Безово
Безово или Безево (на македонска литературна норма: Безово) е село в Северна Македония, в община Струга.
| Безово Безово | |
| — село — | |
 Общ изглед | |
  Безово | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Струга |
| Географска област | Дримкол |
| Надм. височина | 721 m |
| Население | 54 души (2002) |
| Пощенски код | 6337 |
| Безово в Общомедия | |
География
редактиранеСелото е разположено в областта Дримкол в източните склонове на планината Радук.
История
редактиране.jpg)
В XIX век Безово е българско село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Безео (Bezeo) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 118 българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Безево има 180 жители българи християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Безево е чисто българско село в Дебърската каза на Дебърския санджак с 24 къщи.[3]
Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Безово има 20 сръбски къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Безово има 192 българи екзархисти.[5]
Към 1910 година кметът на Безово, чиято дъщеря е женена за сръбския учител в Нерези Ангел Иванов, записва повече от половината от 22-те християнски къщи като сръбски.[6]
Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Безево има 18 български екзархийски и 6 патриаршистки (от края на 1910 г.) къщи.[7]
При избухването на Балканската война 21 души от Безово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8] След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия.
Според преброяването от 2002 година селото има 54 жители.[9]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 53 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Църквата в селото е „Свети Димитър“.[10]
Личности
редактиране
- Родени в Безево
Марко Павлов, дебърски войвода на ВМОРО- Милош Павлов (? – 1906), дебърски районен войвода на ВМОРО
Бележки
редактиране- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 172-173.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 261.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 43. (на македонска литературна норма)
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 3.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 828.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 16 септември 2007
- ↑ Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-04. Посетен на 16 март 2014 г.
