Бегна или Байна или Баня (на гръцки: Άγιος Σπυρίδωνας, Агиос Спиридонас, катаревуса Άγιος Σπυρίδων, Агиос Спиридон, до 1926 година Μπέγνα, Бегна[1]) е бивше село в Република Гърция, на територията на дем Воден (Вегоритида), област Централна Македония.

Бегна
Άγιος Σπυρίδωνας
— село —
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемВоден
Надм. височина489 m

География редактиране

Развалините на селото са разположени на северозападния бряг на Островското езеро, северно от Пътеле и източно от Острово.[2]

История редактиране

В Османската империя редактиране

Във втората половина на XV век селото е дервентджийско и попада в Леринската нахия.[3]

Селото се разпада в началото на XIX век, поради зулумите на разбойнически банди. Селяните се изселват предимно в Острово, Чеган и Пътеле. По-късно селяните от Чеган изграждат там колиби, за да може по-лесно да обработват отдалечените си имоти.[2]

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииБаината като българско село.[4][5]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Бегна (Bégna) е посочено като село с 28 домакинства и 103 жители помаци.[6]

В Гърция редактиране

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1926 селото е прекръстено на Агиос Спиридон.[7][8]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 48[8] 25[8]

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 43. (на македонска литературна норма)
  3. Соколоски, Методија. Лерин и Леринско во XV и XVI век // Годишен зборник на Филозофскиот факултет (30). Скопје, Философски Факултет на Универзитетот, 1978. ISSN 0350-1892. с. 227. (на македонска литературна норма)
  4. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92.
  5. Данните може да се отнасят и за Баня.
  6. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158 – 159.
  7. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  8. а б в Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 44. (на македонска литературна норма)