Уикипедия

Безсъние

Вижте пояснителната страница за други значения на Безсъние.

Безсънието (също инсомния) е трайно, болестно разстройство на съня и съответно на способността на човешкия организъм да отпочива.[1][2][3] Може да е предизвикано от ред причини: страх, стрес, депресия, медикаменти, естествени възбуждащи вещества като кофеина и много други. Други рискови фактори за работата на нощни смени или сънна апнея.[2]

Безсъние
Картина от 14 век на човек с безсъние.
Класификация и външни ресурси
МКБ-10F51.0, G47.0
МКБ-9307.42, 307.41, 780.51, 780.52
База данни
DiseasesDB		26877
База данни
eMedicine		med/2698
Мед. рубрики MeSHD007319
Безсъние в Общомедия

Обикновено, безсънието води след себе си сънливост през деня, отпадналост, раздразнителност и депресивно състояние.[1] Може да доведе до повишен риск от различни инциденти, включително пътнотранспортно произшествие, както и до проблеми с концентрацията и учението.[1] Безсънието може да е краткотрайно (няколко дни или седмици) или дълготрайно (повече от месец).[1] То може да настъпи както независимо, така и в резултат от друг проблем.[4]

Безсънието обикновено се лекува чрез промени в начина на живот и чрез „хигиена на съня“[5][6] – лягане по едно и също време, излагане на слънчева светлина, тиха и тъмна стая за спане и редовни физически упражнения.[6] Към това може да се добави и когнитивна поведенческа терапия.[7][8] Приспивателните лекарства също могат да помогнат, но те често водят до пристрастяване и деменция.[5][7] Такива не се препоръчват за употреба повече от месец.[7]

Между 10% и 30% от възрастното население изпитва безсъние в даден момент от живота си.[9][2][10] Около 6% от хората имат инсомния, която не се дължи на друг проблем и има продължителност повече от един месец.[2] Хората над 65-годишна възраст са по-често засягани от по-младите хора.[6] Жените страдат по-често от безсъние отколкото мъжете.[9] Сведения за безсъние съществуват още от Древна Гърция.[11]

Във връзка с пандемията от COVID-19 медиците говорят за коронасомния – нарушения на съня, свързани със заболяването. придружено с нарастване на консумацията на сънотворни медикаменти.[12]

Симптоми

редактиране

Симптомите на безсънието включват:[13]

  • Трудност при заспиване, включително намирането на удобна позиция за сън;
  • Събуждане през нощта и невъзможност за връщане към съня;
  • Трудност при фокусиране върху ежедневните задачи и при запомняне на неща;
  • Прекомерна сънливост през деня, раздразнимост, депресия или безпокойство;
  • Умора и ниска енергия през деня.

Често срещано при пациентите, които срещат трудности при записване, е среднощното събуждане, след което заспиването отново е почти невъзможно.[14] Лошото качество на съня може да се дължи, например на синдром на неспокойните крака, сънна апнея или на голямо депресивно разстройство. Нощната полиурия (прекомерно нощно уриниране) може също да нарушава фазите на съня.[15]

Причини

редактиране

Симптомите на безсъние могат да са причинени от или да са свързани с:

Изследванията на съня чрез полисомнография сочат, че хората с нарушен сън имат повишени среднощни нива на кортизол и адренокортикотропен хормон. Освен това те имат повишен метаболизъм. Отворен е въпросът дали тези промени са причина или следствие на дълготрайното безсъние.[28]

Наследствеността на безсънието варира между 38% при мъжете до 59% при жените.[29]

Рискови фактори

редактиране

Безсънието засяга хора от всички възрастови групи, но хората в следните групи е по-вероятно да страдат от безсъние:[30]

  • Индивиди над 60-годишна възраст;
  • История на психични разстройства, включително депресия;
  • Емоционален стрес;
  • Работа на нощни смени;
  • Пътувания през различни часови зони;[3]
  • Хронични заболявания, като например диабет, бъбречни заболявания, белодробни заболявания, сърдечни заболявания или болест на Алцхаймер;[31]
  • Злоупотреба с алкохол или наркотици;
  • Стомашно-чревна рефлуксна болест;
  • Тежки пушачи;
  • Работен стрес.[32]

