета №26 с 10 души четници[5], действаща в Гевгелийско,[6] а по-късно е в Сборната партизанска рота на МОО.[7] На 5 октомври 1912 година Гоце Междуречки напредва по линията Петрич-Струмица, на 8 октомври освобождава струмишкото село Банско, а към 12 октомври е вече в Кукушко. След освобождението на Кукуш на 23 октомври 1912 година Гоце Междуречки е назначен на висш военно-административен пост в околията[8].
| Чета № 26 на МОО с командир Гоце Междуречки | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Години | Околия | Селище | Бележки |
| Андон Кушовалиев | 35 | Кукушко | Кукуш[9] | ||
| Борис Аблев (Аблов) | 30 | Кукушко | Кукуш[10] | ||
| Дино Скачков | 22 | Кукушко | Кукуш | убит на 21 (23) ноември 1912[11] | |
| Коста Червениванов | 23 | Кукушко | Кукуш[12] | ||
| Лазар Стоилов | – | Кукушко | Женско | убит на 20 ноември 1912[13] | |
| Туше Скачков | 22 | Кукушко | Кукуш[14] | ||
След окупацията на Вардарска и Егейска Македония от Сърбия и Гърция, Гоце Междуречки се включва с четата си в съпротивата на ВМОРО. През декември 1914 година четата му разрушава моста на река Водосир за трети път (след Христо Симеонов през юни и Никола Лефтеров през ноември).[15]
След войните продължава активно да участва в дейността на ВМРО като войвода на чета.
Умира на 18 април 1941 година. В некролога му, публикуван в „Илюстрация Илинден“, пише:
| „ | Покойният бе един от многото ратници за свободата на Македония. В ранни години той дига знамето на борбата против тиранията и води непрекъснато борба до Хуриета, когато с четата си напусна балкана и в разбирателство с младотурците повежда легална борба за човешки права и културно развитие на своя народ.
Излъган, той и българският народ, напуска легалния живот и повежда наново нелегална борба, като в 1912 г. влиза в гърба на отоманската армия и смущава тила ѝ. През 1915 до 1918 година в редовете на българската армия, като началник на партизански отряди той принася ценни услуги на освободителното дело. След 1918 г., и до последно време покойният Гоце не преставаше да се интересува живо за свободата на Македония, но уви, в крайния момент на осъществуването на идеала му, умре с най-голяма тъга по родината. Мир на праха му, Бог да го прости![16] |
“ |
Баща е на функционера на БКП Александър Междуречки.
БележкиРедактиране
- ↑ „Революционната борба в Гевгелийско по спомените на Илия Костадинов Докторов“, Съставител: Кирил Григоров Пърличев, „Македония прес“, София, 2004, стр.145.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, Софи, 2001, стр. 102.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.51
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 475-481., „Българските революционни чети в Македония според доклад на А. Тошев до министъра на външните работи и изповеданията Д. Станчов“
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.109
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 21.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 434, 893.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.109, 110
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 396.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 11.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 617.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 797.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 652.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 617.
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 133 и 146.
- ↑ Илюстрация Илинден, април 1941, година 13, книга 4 (124), стр. 17.