Бежаново (област Ловеч)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Бежаново.
Бежаново е село в Северна България. То се намира в община Луковит, област Ловеч. В землището му са разкрити поне пет археологически обекта.
| Бежаново | |
  Бежаново  Бежаново | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1379 души[1] (15 март 2024 г.) 22,6 души/km² |
| Землище | 60.937 km² |
| Надм. височина | 184 m |
| Пощ. код | 5792 |
| Тел. код | 06984 |
| МПС код | ОВ |
| ЕКАТТЕ | 03143 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Ловеч |
| Община – кмет | Луковит Иван Грънчаров (ГЕРБ; 2011) |
| Кметство – кмет | НАДКА ГЕЧЕВА /НЕЗАВИСИМ/ |
География
редактиранеСело Бежаново се намира в Северен Централен регион на България. На 130 км от София и на 35 км от Плевен и Ловеч. Надморската му височина е от 100 до 199 м. Селото се разполага върху два срещуположни хълма около река Каменица (приток на Вит), което прави терена наклонен и това се отразява и в архитектурата. Често къщите са разположени терасовидно върху стръмния терен така, че към улицата е на един етаж, а към наклона – на два. Като правило двата етажа се свързват с външно бетонно стълбище.
История
редактиранеПроизход на името
редактиранеСпоред местна легенда името на село Бежаново възникнало, когато под османска власт през селото минавал османския паша и изрекъл думите „Бежан Aва“, което значело чист вьздух или чиста природа. Оттогава селището било наречено Бежаново. Друга легенда разказва, че по турско време много бежанци се преселили и заживели тук.
Най-достоверна и научно обоснована теория за произхода на името на селото има историкът от началото на ХХ век Васил Миков. Според него и по подобие на банатския топоним Стар Бешенов селото получава името си от маджарското произношение на племето печенеги, които вероятно са живели през средновековието в двата района.[2]
Археология
редактиранеПрез септември 2007 археолози откриват в местността Бануня край Бежаново поселище от четвъртото хилядолетие преди Христа. Разкрити са пет огнища, три пещи, ръчна мелница за зърно, както и керамични съдове, две медни шила, каменна брадва и оръдия на труда, изработени от кремък.[3]
От запазените в околността останки от няколко антични селища ясно проличава, че мястото е имало важно стратегическо значение и през гръко-римския период. Особено колоритна е крепостта „Пресечена скала“ край река Каменица, която е охранявала минаващия успоредно на реката път. Разкритите древни укрепления в землището на стратегически разположеното село са:
- Крепост 1[4]
- Бекярско кале[5]
- Укрепено селище Бануня[6]
- Укрепено селище[7]
- Крепост при кариерата за камъни[8]
Факти
редактиранеПри избухването на Балканската война 4 души от Бежаново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
Население
редактиранеЧисленост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[10]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 1424 | 100,00 |
| Българи | 762 | 53,51 |
| Турци | 250 | 17,55 |
| Цигани | 348 | 24,43 |
| Други | 5 | 0,35 |
| Не се самоопределят | 9 | 0,63 |
| Неотговорили | 50 | 3,51 |
Религии
редактиранеВ селото има добре запазена православна църква „Възнесение Господне“, построена от Исая Мажовски.[11]
Културни и природни забележителности
редактиранеВ село Бежаново има голяма църква, две училища и една детска градина. Край него преминават реките Вит, Каменица, и Катунецка река. Край селото се намира пещера „Парниците“. В нея има подземно езеро. Влиза се с лодки. В селото е и паметната плоча на загиналите през войните. Близо до селото се намира скривалището на партизаните, което се намира в местността Киризлика. Село Бежаново е село богато на пещери. Някои от тях са: пещера Коня, Очилатата пещера, Данчова дупка. Също като природни забележителности се смятат: местността Синигера, Вълчия дол, местността Боруня, местността Синия вир.
През 2013 година на Спасовден в село Бежаново са тържествено открити два мемориални паметника. Те са изградени от местен инициативен комитет, с подкрепата на кмета на Бежаново, със средства на признателни родолюбци и на наследници на именитите бежанчани. Паметникът е издигнат в черковния двор и е посветен на четирима летци от селото, участвали във войните – Димитър Дяков, полковник Васил Вълков, капитан Марин Петров и капитан Георги Бояджиев.
Вторият мемориален знак, открит по време на празника, бе паметна плоча, посветена на дългогодишния кмет на Бежаново Първан Първанов. Плочата е изработена от гранит и е поставена на сградата на местното читалище „Учител 1921 г.“. Първан Първанов е начело на Бежаново от 1958 г. до 1976 г., през което време селото се нарежда на трето място в страната по успехи в благоустрояването, построени са читалището, здравната служба, редица стопански обекти, създавана, поддържана и развивана е инфраструктурата и улиците на Бежаново. Като акт на признателност към делото му и съгласно решение на общинския съвет в Луковит централният площад в селото вече носи неговото име.[12]
Личности
редактиране- Марин Грозев Петров – летец, капитан от ВВС на Царство България. Преди 9 септември 1944 сваля американски бомбардировач, след това и немски над Сърбия. Екзекутиран от народния съд на 13 март 1945 г.
- Станислав Даскалов (р. 1952), дипломат и политик
- Кунчо Велев (р. 1933) – учител и земеделец
- Христо Генчев Христов (Татара), партизанин
- Дико Иванов (р. 1901 – ?), български химик
- Васил Вълков (1897 – 1945), български офицер, полковник, жертва на комунистическия режим
- Цоцо Цоцов (р. 1926), български партизанин, офицер, генерал-полковник.
- Кунчо Кунев (1934 – 2015), български политик от БКП
Редовни събития
редактиране- Всяка година в началото на месец юни (първата събота и неделя) се провежда селският събор.
Външни препратки
редактиранеБележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Василъ Миковъ, Произходъ и значение на имената на нашитѣ градове, села, рѣки, планини и мѣста, Печатница Хр. Г. Дановъ, София 1943
- ↑ Тракийски селища от ІV хил. пр. Хр. проучват край Бежаново
- ↑ bulgariancastles.com, архив на оригинала от 28 април 2018, https://web.archive.org/web/20180428182307/http://www.bulgariancastles.com/bg/node/3255, посетен на 28 април 2018
- ↑ bulgariancastles.com, архив на оригинала от 28 април 2018, https://web.archive.org/web/20180428182324/http://www.bulgariancastles.com/bg/node/441, посетен на 12 февруари 2021
- ↑ bulgariancastles.com, архив на оригинала от 28 април 2018, https://web.archive.org/web/20180428182055/http://www.bulgariancastles.com/bg/node/3257, посетен на 12 февруари 2021
- ↑ bulgariancastles.com, архив на оригинала от 28 април 2018, https://web.archive.org/web/20180428181000/http://www.bulgariancastles.com/bg/node/5456, посетен на 12 февруари 2021
- ↑ bulgariancastles.com, архив на оригинала от 28 април 2018, https://web.archive.org/web/20180428182342/http://www.bulgariancastles.com/bg/node/439, посетен на 28 април 2018
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 828.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 243.
- ↑ Вестник Ловеч Прес-Два паметника откриха в Бежаново