Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница За другото българско село вижте Бежаново (Област Ловеч).

Бежа̀ново е село в Североизточна България, община Генерал-Тошево, област Добрич.

Бежаново
Общи данни
Население 106 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 30.336 km²
Надм. височина 82 m
Пощ. код 9567
Тел. код 05738
МПС код ТХ
ЕКАТТЕ 3157
Администрация
Държава България
Област Добрич
Община
   - кмет
Генерал Тошево
Валентин Димитров
(БСП)

Съдържание

ГеографияРедактиране

Село Бежаново се намира в Южна Добруджа, разположено на територия с равнинен релеф. На около 3 км на север от него отстои границата с Румъния, а на около 14 км на изток – брегът на Черно море.

Население по години
1946 г. 496 души
1956 г. 818 души
1975 г. 613 души
1985 г. 221 души
1994 г. 147 души
2003 г. 144 души
2014 г. 61 души
2018 г. 54 души

През село Бежаново минава път, който на изток води през селата Захари Стояново и Стаевци към село Дуранкулак, а на запад – през селата Спасово, Рогозина, Чернооково и Кардам – към общинския център Генерал Тошево.

Климатът е умерено континентален, със студена зима и горещо лято. Средногодишното количество на валежите е 400 – 500 мм/кв. м.

Плодородните почви и подходящият климат в района благоприятстват развитието на земеделието и животновъдството.

Характерно за повечето земеделски поземлени имоти – освен значителните им размери и правилната форма, е наличието на полезащитни горски пояси с ширина до около 30 м по границите им.

Населението на селото – според данните в Националния регистър на населените места, е показано в таблицата „Население по години“. [1]

ИсторияРедактиране

За пръв път селото се споменава в писмен документ от 1526 или 1527 г. – списък на феодалните владения, засети с лен и на спахии, като село Качамак, наричано и Голям Качамак. Селото се споменава и в известния турски данъчен Регистър-опис на джелепкешаните от 1573 г. – с името Качамак-и Бюзюрг. Посочени са двама овчари, които дължат 70 овце данък на държавата. През 17 век селото се среща с името Качамак-и кебир, а през 1873 г. то е записано Горни-Качамак, спадащ към кааза Мангалийска (в сегашната Румъния). [2]

С указ № 462 от 21 декември 1906 г. село Голям Качамак (или Качамак-Големи) е преименувано на село Бежаново. [3]

Новото име отчасти е свързано със старото. От думата „качамак“ е взета първата част „кач“, която е преведена като „бягай“ или „беж“ – основа на името Бежаново. [2]

През периода от 1913 г. [4] до 1940 г. [5] село Бежаново е в Кралство Румъния. [3]

По време на румънската окупация на Южна Добруджа името в сменено от румънските власти на Беженари, което на български се превежда като „бежанец“ или „беглец“. След 1940 г. селото възстановява българското си име Бежаново. [2]

Както в останалите села на този край на Добруджа, в Бежаново основен поминък е земеделието и животновъдството. [2]


ЗабележителностиРедактиране

На север от селото се намира защитената местност „Бежаново“ [6].

Защитената местност представлява горска площ, която е разположена на около 100 м надморска височина. За територията са характерни изкуствено създадени насаждения. От дървесните преобладават дъб и липа. От храстовите най-често се срещат глог, шипка, дрян, смрадлика, черен бъз, птиче грозде (лигуструм), аморфа и други. От тревните – житни треви, ягода, къпина, лепка, жълт кантарион и други. Представители на бозайниците са благородният елен, сърната, дивата свиня, заекът, лисицата, дивата котка, язовецът, белката и други. Най-често срещаните птици тук са яребица, пъдпъдък, гривяк, зелен кълвач, бухал, обикновена ветрушка, козодой, обикновен мишелов, папуняк и други.

Източници и бележкиРедактиране

Външни препраткиРедактиране