Анна Басараб

влашка принцеса и българска царица

Анна Басараб, както и Анна Слава, е влашка принцеса и българска царица, съпруга на видинския цар Иван Срацимир.

Анна Басараб
българска царица
Родена
Починала
Управление
Други титливлашка принцеса
Семейство
РодБасараб
БащаНикола Александър Басараб
Братя/сестриВладислав І
Раду I
СъпругИван Срацимир
ДецаКонстантин II Асен
Доротея

Произход

редактиране

Дъщеря е на влашкия велик войвода Никола Александъру Басараб от втората му съпруга – католичката Клара Добокай. Баща ѝ е брат на Теодора Басараб, първа съпруга на цар Иван Александър и майка на Иван Срацимир. Анна има по-малка сестра Анка, която е омъжена за Стефан Урош, синът на Елена (сестрата на цар Иван Александър).

Българска царица

редактиране
 
Съвременен портрет на цар Иван Срацимир

Анна Бесараб е спомената за пръв път през 1359/60 г. като съпруга на цар Иван Страцимир в съставения по нейна поръчка Видинския сборник, съдържащ жития на светици. По всяка вероятност бракът им е реакция и на развода между Иван Александър и Теодора Басараб и цели да отслаби позициите на новата търновска царица, покръстената еврейка. Не е известна ролята, която Теодора Басараб е изиграла за уреждането на брака между сина ѝ и племенницата ѝ, и дали той не е иницииран от самата нея. Очевидно и царица Елена не е била във възторг от постъпката и политиката на брат си, след като и тя омъжва сина си за сестрата на Анна.

След сключването на брака си с Иван Срацимир Анна Басараб се установява във Видин. Тя ражда на видинския цар две дъщери и един син:

Царица Анна е известна с това, че по нейна поръчка е съставен т. нар. Видински сборник от 1359 – 1360 г. Царицата е католичка по рождение и не е известно дали в България е приела православието, но поръчаният от нея сборник, който съдържа жития само на православни светици, намеква, че тя вероятно е приела православната вяра.

През 1365 – 1369 г. Видинското царство е окупирано от Унгария, а царското семейство е държано в плен в Хумник, Хърватия, където всички са принудени да приемат Kатолицизма. По-късно царското семейство е освободено, но в Унгария остават дъщерите на Анна. Едната скоро след това умира, а Доротея е омъжена за босненския бан, а по-късно и крал Твърдко I.

От едно писмо, пратено от папа Урбан V до майка ѝ Клара през 1370 г., става ясно, че към тази дата Анна била католичка.[1]

През 1396 г. след разгрома на кръстоносците в битката при Никопол Баязид I превзема Видин. Иван Срацимир е пленен и изпратен в град Бурса в Мала Азия. Царица Анна вероятно се завръща във Влашко, където управляват войводите от династията Басараб.

  1. Vetera monumenta historica Hungariam sacram illustrantia (ed. Augustin Theiner). Vol. II. Romae, 1860, 95: „Carissimam in Christo filiam nostram... Imperatricem Bulgarie Illustrem, natam tuam, a scismate ac erroribus hereticalibus, iu quibus diutius fuerat, retraxisti“.

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране
  • Петър Николов-Зиков. Династията на Срацимировци. Властови доктрини и политически модели в Югоизточна Европа през XIV век. С., 2012
  • Петър Николов-Зиков. Истинската история на Видинското княжество, 2014