Отваря главното меню

Безово или Безево (на македонска литературна норма: Безово) е село в Северна Македония, в община Струга.

Безово
Безово
— село —
Общ изглед
Общ изглед
North Macedonia relief location map.jpg
41.3292° с. ш. 20.6017° и. д.
Безово
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Струга
Географска област Дримкол
Надм. височина 721 m
Население 54 души (2002)
Пощенски код 6337
Безово в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в областта Дримкол в източните склонове на планината Радук.

ИсторияРедактиране

 
Църквата „Свети Димитър“

В XIX век Безово е българско село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Безео (Bezeo) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 118 българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Безево има 180 жители българи християни.[2]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Безово има 20 сръбски къщи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Безово има 192 българи екзархисти.[4]

Към 1910 година кметът на Безово, чиято дъщеря е женена за сръбския учител в Нерези Ангел Иванов, записва повече от половината от 22-те християнски къщи като сръбски.[5]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Безево има 18 български екзархийски и 6 патриаршистки (от края на 1910 г.) къщи.[6]

При избухването на Балканската война 21 души от Безово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7] След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия.

Според преброяването от 2002 година селото има 54 жители.[8]

Националност Всичко
македонци 53
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 1

Църквата в селото е „Свети Димитър“.[9]

ЛичностиРедактиране

 
Марко Павлов
Родени в Безево

БележкиРедактиране

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 172-173.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 261.
  3. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  4. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 184-185.
  5. Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 3.
  6. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.828.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  9. Струшко архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г.


Населени места в Община Струга  
Струга | Безово | Биджево | Боговица | Боровец | Буринец | Бърчево | Велеща | Вишни | Вранище | Глобочица | Горна Белица | Горно Татеши | Джепин | Делогожди | Долна Белица | Долно Татеши | Драслайца | Дренок | Дъбовяни | Заграчани | Збъжди | Калища | Корошища | Лабунища | Лакаица | Ливада | Локов | Луково | Лъжани | Мали Влай | Мислешево | Мислодежда | Модрич | Мороища | Нерези | Ново село | Октиси | Пискупщина | Подгорци | Поум | Присовяни | Радожда | Радолища | Селци | Ташмарунища | Тоска | Фрънгово | Шум | Ържаново | Ябланица