Луковит (община)
Община Луковит се намира в Северна България и е една от съставните общини на област Ловеч.
| Луковит (община) | |
.png) | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Област | Област Ловеч |
| Площ | 453.41 km² |
| Население | 18 655 души |
| Адм. център | Луковит |
| Брой селища | 12 |
| Управление | |
| Кмет | Иван Грънчаров (ГЕРБ; 2011) |
| Общ. съвет | 17 съветници
|
 | |
| Луковит (община) в Общомедия | |
География
редактиранеГеографско положение, граници, големина
редактиранеОбщината е разположена в северозападната част на област Ловеч. С площта си от 453,408 km2 заема 5-о място сред 8-те общините на областта, което съставлява 10,98% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на изток – община Угърчин;
- на юг – община Тетевен и община Ябланица;
- на запад – община Роман, област Враца;
- на север – община Червен бряг и община Долни Дъбник, Област Плевен;
- на североизток – община Плевен, Област Плевен.
Природни ресурси
редактиранеРелеф
редактиранеПреобладаващият релеф на общината е хълмистият. Територията ѝ попада в пределите на Западния и Средния Предбалкан.
С изключение на районите разположени източно от долината на река Вит останалата част на община Луковит е заета от т.нар. Карлуковска хълмиста област, простираща се между долината на река Искър на запад, долината на река Вит на изток и Източна Батулска река (ляв приток на река Златна Панега) на юг. През средата на областта, в т.ч. и през общинския център град Луковит, от юг на север протича река Златна Панега. В югозападния ъгъл на общината, югозападно от село Беленци се намира най-високата ѝ точка 529 m н.в.
Източно от долината на река Вит се простират крайните западни части на ниските Угърчински височини с най-висока точка 375 m, разположена югоизточно от село Торос.
Минималната кота на община Луковит от 110 m н.в. и се намира в коритото на река Златна Панега, северно от град Луковит.
Води
редактиранеПрез западната част на общината протича река Искър на протежение около 9 – 10 km с част от долното си течение. Тук реката образува забележителния Карлуковски пролом, който почти изцяло попада в пределите на общината. Склоновете на пролома са стъмни, на места отвесни осеяни с множество ниши и пещери – Темната дупка, Хайдушката пещера и др. Тук на десния отвесен бряг на реката, северно от село Карлуково е изграден и функционира Националния пещерен дом.
От юг на север, през средата на общината с почти цялото си течение протича пълноводната река Златна Панега (десен приток на Искър).
Източните части на община Луковит се отводняват от река Вит, която преминава през нея с част от средното си течение. Тя протича между Карлуковската хълмиста област на запад и Угърчинските височини на изток в дълбока, на места каньоновидна долина. При село Бежаново отдясно в нея се влива най-големият ѝ приток река Каменица, заедно със своя десен приток Катунецка река.
Население
редактиранеЕтнически състав (2011)
редактиранеЧисленост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 18 125 | 100,00 |
| Българи | 13 302 | 73,39 |
| Турци | 516 | 2,85 |
| Цигани | 2 776 | 15,32 |
| Други | 56 | 0,31 |
| Не се самоопределят | 117 | 0,65 |
| Неотговорили | 1358 | 7,49 |
Населени места
редактиранеИма 12 населени места с общо население 16 371 жители към 15 декември 2023 г.[2]
| Населено място | Население (2023 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2023 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Бежаново | 1208 | 60,937 | Петревене | 579 | 17,823 | ||
| Беленци | 388 | 25,705 | Пещерна | 52 | 5,992 | ||
| Дерманци | 1978 | 60,533 | Румянцево | 636 | 27,277 | Блъсничево | |
| Дъбен | 61 | 13,211 | Тодоричене | 332 | 30,502 | ||
| Карлуково | 553 | 36,026 | Торос | 1252 | 42,497 | Лазар Станево | |
| Луковит | 8750 | 89,115 | Горни Луковит | Ъглен | 582 | 43,790 | |
| ОБЩО | 16371 | 453,408 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени
редактиране- Указ № 263/обн. 02.12.1898 г. – преименува с. Горни Луковит на с. Луковит и го признава за гр. Луковит;
- МЗ № 8866/обн. 5 януари 1948 г. – преименува с. Блъсничево на с. Румянцево;
- Указ № 506/обн. 1 януари 1954 г. – преименува с. Торос на с. Лазар Станево;
- Указ № 463/обн. 02.07.1965 г. – заличава колиби Бели камък, Беровци и Под зъба поради изселване;
- Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Дерманци и присъединява включените в състава ѝ населени места към община Луковит;
- Указ № 306/обн. 11.10.1991 г. – възстановява старото име на с. Лазар Станево на с. Торос.
Транспорт
редактиранеПрез територията на общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България:
- в западната част, по долината на река Искър, през Карлуковския пролом участък от 7,6 km от трасето на жп линията София – Горна Оряховица – Варна;
- от север на юг, по долината на река Златна Панега – участък от 19 km от трасето на жп линията Червен бряг – Златна Панега.
През общината преминават частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 88,4 km:
- участък от 15,4 km от Републикански път I-3 (от km 134,4 до km 149,8);
- участък от 22,3 km от Републикански път III-305 (от km 26,1 до km 48,4);
- началният участък от 5,4 km от Републикански път III-306 (от km 0 до km 5,4);
- началният участък от 20,3 km от Републикански път III-307 (от km 0 до km 20,3);
- началният участък от 11 km от Републикански път III-3008 (от km 0 до km 11,0);
- последният участък от 14 km от Републикански път III-3502 (от km 23,2 до km 37,2).
Топографска карта
редактиране- Лист от карта K-35-25. Мащаб: 1 : 100 000.
Бележки
редактиране- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
Източници
редактиране- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.