Лечение

редактиране

Обикновено се препоръчва да се установят медицинските или психологическите причини, преди да се предприеме лечение на инсомния.[33] Когнитивната поведенческа терапия често се предприема като първа стъпка от лечението.[34] Тя се е доказала като ефективна срещу хроничното безсъние.[8] Благоприятният ефект, за разлика от този на лекарствата, може да се задържи и след спирането на терапията.[35]

Лекарствата се използват главно за смекчаване на симптомите на безсънието в краткосрочен план. Ролята им при управлението на хроничната инсомния остава несигурна.[9] Могат да се използват няколко различни вида лекарства.[36][37][38] Много лекари не препоръчват да се разчита на приспивателни лекарства за дълготрайна употреба.[39] Важно е да се идентифицират и лекуват другите заболявания, които могат да допринасят към безсънието.[39][40]

Източници

редактиране
  1. ↑ а б в г What Is Insomnia? // December 13, 2011. Архивиран от оригинала на 28 юли 2016. Посетен на 9 август 2016.
  2. ↑ а б в г Insomnia: definition, prevalence, etiology, and consequences // Journal of Clinical Sleep Medicine 3 (5 Suppl). август 2007. с. S7-10.
  3. ↑ а б JAMA patient page. Insomnia // JAMA 307 (24). юни 2012. DOI:10.1001/jama.2012.6219. с. 2653.
  4. ↑ а б What Causes Insomnia? // 13 декември 2011. Архивиран от оригинала на 28 юли 2016. Посетен на 9 август 2016.
  5. ↑ а б How Is Insomnia Treated? // 13 декември 2011. Архивиран от оригинала на 28 юли 2016. Посетен на 9 август 2016.
  6. ↑ а б в In the clinic. Insomnia // Annals of Internal Medicine 148 (1). януари 2008. DOI:10.7326/0003-4819-148-1-200801010-01001. с. ITC13–1–ITC13–16.
  7. ↑ а б в Management of Chronic Insomnia Disorder in Adults: A Clinical Practice Guideline From the American College of Physicians // Annals of Internal Medicine 165 (2). юли 2016. DOI:10.7326/M15-2175. с. 125 – 33.
  8. ↑ а б Cognitive Behavioral Therapy for Chronic Insomnia: A Systematic Review and Meta-analysis // Annals of Internal Medicine 163 (3). август 2015. DOI:10.7326/M14-2841. с. 191 – 204.
  9. ↑ а б в Dyssomnias // WHO. с. 7 – 11. Архивиран от оригинала на 18 март 2009. Посетен на 25 януари 2009.
  10. ↑ Tasman, Allan, Kay, Jerald, Lieberman, Jeffrey A. Psychiatry, 2 Volume Set. 4. John Wiley & Sons, 2015. ISBN 978-1-118-75336-1. с. 4253.
  11. ↑ Attarian, Hrayr P. Clinical Handbook of Insomnia. Springer Science & Business Media, 2003. ISBN 978-1-59259-662-1. с. Chapter 1.
  12. ↑ Zdrave.net. Д-р Анелия Симеонова: В световен мащаб вече говорим за коронасомния. Посетен на 17 септември 2021
  13. ↑ Evaluating New Sleeping Pills Used to Treat: Insomnia Comparing Effectiveness, Safety, and Price // Best Buy Drugs Consumer Reports. януари 2012. с. 4. Архивиран от оригинала на 9 декември 2013. Посетен на 4 юни 2013.
  14. ↑ Doghramji, Karl. Clinical Management of Insomnia. Caddo, OK, Professional Communications, Inc., 2007. ISBN 978-1-932610-14-7. с. 28.
  15. ↑ Sleep issues in Parkinson's disease // Neurology 64 (12 Suppl 3). юни 2005. DOI:10.1212/WNL.64.12_suppl_3.S12. с. S12-20.
  16. ↑ а б в Insomnia // University of Maryland Medical Center. Архивиран от оригинала на 3 юли 2013. Посетен на 11 юли 2013.
  17. ↑ Comorbidity of chronic insomnia with medical problems // Sleep 30 (2). February 2007. DOI:10.1093/sleep/30.2.213. с. 213 – 8.
  18. ↑ Excessive daytime sleepiness and insomnia // Archives of Otolaryngology 108 (6). June 1982. DOI:10.1001/archotol.1982.00790540045013. с. 373 – 7.
