Бдински сборник
Бдински сборник е среднобългарски хартиен ръкопис, съхраняван в Университетската библиотека на град Гент, Белгия.
| Бдински сборник | |
 | |
| Създаден |  България |
|---|---|
| Първо издание | 1360 г. |
| Оригинален език | среднобългарски |
| Вид | ръкопис |
Сведения за ръкописа
редактиранеНе е известно кога и как сборникът е стигнал до Белгия.[1] Бележка в края му сочи, че е преписан през 1360 г. в Бдин за цар Иван Срацимир (владетел на Видинското царство) и съпругата му Анна.[2] Възможно е обаче тази бележка просто да повтаря изчезнал първообраз, а пазеният в Гент ръкопис да датира, съдейки по водните знаци на хартията му, от XV век.[3]
Сборникът изглежда е бил предназначен за четиво на царицата, понеже се състои от жития изключително на жени-светици (16 на брой). В него се намира и най-ранният познат текст на поклонническия пътепис „Слово за Светите места в Ерусалим“ („Слово w мѣстѣх стых ѩже вь Јерслмь“).[4] Пътеписът е свързан както с латинската традиция, така и с византийски поклоннически описания от XII – XIII век. По съдържанието му личи, че неговият автор не е бил добре запознат с палестинските забележителности. Превелият го на френски Иван Мартинов[5] и Боню Ангелов[6] подчертават самостоятелния му характер. Немският славист Клаус-Дитер Земан допринася за изясняване на неговите източници,[7] а Светла Гюрова го превежда на новобългарски език.[8]
Пълни издания на сборника
редактиране- Bdinski Sbornik: Ghent Slavonic MS 408, AD 1360 (ed. Dujčev, I.). London, 1972 [фототипно издание]
- Bdinski Sbornik: An Old-Slavonic Menologium of Women Saints, AD 1360 (edd. Schärpe, J. L., F. Vyncke). Bruges, 1973 [печатно издание на текста]
Изследвания
редактиране- Петрова, М. Славянски сборници от материчен тип: състав, произход и особености. – Старобългарска литература, 31, 1999, 66 – 83
- Гагова, Н. Владетели и книги. С., 2010, 180 – 202
- Sels, L. Early Slavic Hagiography Translation in the Vidin Miscellany. – Comparative Oriental Manuscript Studies Newsletter, 5, 2013, 37 – 40
Външни препратки
редактиранеБележки
редактиране- ↑ Куев, К. Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете. С., 1986, 265 – 266.
- ↑ Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 59.
- ↑ Petrova-Taneva, M. The Ghent Manuscript of the Bdinski Zbornik: The Original or a Copy? – Slavica Gandensia 28, 2001, 115 – 144.
- ↑ Гюрова, С. Словото за светите места в Бдинския сборник (Текстологично проучване). – Старобългарска литература, 22, 1990, 64 – 88; Petrova, M., Angusheva, A. The Description of the Holy Places in the Bdinski Sbornik. – Annual of Medieval Studies at the Central European University, 1, 1993 – 94, 161 – 179.
- ↑ Martynov, I. V. Récit sur les Lieux Saints de Jérusalem traduit d'un texte slavon du XIVe siècle. – Archives de l'Orient latin, 2, 1883, 389 – 393.
- ↑ Ангелов, Б. Из старата българска, руска и сръбска литература. Т.2. С., 1967, 231 – 253.
- ↑ Seemann, K.-D. Die altrussische Wallfahrtsliteratur: Theorie und Geschichte eines literarischen Genres. München, 1976, 196 – 198.
- ↑ Стара българска литература. Т.5. С., 1992, 155 – 158, 407 – 426.