  19. ↑ а б Insomnia Causes // Mayo Clinic. Архивиран от оригинала на 21 октомври 2013. Посетен на 11 юли 2013.
  20. ↑ Treatment options for insomnia // American Family Physician 76 (4). август 2007. с. 517 – 26.
  21. ↑ Menopausal Symptoms and Their Management // Endocrinology and Metabolism Clinics of North America 44 (3). септември 2015. DOI:10.1016/j.ecl.2015.05.001. с. 497 – 515.
  22. ↑ What causes insomnia? // National Heart, Lung, and Blood Institute. Архивиран от оригинала на 3 юли 2013. Посетен на 11 юли 2013.
  23. ↑ Melatonin treatment for insomnia in pediatric patients with attention-deficit/hyperactivity disorder // The Annals of Pharmacotherapy 44 (1). януари 2010. DOI:10.1345/aph.1M365. с. 185 – 91.
  24. ↑ Insomnia in patients with traumatic brain injury: frequency, characteristics, and risk factors // The Journal of Head Trauma Rehabilitation 21 (3). 2006. DOI:10.1097/00001199-200605000-00001. с. 199 – 212.
  25. ↑ Self management of fatal familial insomnia. Part 1: what is FFI? // MedGenMed 8 (3). септември 2006. с. 65.
  26. ↑ Schmerler, Jessica. Q&A: Why Is Blue Light before Bedtime Bad for Sleep? // Scientific American. Посетен на 19 октомври 2018-10-19.
  27. ↑ What Causes Insomnia? // US National Sleep Foundation, 2019. Посетен на 24 април 2019.
  28. ↑ Mendelson WB. New Research on Insomnia: Sleep Disorders May Precede or Exacerbate Psychiatric Conditions // Psychiatric Times 25 (7). 2008. Архивиран от оригинала на 19 октомври 2009.
  29. ↑ A Longitudinal Twin Study of Insomnia Symptoms in Adults // Sleep 38 (9). September 2015. DOI:10.5665/sleep.4982. с. 1423 – 30.
  30. ↑ Insomnia – Symptoms and causes // Mayo Clinic. Посетен на 5 февруари 2018.
  31. ↑ Risk Factors For Insomnia // Посетен на 14 април 2019.
  32. ↑ Lichstein, K. L., Taylor, D. J., McCrae, C. S., & Petrov, M. (2010). Insomnia: Epidemiology and Risk Factors. Principles and Practice of Sleep Medicine: Fifth Edition, 827‑837.
  33. ↑ Tolerability of hypnosedatives in older patients // Drugs & Aging 19 (7). 2002. DOI:10.2165/00002512-200219070-00006. с. 529 – 39.
  34. ↑ van Straten, Annemieke и др. Cognitive and behavioral therapies in the treatment of insomnia: A meta-analysis // Sleep Medicine Reviews 38. 1 април 2018. DOI:10.1016/j.smrv.2017.02.001. с. 3 – 16.
  35. ↑ NIH State-of-the-Science Conference Statement on manifestations and management of chronic insomnia in adults // NIH Consensus and State-Of-The-Science Statements 22 (2). 2005. с. 1 – 30.
  36. ↑ Heald, Jonathan L. и др. Clinical Practice Guideline for the Pharmacologic Treatment of Chronic Insomnia in Adults: An American Academy of Sleep Medicine Clinical Practice Guideline // Journal of Clinical Sleep Medicine 13 (2). 15 февруари 2017. DOI:10.5664/jcsm.6470. с. 307 – 349.
  37. ↑ Riemann, Dieter и др. The treatments of chronic insomnia: A review of benzodiazepine receptor agonists and psychological and behavioral therapies // Sleep Medicine Reviews 13 (3). 1 юни 2009. DOI:10.1016/j.smrv.2008.06.001. с. 205 – 214.
  38. ↑ Insomnia in Elderly Patients: Recommendations for Pharmacological Management // Drugs & Aging 35 (9). септември 2018. DOI:10.1007/s40266-018-0569-8. с. 791 – 817.
  39. ↑ а б Insomnia: Diagnosis and treatment // Mayo Clinic, 15 октомври 2016. Посетен на 11 октомври 2018.
  40. ↑ JAMA patient page. Insomnia // JAMA 309 (7). февруари 2013. DOI:10.1001/jama.2013.524. с. 733.

.

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Безсъние&oldid=12390284“.